Решение № 12918 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1352/2020 г.

Решение № 12918 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1352/2020 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Беширов с адрес в [населено място] [община], [област], чрез процесуален представител адвокат Е. Велков от АК Смолян против решение № 463 от 14.11.2019 г. на Административен съд Смолян по адм. дело № 357/2019 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № РС-229-14-042/26.06.2019 г. на КПКОНПИ, в частта, в която се установява конфликт на интереси по отношение на С. Беширов в качеството му на кмет на Община Неделино, като лице заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 8 ЗПУКИ /отм./ за това, че упражнил правомощия по служба като е изготвил и внесъл докладна записка изх. № 05-00-70/4.08.2014 г. в Общински съвет- Неделино в частен интерес на свързано с него лице по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ /отм./, с което нарушил разпоредбата на чл. 8, изр. второ, хипотеза втора и в частта, в която се установява не подаване на декларация по чл. 12, т. 4 ЗПУКИ /отм./ към 4.08.2014 г. във връзка с изготвянето и внасянето на докладна записка с изх. № 05-00-70/4.08.2014 г. в нарушение на чл. 16, ал. 1 от ЗПУК /отм./ като неоснователна. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и необоснованост-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Доводите в касационната жалба се поддържат в съдебно заседание и в представената писмена защита по делото. Ответникът, Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна, но не по всички съображения изложени в нея. Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на КПКОНПИ, издадено на основание чл. 27, ал. 2 от ЗПУКИ /отм./ във връзка с § 3, т. 3 и § 5 от ПЗР на ЗПКОНПИ в производство образувано по реда на чл. 24, ал. 1, от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси /ЗПУКИ отм. ДВ бр. 7 от 19.01.2018 г. въз основа на сигнал с рег. № С-2014-299/16.12.2014 г. Сигналът е подаден против С. Беширов, в качеството му на кмет на община Неделино. Възраженията са за незаконосъобразност на решението в обжалваната част с искане за отмяната му. Съдът е приел за установено от доказателствата по делото, че поведението на Беширов с оглед на цитираната докладна записка от 4.08.2014 г. и не подаването на декларация към тази дата по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ е в хипотезата на нормата на чл. 2 от ЗПУКИ и осъществява фактическа и юридическа съставомерност на нарушение квалифицирано като конфликт на интереси по чл. 2, ал. 1 ЗПУК отм. Възраженията в жалбата срещу решението на КПКОНПИ са приети за неосноватени, поради което жалбата е отхвърлена. Решението е неправилно като постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, каквото основание се поддържа в касационната жалба. Касационните възражения се свеждат до нарушения, включително и с компетентността на комисията да издаде решението, свързани с въпросите кои нейни членове по какъв ред са избрани и са редовни такива по време на издаване на решението. Също така се прави възражение за изтекла абсолютна давност от подаване на сигнала до постановяване на решението, което е много извън срока по чл. 27, ал. 1 ЗПУКИ отм. Съдът е изложил мотиви относно приложимост на сроковете по ЗАНН, налице ли е давност като е приел, че такава няма за произнасянето на Комисията а срокът по чл. 27, ал. 1 от Закона е инструктивен. По отношение на състава на комисията е приел, че че такъв няма поради общоизвестен факт че тя се председателства от заместника му. Касационната инстанция намира, че решението е постановено на първо място при отсъствие на доказателства относно членовете на комисията. Въпросът с компетентността на органа е част от основанията по чл. 146 АПК за отмяна на акта като незаконосъобразен. В случая се отнася до колективен орган, структуриран съгласно разпоредбите на чл. 22а- чл. 22и ЗПУКИ отм. Видно от чл. 22а, ал. 2 ЗПУКИ отм. се състои от петима членове, от които Народното събрание избира трима в т. ч. председател, президентът на републиката назначава един член и един член се избира с решение на министерски съвет и се назначава със заповед на министър председателя. Последващата уредба в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество в чл. 7- чл. 23 предвижда друг ред за структуриране на състава на комисията която е компетентен орган да се произнесе съгласно § 5 от ПЗР на ЗПКОНПИ. В случая за да бъде установена компетентността на органа, което е служебно задължение на съда съгласно чл. 168 вр. с чл. 146 АПК е следвало да се изиска от ответника да се представят доказателства относно избора на членовете на комисията. Независимо от това, че се отнася до общоизвестни факти или че те могат да бъдат узнати е следвало за нуждите на съдебното производство такива доказателства да бъдат събрани, което не е сторено. На следващо място, въпросът с неспазването двумесечния срок по чл. 27, ал. 1 ЗПУКИ отм., уредба, която е приложима към спора е останал неизяснен. Мотивите, че този срок е инструктивен не са достатъчни за да се приеме нарушаването му с години за допустимо от административния орган без уважителни причини. По делото няма събрани доказателства от съда за причините за забавяне на производството от подаване на сигнала по чл. 23, ал. 1 ЗПУКИ отм. на 16.12.2014 г. до произнасянето на решението на комисията на 26.09.2019 г. Този въпрос е съществен с оглед на преценката за наличието на нарушения в хипотезите на основанията по чл. 146 АПК. В Съдебната практика, виж решение № 120/7.01.2.0120 г. на ВАС по адм. дело № 4263/2019 г. е посочено, че инструктивния срок по чл. 27, ал. 1 от ЗПУКИ отм. не следва да се възприема като разрешено от закона бездействие на административния орган. Принципът на чл. 11 от АПК изисква процесуалните действия да се извършват за най кратко време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на административния акт. Удължаването на инструктивния срок от два месеца на години следва да е наложено от обективни фактори, налагащи събирането на допълнителни доказателства и изясняване на факти, които са от значение за издаване на акта. Съдът не е дал указание към административния орган да посочи причините, довели до удължаване на срока за произнасяне с издаване на оспорения акт Цитирана е практика в същия смисъл на ВАС адм. дело № 5032/2019 г., 9239/2019 г. и 5610/2019 г. При констатираните нарушения при постановяване на решението е невъзможно да се извърши касационна проверка за правилността му поради допуснати нарушения довели до неизясняване на делото, за което са нужни събиране на допълнителни доказателства съгласно изложените по горе мотиви. Предвид изложеното решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване указанията в мотивите на настоящето решение. Въпросът с разноските следва да се разреши при новото разглеждане на делото- 226, ал. 3 АПК. Воден от горното Върховен административен съд шесто отделение