Решение № 14101 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2113/2016 г.

Решение № 14101 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2113/2016 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ - гр. Б., против решение № 2000/30.12.2015 г., постановено по адм. дело № 1897/2015 г. по описа на Административен съд гр. Б., с което е отменена заповед № 01-1094/24.08.2015 г. на директора на дирекция "СП" гр. Б. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат съображения, според които съдът неправилно е приел, че жалбоподателката има право да получи еднократната помощ по чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/. Касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответната страна по касационната жалба - Г. А. М. от гр. Б., оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор и в съдебно заседание чрез пълномощника адв. П. М. Претендира присъждане на направените разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че неправилно с оспорения акт е отказано отпускане на помощта по съображения за приложението на норма, която е приета след надлежното упражняване на правото и без на нормата да е придадено обратно действие. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Възражението за недопустимост, което е направено в отговора по касационната жалба, е неоснователно, тъй като от съдържанието на касационната жалба недвусмислено се установява, че жалбата е подадена от директора на дирекция "СП" гр. Б.. Единствено в титулната част на жалбата е посочено, че се подава от директора на дирекция "СП" - гр. С., което съдът приема, че се дължи на техническа грешка, тъй като на всички останали места в жалбата като издател на оспорения пред съда акт и като подател на касационната жалба е посочен директорът на дирекция "СП" - гр. Б. С обжалваното решение на Административен съд гр. Б. е отменена по жалба на Г. А. М. заповед № 01-1094/24.08.2015 г. на директора на дирекция "СП" гр. Б. и преписката е изпратена на административния орган за издаване на нов акт в срока по чл. 57, ал. 1 АПК, считано от получаване на съдебното решение, при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалваната заповед неправилно на жалбоподателката е отказано отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до навършване на 1 г. на основание чл. 8в ЗСПД, тъй като същата е отговаряла на всички изисквания по посочената разпоредба - родила е дете, което не е оставено за отглеждане в специализирана институция, наред с това е била студентка в редовна форма на обучение, молбата за отпускане на помощта е подадена в преклузивния срок. Според съда неправилно административният орган е отказал да отпусне помощта, като се е позовал на правна норма, която е приета след подаване на молбата-декларация за отпускане на помощта и е в сила от 28.07.2015 г. Въведеното допълнително изискване по чл. 8в, ал. 1, т. 4 ЗСПД майката да не получава парични обезщетения по КСО, е неприложимо в случая, тъй като на нормата не е придадено обратно действие, а съгласно чл. 14 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, такова действие може да се придаде само по изключение и то с изрична разпоредба. С тълкуването, направено от административния орган са разширени предпоставките за отпускане на еднократната помощ и по този начин е придадено обратно действие на нормата, каквото тя няма. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че Г. А. М. е подала молба-декларация с вх. № 1091/24.07.2015 г. до директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Б. за отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете ката майка-студентка в редовна форма на обучение. От приложеното към молбата удостоверение за раждане се установява, че Г. А. е родила дете на 10.06.2015 г., а от приложеното уверение изх. № 4337/23.07.2015 г., издадено от Стопанска академия "Д. А. Ценов" - Свищов, Факултет "Финанси", е видно, че същата е била записана през учебната 2015/2016 г. в зимен семестър на трети курс редовно обучение, в образователно - квалификационна степен бакалавър, по специалността "Застраховане и социално дело". В същия смисъл са данните, съдържащи се в писмо изх. № 67/108/11.08.2015 г. от Стопанска академия "Д. А. Ценов" - Свищов, изпратено в отговор на нарочно искане от дирекция "СП" гр. Б. за целите на конкретното административно производство, както и в приложеното по преписката извлечение от регистъра на действащи и прекъснали студенти и докторанти в същото учебно заведение. По подаденото заявление е постановена заповед № 01-1094/24.08.2015 г. на директора на дирекция "СП" гр. Б., с която е отказано отпускане на исканата еднократна помощ, като е посочено, че Г. М. не отговаря на условието по чл. 8в, ал. 1, т. 4 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/, тъй като е осигурена и получава обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на дете по реда на КСО. При обжалването по административен ред заповедта е потвърдена с решение № 38, изх. № 9104-58/17.09.2015 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Б. Изложени са съображения, че с измененията на ЗСПД, обн., ДВ, бр. 57/2015 г., които са в сила от 28.07.2015 г., в чл. 8в, ал. 1 са конкретизирани изискванията за отпускане на еднократната семейна помощ на майка-студентка, като в т. 4 е предвидено изискването майката /осиновителката/ да не е осигурена и да не получава обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. При извършената справка в база данни на НОИ е установено, че заявителката получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на КСО, поради което същата не отговаря на едно от изискванията за отпускане на помощта. От правна страна, в разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД, в редакцията съгласно ДВ, бр. 23/2009 г., в сила от 01.01.2009 г., е предвидено, че майка /осиновителка/ студентка, учаща в редовна форма на обучение, има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. С изменения на закона, обн. в ДВ, бр. 57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г., нормата на чл. 8, ал. 1 ЗСПД е изменена, като е предвидено, че майка /осиновителка/ студентка има право на еднократна помощ за отглеждане на дете независимо от доходите на семейството, при условие че: 1. детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 2. майката /осиновителката/ живее постоянно в страната и е студентка в редовна форма на обучение във висше училище, получило акредитация и създадено при условията и по реда на Закона за висшето образование; 3. майката /осиновителката/ е записана като студентка в редовна форма на обучение към датата на раждане на детето; 4. майката /осиновителката/ не е осигурена и не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. Спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали в случая са приложими изискванията по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД, които са въведени с измененията обн., ДВ, бр. 57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г., при положение, че заявителката е подала молбата преди тази дата. При безспорна и правилно установена фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е дал правилен отговор на този въпрос. С нормата на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД е предоставено право на еднократна семейна помощ на майка-студентка, при положение, че същата отговаря на предвидените в тази норма изисквания. За възникването на признато от закон субективно право, каквото е това по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД, следва да са изпълнени предвидените в съответната правна норма материалноправни предпоставки. Правните норми, с които се регламентират предпоставки /отрицателни и/или положителни/ за възникване на определено субективно право са материалноправни и затова по общото правило за действие на материалноправните норми във времето, се прилагат тези норми, който са действали към момента на възникване на съответния фактически състав. В конкретния случай, всички елементи от фактическия състав за възникване на правото на еднократна помощ по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД са осъществени преди изменението на същата разпоредба с ДВ, бр. 57/2015 г., поради което при преценката дали е възникнало претендираното субективно право следва да бъдат взети предвид изискванията съгласно действащата към този момент редакция /обн. ДВ, бр. 23/2009 г./. Освен това, правото да се поиска отпускане на помощта също е упражнено преди измененията на нормата, с подаването на молба-декларация от Г. М. на 24.07.2015 г. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че съгласно чл. 14, ал. 1 ЗНА, обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. В случая не е придадена обратна сила на измененията на чл. 8а, ал. 1 ЗСПД и в частност на т. 4, поради което неправилно административният орган е приел, че новата редакция на нормата следва да бъде приложена за случаите, при които субективното право е възникнало и е упражнено преди влизане в сила на измененията. Административният акт, който следва да бъде издаден за отпускане на помощта няма конститутивно действие, а декларативно такова, поради което при произнасянето по подаденото заявление административният орган е следвало да съобрази правилата за действие във времето на материалноправните норми и на това основание да приложи тази норма, която е действала към момента на възникване на фактическия състав. Следва да се допълни, че в случая се касае до материалноправна, а не до процесуална норма. Въвеждането на ново допълнително изискване като условие за възникване на правото на еднократна помощ на майка-студентка, представлява изменение на материалноправните предпоставки, а не въвеждане на процесуално правило, поради което виждането на административния орган, че правната норма има незабавно действие и се прилага и за вече осъществените състави не е съобразно с характера на правната норма и не може да бъде споделен. Неоснователен е изложеният в касационната жалба довод за това, че заявителката нямала качеството на редовен студент към датата на подаване на заявлението. От писмените доказателства, събрани в хода на административното производство недвусмислено се установява, че към м. юли 2015 г. Г. М. е била записана като студентка в редовна форма на обучение за зимния семестър на учебната 2015/2016 г. По общо правило зимният семестър започва през есента на съответната година /в случая 2015 г./, а през летните месеци студентите в редовна форма на обучение са в лятна ваканция, тоест не провеждат занятия. Поради това, че такъв довод се прави за първи път от административния орган едва в касационната жалба, той не е обсъждан от първоинстанционния съд, нито са събирани доказателства за началото и края на съответния семестър в конкретното висше учебно заведение. Обсъждане на този въпрос и не е било необходимо, предвид безспорно установените факти, както и ясното съдържание на понятията "студентка в редовна форма на обучение" и "действащ студент". Становището на административния орган, че след като не участвала в редовни занятия през лятото на 2015 г., Г. М. не е била студентка в редовна форма на обучение, е фактически и правно необосновано. Отделно от изложеното, следва да се отбележи, че е недопустимо едва в касационната жалба административният орган да аргументира обжалвания пред съда административен акт допълнително и то с доводи, различни от тези, които са посочени в самия акт. По изложените съображения, изводите направени в обжалваното съдебно решение са в съответствие с материалния закон. Съдът правилно е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката за ново произнасяне съобразно дадените указания. При това произнасяне следва да се отпусне исканата помощ, след като единственото основание за постановения отказ е неизпълнението на отрицателното условие по чл. 8в, ал. 1, т. 4 ЗСПД, което е въведено с изменението обн., ДВ, бр. 57/2015 г. и не е било в сила към датата на подаване на молбата-декларация, поради което и е неприложимо в конкретния случай. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на решението. Същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора, искането на ответната страна за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като от представените доказателства не се установява да са направени разноски пред касационната инстанция. Ответницата е представлявана от адвокат пред касационната инстанция, но според приложеното по делото пълномощно /л. 11/, адвокатската помощ е предоставена безплатно. Поради това, искането за присъждане на разноски следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение