Решение № 6325 от 28.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2328/2020 г.

Решение № 6325 от 28.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2328/2020 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Т., чрез процесуалния си представител, против решение № 200 от 17.12.2019 г., постановено по адм. дело № 95/2019 г. описа на Административен съд Л., с което по оспорване на П. Вятрова, Х. Вятров и Р. Х., е отменена виза за проучване и проектиране от 08.02.2019 г., издадена от главния архитект на община Л. за обект: жилищна сграда в границите и обема на действащия план за застрояване в поземлен имот с идентификатор 43952.513.2080 по КККР, УПИ V- 2079, 2080, кв. 137 по плана на зона "Декисана", гр. Л.. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на решението, както и за неговата неправилност поради нарушение на материални закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му, както и за отмяна на заповедта, с която в хода на съдебното производство издадената виза е оттеглена от административния орган. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците - главният архитект на община Л. и Д. А. не вземат становище. Ответниците - П. Вятрова, Х. Вятров и Р. Х., чрез пълномощника си, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорената виза, съдът е приел жалбата срещу нея за допустима, а по същество - за основателна. Изложил е съображения, че същата не съдържа изискуемите в чл. 140, ал. 2 ЗУТ реквизити и е издадена в противоречие с материалния закон. Обосновал е извод, че действащият регулационен план от 1996 г. е необходимо да се приложи по отношение на процесния УПИ, за да се определят правата в съсобствениците в него или да се измени по реда на ЗУТ, за да е допустимо издаване на виза по отношение само на поземлен имот с идентификатор 43952.513.2080. Решението е валидно, допустимо и правилно. С оспорената виза главният архитект на община Л. е разрешил проучване и проектиране на жилищна сграда в ПИ с идентификатор 43952.513.2080 по КККР в границите и обема на действащия план за застрояване за УПИ V- 2079, 2080, кв. 137 по плана на зона "Декисана", гр. Л., като се извърши оценка по реда на чл. 142-144 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). По делото не е спорно, че ответниците в настоящото производство П. Вятрова, Х. Вятров и Р. Х. са съсобственици заедно с касатора в УПИ V- 2079, 2080. Поради това, противно на възражението в касационната жалба, на основание чл. 131, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 140, ал. 3 ЗУТ, същите се явяват заинтересовани лица с правен интерес от оспорване на визата. Съобщаването е извършено законосъобразно, тъй като декларация за съгласие с нотариална заверка на подписите им не е представена. Правилно съдът е приел, че в случая визата е такава по чл. 140, ал. 3 ЗУТ, а не представлява само копие (извадка) от действащия подробен устройствен план, поради което подлежи на съдебен контрол. В чл. 140, ал. 3 ЗУТ са посочени случаите, в които издаването на виза за проектиране е задължително. В тези случаи с визата се допуска строителство, различно от плана за застрояване или непредвидено в него, без да се изменя самия план - чл. 12, ал. 3, чл. 41, ал. 2, чл. 50, чл. 133, ал. 6 и чл. 134, ал. 6 ЗУТ. Когато визата за проектиране допълва или изменя плана за застрояване, тя става част от него. За процесния УПИ с ПУП от 1996 г. е предвидено свързано със съседните имоти ниско застрояване, без запазване на съществуващите сгради. Въпреки че в случая във визата е посочено, че се издава за проучване и проектиране на жилищна сграда в границите и обема на застроителния план, то с нея се допуска строителство не за целия съсобствен УПИ, а само върху единия имот, включен в него, което е различно от предвиденото в плана. В тази връзка съдът се е произнесъл по допустима жалба и доводите за недопустимост на съдебното решение са неоснователни. Съгласно чл. 140, ал. 2 ЗУТ визата за проектиране представлява извадка от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36, а когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план. Правилно е прието от съда, че визата не отговаря на изискванията за посочване в нея на фактическите и правни основания, обосноваващи издаването й. Актът не обективира фактите, от които да се направи преценка отразява ли се предвиденото строителство на характера и начина на застрояване в имота, не съдържа допустимите плътност и интензивност на застрояването. Отсъствието на тези показатели препятства проверката за съответствие с действащите правила и нормативи за устройствената зона, т. е. относно съществуването на предпоставките за допускане на строителството, обуславящи материалната законосъобразност на визата. Извеждането на предполагаемата воля на административния орган в съдебната фаза на производството, вкл. чрез заключението на вещото лице, е недопустимо. Следователно, актът не притежава задължителните реквизити по чл. 140, ал. 2 ЗУТ. Порокът във формата му е съществен и достатъчен за отмяна на визата на основанието по чл. 146, т. 2 АПК. Законосъобразно е прието от съда, че за да се осъществи предвиденото с визата застрояване единствено в ПИ с идентификатор 43952.513.2080, собственост на касатора, е необходимо за него да се отреди самостоятелен УПИ, като се извърши промяна на действащия регулационнен план, с който за двата имота е отреден съсобствен УПИ и който план не е приложен, по реда на § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ или на някое от основанията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Предвид изложеното изводът за незаконосъобразност на визата за проектиране е в съответствие с относимите материалноправни разпоредби, поради което правилно е отменена. По доводите в касационната жалба относно незаконосъобразността на заповедта на главния архитект на община Л., с която издадената от него виза е оттеглена в хода на съдебното производство, не се дължи произнасяне, тъй като този акт не е предмет на спора. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора и своевременно заявяването от ответника Р. Х. искане за присъждане на разноски, касаторът П. Т. следва да бъде осъдена да заплати такива в размер на 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 05.02.2020 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение