Решение № 11980 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7306/2017 г.

Решение № 11980 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7306/2017 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Х. А., гражданин на Афганистан, против решение № 3198 от 09.05.2017 г., постановено по адм. дело № 2015/2017 г. по описа на Административен съд- С. град. К. твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на Председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне с цел да му бъде предоставен бежански статут или хуманитарен такъв. Ответникът, Председателят на ДАБ при МП, в съдебно заседание е изразил становище за неоснователност по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на В. Х. А., гражданин на Афганистан, срещу решение № 11336/06.12.2016 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на същия е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че административният акт на Председателя на ДАБ е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. За да отхвърли жалбата на А. срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца при проведените задължителни няколко интервюта относно причините за нежеланието му да се завърне в родината си и обстоятелствата, изложени от него за наличието на реална опасност за живота му. Съдът, анализирайки понятието "преследване", възможните форми на това преследване и основанията за такова е развил съображения за това, че по отношение на жалбоподателя не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същия не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като изхождайки отново от бежанската му история и актуалните данни за обществено - политическата обстановка в Афганистан към датата на постановяване на акта си е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на жалбоподателя на хуманитарен статут - липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ. Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС- С. град. Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от жалбоподателя причини да напусне страната си - не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Изтъкнатите причини са от личен и семеен характер и не обосновават наличието на основанията по чл. 8 от ЗУБ от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на А. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1-3 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка за обстановката в Афганистан и е мотивирал решението си именно с установеното в тях актуално положение в държавата на произход на чужденеца. В допълнение на изложеното от административния съд следва да се посочи, че в Афганистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. АССГ, базирайки се на информацията в справка с вх. № МД - 379/27.03.17 г., правилно е приел, че доколкото, въпреки данните за зачестяващи атентати, няма данни граждани на Афганистан да са преследвани само поради принадлежността си към някоя народностна група, както и с оглед противоречивата и недостоверна бежанска история на чужденеца, не са налице "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуванието, дадено в горецитираното решение на СЕС. От последната актуална справка № МД 0- 1042/08.09.2017 г. се потвърждават сходните изводи с тези на първоинстанционният съд. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- С. град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,