Решение № 13526 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2124/2012 г.

Решение № 13526 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2124/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Боряна Сашова Асенова и Асен Илиев Асенов, и двамата от София, против решение № 4807/3.11.2011 г., постановено по адм. дело № 2250/2011 г. на Административния съд - София-град, второ отделение, 22 състав, с което е била отхвърлена жалбата им срещу заповед № 30/25.02.2011 г. на Главния директор на ДП "Строителство и възстановяване" - София. Наведени са доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с приложимия материален закон и необосновано. Претендира се отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да бъде уважена първоначалната жалба. Ответната страна не е взела отношение Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: За да отхвърли жалбата на Боряна Сашова Асенова и Асен Илиев Асенов, и двамата от София, срещу заповед № 29/25.02.2011 г. на Главния директор на ДП "Строителство и възстановяване" - София, с която на основание чл. 24 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ е била отменена заповед № 303/21.08.1986 г. за настаняване и е прекратено наемното правоотношение за държавно жилище - ап. № 8, бл. 5/56, ет. 3, кв. "Бенковски" - София, съдът е приел, че към момента на издаване на индивидуалния административен акт, са били налице изискванията на чл. 25, ал. 3, т. 1, а именно, че Асен Асенов, адресат на отменената заповед за настаняване, вече не е бил служител на ДП "Строителство и възстановяване", тъй като е бил уволнен със заповед № 241/30.06.1992 г. на командира на под. № 62560. Развити са съображения, че представеното решение по бракоразводно дело между жалбоподателите, по силата на което жилището било предоставено за ползване на майката до навършване на пълнолетие на двете деца, не било противопоставимо на издадената заповед, тъй като към момента на издаването й те били навършили пълнолетие. Съдът е посочил, че наемното правоотношение било прекратено и с оглед изтеклия едномесечен срок от получаване на предизвестието от адресатите на заповедта. Решението е законосъобразно. Настоящият тричленен състав напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на възникналия административноправен спор. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят отново. Основното в конкретния случай е, че наемното правоотношение е било прекратено с писмо изх. № 1235/4.10.2010 г., получено от Боряна Сашова на 7.10.2010 г. обективиращо предизвестие за прекратяване на наемно правоотношение по смисъла на чл. 238 ЗЗД. С последното наемателят е уведомен за отпадане на правното основание да ползва заеманото от него жилище от ведомствения фонд на ДП "Ремонт и възстановяване". Като се изхожда и от безспорното обстоятелство по делото, че адресатът на заповедта за настаняване Асен Асенов, вече не е служител на ДП "Ремонт и възстановяване", поради прекратяване на трудовото му правоотношение през 1996 г., то явно са били налице предпоставките на чл. 24, ал. 3, т. 1 ЗДС за издаване на заповедта. С оглед изложеното, правилен се явява направеният от първоинстанционния съд краен извод, че оспореният административен акт е законосъобразен. Следователно, като е отхвърлил подадената жалба съдът е постановил решение в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,