Решение № 11341 от 24.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5040/2018 г.

Решение № 11341 от 24.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5040/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба Изпълнителния директор на "Национална агенция по приходите "/НАП/ гр. София срещу решение № 661/06.02.2018 г. по адм. дело № 10680/2017 г. от Административен съд София-град/АССГ/, с което е отменена негова заповед по жалба на И. Иванов с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение с държавния служител. Поддържаното оплакване е за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът – И. Иванов, чрез адв. Пенчева оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура е на становище, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени касационната жалба на посочените в нея основания, намира същата за неоснователна по следните съображения: За да отмени заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Иванов, административният съд приема от фактическа страна, че след отмяна на заповед № 2305/07.03.2016 г. на изпълнителния директор на НАП за прекратяване на служебното правоотношение на Иванов на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл с влязло в сила решение на 28.07.2017 г. по адм. д. № 2218/2017 г. по описа на ВАС, служителят подава заявление чрез куриер на 10.08.2017 година, с което иска от НАП да бъде възстановен на предишната работа. По делото е разпитан свидетел, който установява обстоятелството, че Иванов не е допускан в сградата, както и до вътрешното деловодство на агенцията, поради пропускателния режим. При тези фактически обстоятелства, решаващият съд обосновава правния извод за компетентност на издателя на акта и спазване на изискването за форма на заповедта, но приема, че е нарушен материалния закон, което води до унищожаемостта и. Решението е правилно. Съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗДСл при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение. В съответствие с доказателствата по делото първоинстанционния съд обосновано приема, че ответника по касация се явява в администрацията на агенцията в рамките на цитирания преклузивен срок, но ответникът не осигурява възможността служителят да заеме работното си място на заеманата преди уволнението длъжност, с което нарушава разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че първоинстанционния съд не взема предвид обстоятелството, че в законния срок по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл възстановеният служител не предприема действия и лично явяване на работа, подадената молба е доставена и заведена в деловодството на органа по назначаване, извън законовия срок и като приема обратното съдът нарушава материалния закон при постановяване на съдебното решение. Както неведнъж е имал възможността да сочи в актовете си ВАС- възстановяването на служебното правоотношение след уважаване на оспорването на заповедта за прекратяването му не настъпва автоматично, а при осъществяването на няколко предпоставки, изрично сочени в закона, а именно: 1. отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда, и 2. служителят да се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизане в сила на административния акт или на съдебното решение. За да настъпи ефектът на възстановяване на служебното правоотношение, посочените предпоставки трябва да са налице кумулативно, т. е. липсата на която и да било от тях има за последица невъзстановяване на служебното правоотношение. И настоящата инстанция приема, че в конкретния случай изискванията на закона са изпълнени. Възможността за осъществяване на втората предпоставка е дадена изцяло на неправомерно уволнения. В конкретния случай Иванов е манифестирал желанието си да се върне на работа след отмяната на незаконното уволнение в посочения в чл. 122, ал. 1 от ЗДСл срок като подава, чрез куриер, изрично писмено заявление на 10.08.2017 г., с което спазва срока и изпълнява изискването на втората предпоставка. Правилен е извода на съда, че е ирелевантен факта, кога молбата на Иванов е заведена в деловодството на касатора /в случая на 16.08.2017 г./, отново преди издаване на оспореният акт. Като разсъждава по този начин, административният съд постановява правилен съдебен акт за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Иванов, който следва да бъде потвърден с настоящото решение. Предвид изхода на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1200 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат, за които НАП следва да бъде осъдена да ги заплати. Воден от горното, ВАС, пето отделение