Решение № 4873 от 19.5.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ш. Мехмед от гр. Ардино, чрез процесуалния представител адв. Георгиева, срещу Решение 251 от 14.12.2021 г., постановено по адм. дело 222/2021 г. по описа на Административен съд Кърджали, с което е обявена за нищожна заповед 663/10.08.2021 г. на кмета на Община Ардино и е осъдена общината да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК недопустимост, неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд се е произнесъл по жалба, подадена от лице, което не е заинтересовано по смисъла на чл. 131 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и за което не е налице правен интерес. Твърди се, че по делото не се установява жалбоподателят М. Хасан да се легитимира като собственик на имот, засегнат от одобреното изменение на кадастралния план. Възразява се още, че първоинстанционният съд не е приложил чл. 171, ал. 2, предл. второ от АПК да назначи служебно съдебно-техническа експертиза и изясни спора от фактическа страна. Претендира се обезсилване на съдебното решение, като недопустимо, евентуално отмяна на решението и решаване на спора по същество или връщане за ново разглеждане от друг съдебен състав, както и присъждане на разноски по делото. Ответникът кмета на Община Ардино, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът М. Хасан, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от М. Хасан, срещу заповед 663/10.08.2021 г. на кмета на Община Ардино, с която на основание на § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на Закон за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ и чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, както и във връзка с искане вх. 94Ш-114-2/24.07.2020 г., подадено от Ш. Мехмед, е одобрено изменение на кадастралния план на гр. Ардино, [жк] и регистъра към него, като в действащия кадастрален план се отразят границите на новообразувания неурегулиран поземлен имот с кадастрален 4, с площ от 1040 кв. м., ведно с построената върху него сграда: едноетажен масивен гараж, със застроена площ 70 кв. м., находящ се в урбанизираната територия на гр. Ардино, при граници на имота по геодезическо заснемане: изток поземлен имот с идентификатор 00607.11.697 - изоставена орна земя на община Ардино; запад -урбанизирана територия - улица на община Ардино и двор на наследниците на К. Кадир; север - урбанизирана територия - улица на община Ардино и двор на М. Хасан; юг имот с идентификатор 00607.11.697 изоставена орна земя на Община Ардино и урбанизирана територия и двор на Ф. Мехмед. Със заповедта е разпоредено имотът да се впише с кадастрален 4 в разписната книга към плана на гр. Ардино, на името на Ш. Мехмед, като е посочено, че изменението е отразено в приложеното към заповедта геодезическо заснемане за отстраняване на непълнота и грешка в кадастралната основа. Жалбоподателят М. Хасан се легитимира с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот 6, том I, дело 46/1998 г. и нотариален акт 7,том I, дело 47/1998 г. на имот, съставляващ неурегулирано дворно място с площ от 280 кв. м., ведно със застроените в него едноетажна масивна стоманобетонна жилищна сграда с избено помещение и със застроена площ от 69 кв. м. и едноетажна жилищна сграда с полумазе на площ от 56 кв. м. За да обяви за нищожна оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена от некомпетентен орган, както и макар да е постановена в писмена форма, в нея на практика липсват каквито и да е мотиви, т. е. не са посочени фактическите основания, обусловили издаването й в нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът е приел за безспорно, че в конкретния случай не е налице, а и не е имало кадастрален план и регистър /разписен списък/ към него, който да е одобрен по реда на отменения Закон за единния кадастър на НРБ и ЗТСУ и по реда на § 40 от ПЗР на ЗИД на ЗКИР /ДВ, бр. 36 от 2004 г./, поради и което разпоредбата на § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР се явява неприложима и кметът на О. Ардино не е компетентен орган, който да извършва изменения или поправки, респ. да одобрява и вписва изменения в одобрен и влязъл в сила кадастрален план. Прието е от съда също така, че неправилно административният орган се е позовал и на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като в случая, според посоченото в заповедта, става дума за изменение единствено и само на кадастрален план, но не и на влязъл в сила подробен устройствен план. Според административния съд е налице друга процедура, която е приложима в процесния случай, а именно - тази по чл. 35а и сл. от ЗКИР, като при нормата на чл. 35а от ЗКИР, при липсващ кадастрален план се създава частична кадастрална карта и кадастрален регистър, но това става със заповед на началника на съответната служба по геодезия, картография и кадастър, а не с такава на кмета на съответната община. Прието е от съда, че кметът на общината е компетентен да интервенира само при съществуващ кадастрален план и кадастрален регистър към него, но не и по този ред тепърва да се създава нов такъв, та дори и частичен или както в случая само за един поземлен имот. Така постановеното решение е неправилно и необосновано, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е изпълнил задълженията си по чл. 171, ал. 2 и ал. 5 от АПК във връзка с чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК, произнасяйки се без да събере необходимите за правилното решаване на спора доказателства. Проверката на активната процесуална легитимацията на жалбоподателя М. Хасан да обжалва процесната заповед е осъществена от първоинстанционния съд в нарушение на процесуалния закон. С право на жалба срещу извършено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, а в случая на кадастрален план по реда на § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР, при липса на одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри, в съответствие с чл. 54, ал. 4 от ЗКИР разполагат заинтересованите лица, чиито права са засегнати. По смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР качеството заинтересовани лица имат собствениците и носителите на други вещни права върху недвижимите имоти. При съобразяване на цитираните разпоредби следва, че активно легитимирано да обжалва процесната заповед е лице, което е собственик или носител на друго вещно право върху имот, засегнат от одобреното изменение на кадастралната карта, съответно на кадастралния план. В конкретния случай съдът е обосновал извод за допустимост на подадената жалба приемайки, че същата е подадена от лице с установен правен интерес, тъй като М. Хасан се легитимира като собственик, съгласно представени по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот 6, том I, дело 46/1998 г. и нотариален акт 7,том I, дело 47/1998 г., на поземлен имот, засегнат от одобреното изменение на кадастралния план на гр. Ардино с оспорената заповед. Видно обаче от приложените по делото нотариални актове и скица 1/14.08.2020 г. на неурегулиран поземлен имот, попадащ в урбанизираната територия на гр. Ардино, в която скица изрично са посочени цитираните нотариални актове, жалбоподателят М. Хасан се легитимира като собственик на поземлен имот с площ от 280 кв. м. / по геодезическо заснемане 545 кв. м./, ведно изградени в имота две жилищни сгради и един гараж. От скица 1/14.08.2020 г. и от приложеното към оспорената заповед геодезическо заснемане се установява, че собственият на жалбоподателя имот, в който са изградени сградите, макар и да граничи с друг имот на касатора Ш. Мехмед, е различен от този, който е описан в оспорената заповед като съседен на новообразувания неурегулиран поземлен имот с кадастрален 4 от север двор на М. Хасан, в който видно от геодизическото заснема няма и съществуващи сгради. Представените по делото нотариални актове, на които изрично се е позовал административният съд, не легитимират по безспорен начин жалбоподателят като собственик на имот, засегнат от процесното изменение. В конкретния случай не може да се установи дали имот на жалбоподателя е засегнат от процесното изменение без използване на специални знания, т. е. без допускане на съдебно-техническа експертиза. С оглед на това по делото в първоинстанционното производство не се установява по безспорен начин от оспорващия, че същият притежава качеството на заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, за да се приеме, че за същия е бил налице правен интерес от оспорване на процесната заповед. Първоинстанционният съд е следвало в съответствие с чл. 171, ал. 2 от АПК да прояви процесуално активност и по безспорен начин да установи, че жалбоподателят притежава право на собственост върху имот, засегнат от процесното изменение на кадастралния план на гр. Ардино, като допусне служебно съдебно-техническа експертиза и установи с одобреното с оспорената заповед изменение на кадастралния план засяга ли се недвижим имот, за който М. Хасан се легитимира като собственик с представените по делото нотариални актове. Едва след това съдът е следвало да обоснове извод за процесуална допустимост на жалбата. В тази връзка следва да се има предвид също така, че обстоятелството, че заповедта е съобщена на жалбоподателя не е достатъчно да обоснове правния му интерес от оспорване с оглед изложените по горе съображения. Посочените нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като са довели до неизясняването на делото от фактическа страна, което е и определящо за правилността на съдебното решение и същевременно представлява пречка касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Кърджали, при което съдът да установи по безспорен начин, като попълни делото с всички допустими и относими доказателства, фактите, относими към правния интерес на оспорващия и извърши нова преценка на допустимостта на жалбата. Едва след това е възможна и преценката за законосъобразност на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК и на основанията, визирани в чл. 146 от АПК. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,