Решение № 282 от 12.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 63/2012 г.

Решение № 282 от 12.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 63/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на на Л. Г. Ц. срещу решение от 15.07.2011 г. по гр. дело № 5423/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 15.02.2011 по гр. д. № 25691/2010 на Софийски районен съд. На първа инстанция е бил отхвърлен иск срещу бившия работодател на ищеца за заплащане на обезщетение за временна нетрудоспособност за период след 75-тия ден от прекратяване на трудовото правоотношение, до възстановяване на работоспособността, съгласно ЕР на ТЕЛК. Искът за процесния период е бил основан на осигурителното правоотношение, квалифициран по чл. 162 КТ във вр. с чл. 40 КСО, посочено и от ищеца правно основание, отхвърлен е бил със съображението, че правото може да бъде защитено по реда на гл. VIII от Кодекса за социално осигуряване. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като незаконосъобразно и постановено в нарушение на правни принципи, по отношение на извода относно липсата на пасивна легитимация на работодателя-ответник. Обосновава се тезата, че по отменената редакция на чл. 40, ал. 3 КСО (доп. ДВ, бр. 1/2002 г.), действала към момента на възникване на вземането, обезщетения за временна нетрудоспособност по държавното и обществено осигуряване "се изплащат чрез осигурителите" и тъй като осигурител е [фирма], работодател на ищеца до прекратяване на трудовото правоотношение, последният следва да бъде осъден да заплати обезщетение за временната нетрудоспособност, по исков ред. Съображения по същество са развити в жалбата. Ответникът по касационната жалба [фирма] (в несъстоятелност) не е заявил отговор. С определение № 844 от 13.06.2012 г. на ВКС, III г. о жалбата е допусната до разглеждане, за да се провери допустимостта на обжалваното решение, като произнесено по допустим иск. Допустимостта на иска е преценена положително от въззивния съд въпреки решаващото съображение, че правото е основано на осигурителното правоотношение и подлежи на защита по административно- правен ред, съгл. разпоредбите на гл. VII от Кодекса за социално осигуряване. При служебната проверка в рамките на допуснатото касационно обжалване Върховен касационен съд III г. о намира обжалваното решение за недопустимо, като произнесено по недопустим иск, при предявяването на който е била налице и съответно е следвало да бъде съобразена правилно констатираната от съдилищата отрицателна процесуална предпоставка, а именно друг ред за защита на претендираното субективно право. Ищецът е претърпял трудовата злополука на 28.08.2003 г., като съгласно ЕР на ТЕЛК от 24.04.2004 г. е бил временно нетрудоспособен. Работодателят [фирма] е изплатил обезщетението за временна нетрудоспособност до 9.04.2004 г. (до 75 дни след прекратяване на трудовото му правоотношение, настъпило съгл. заповед от 26.01.2004 г.) като търсения с иск остатък, до възстановяване на работоспособността, не е задължение на последния по отменената редакция на чл. 40, ал. 3 КСО (доп. ДВ, бр. 1/2002 г.) включително. При това положение, сезираният по исков ред съд не е следвало да се произнася с решение по основателността на претенцията, която е основана на осигурителното правоотношение, а да прекрати производството по иска, тъй като съдопроизводствения ред за реализиране на правата в този случай е уреден в гл. VIII от Кодекса за социално осигуряване и е административен. Като не е съобразил гореизложеното и е потвърдил отхвърлителното спрямо иска съдебно решение на гражданския съд, Софийски градски съд, административно отделение, е постановил недопустимо решение по същество, което следва да бъде обезсилено в тази част, заедно с потвърденото на втора инстанция решение на Софийски районен съд. Производството по делото следва да бъде прекратено. Дължимо са присъдени разноските. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.