Решение № 11691 от 28.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6760/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 80 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по касационнa жалба на С. Томанова от гр. София, чрез адв. Ю. Арбекова против решение 571 от 02.02.2023 г., постановено по адм. д. 8289/2022 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е била отхвърлена жалбата й срещу заповед ДС- 20-6 от 25.08.2022 г., на областния управител на Област София за изземване от жалбоподателката на имот - частна държавна собственост, представляващо ведомствено жилище апартамент [номер] в гр. София, [жк], [адрес] и била осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че решението е постановено без анализ на факти и обстоятелства, които са били от значение за правилното разрешаване на казуса. Счита, че й се полага предоставянето на право на пожизнен наем на процесния имот. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно Ответникът - областният управител на област София не взима становище по касационната жалбата. Ответникът министърът на вътрешните работи, представляван в открито съдебно заседание от юрисконсулт Цановска, оспорва жалбата като неоснователна. Иска отхвърлянето й и потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице заявените от касатора основания за отмяна на решението, поради което предлага същото да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните, констатира следното: Касационната жалба е подадена срещу акт, който подлежи на касационен контрол, в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е било образувано по жалба на С. Томанова срещу заповед ДС-20-6 от 25.08.2022 г., на областния управител на област София, с която на основание чл. 80, ал. 1 ЗДС е наредено изземване на недвижим имот частна държавна собственост, управляван от Министерството на вътрешните работи, представляващ [номер] в гр. София, [жк], [адрес] от жалбоподателката поради това, че тя го държи без правно основание. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му с чл. 80, ал. 1 ЗДС правомощия и въз основа на мотивирано искане на министъра на вътрешните работи, в предписаната от закона форма е при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е установил, че със заповед с рег I-з-3327/30.12.2011г. С. Томанова е настанена във ведомственото жилище и въз основа на тази заповед с нея е сключен договор за наем с ДС-5143/31.01.2012 г. В договора е уговорено, че същият се прекратява с едностранно предизвестие от страна на наемодателя при прекратяване на служебното /трудово/ правоотношение на наемателя с МВР Със заповед УРИ 5785з-42 от 11.01.2022г. на директора на дирекция Управление на собствеността и социални дейности (УССД)-МВР, трудовото правоотношение със С. Томанова на длъжност експерт в сектор Методология и контрол на материалната отчетност в дирекция УССД-МВР е прекратено поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С писмо с рег. 812100-4240/11.03.2022г. на министъра на вътрешните работи жалбоподателката е уведомена, че считано от 31.01.2022г. договорът за наем е прекратен и е поканена доброволно да предаде ведомственото жилище или в противен случай ще се предприемат действия по чл.80 ЗДС. С искане изх.812100-8975/27.05.2022г. министърът на вътрешните работи е сезирал областния управител за издаване на заповед за изземване на процесния имот. Въз основа на установените факти първоинстанционният съд е приел, че са налице материалните предпоставки на чл. 80, ал. 1 ЗДС за изземване на процесното жилище, а именно: имотът е частна държавна собственост, предоставена за управление на МВР съобразно Акт 1361 (176, 2200)/20.01.1978 г. и същият се държи без правно основание от С. Томанова, тъй като към момента на издаване на заповедта за изземването му не е налице валидно наемно правоотношение между страните. Съдът е обсъдил обстоятелството, че С. Томанова е поискала пожизнено ползване на жилището на основание § 65 от ПЗР на ЗИД на ЗДС, но е приел, че тя не отговаря на поставените в разпоредбата изисквания. По тези доводи и съображения административният съд е отхвърлил оспорването на С. Томанова срещу заповедта на областния управител. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на материалния закон. Съдебният акт е мотивиран и е издаден при спазване на процесуалните правила. Решаващият съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. С разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от ЗДС, законодателят е предвидил ред за защита на държавната недвижима собственост, чрез нейното изземване от лица, които я владеят или държат без правно основание. Изводът на АССГ за наличието на кумулативно дадените предпоставки на чл. 80, ал. 1 от ЗДС се обосновава изцяло от доказателствата по делото. Между страните по делото не се спори, че от 31.01.2022г. жалбоподателката не е служител на МВР и на това основание наемното й правоотношение за ведомствения апартамент е прекратено. Съдът правилно е приел, че в процесната хипотеза договорът за наем е сключен въз основа на настанителна заповед под прекратително условие - прекратяване на служебното /трудовото/ правоотношение на наемателя с МВР и жалбоподателката е била наясно, че правото й да ползва жилището е ограничено. Неоснователно е твърдението на касатора, че са налице предпоставките по § 65 от ПЗР на ЗИД на ЗДС. Доказателствата по делото - експертно решение на ТЕЛК (л.13 от делото) и справка 1509173/17.11.2022г. от Агенция по вписванията, установяват, че касаторката не е с 100% трайна намалена работоспособност и притежава няколко поземлени имота три броя студия, находящи се в КК Слънчев бряг, област Бургас, община Несебър. Поради това правилно първостепенният съд е приел за установено, че спрямо С. Томанова не е изпълнен фактическият състав на § 65 от ПЗР на ЗИД на ЗДС, обн. ДВ, бр.87 от 05.11.2010г. Съгласно цитираната норма лицата, обитаващи ведомствени жилища, настанени по установения ред до 1 юни 1996 г., които са пенсионери, преживели съпрузи или пострадали от трудова злополука, довела до трайна нетрудоспособност, имат право да ги ползват пожизнено ако:. те, членовете на техните семейства и техни роднини по права линия от първа степен не притежават жилище или вила, годни за постоянно обитаване, и не са прехвърляли жилищен имот или вила, годни за постоянно обитаване след 1 юни 1996 г., и не притежават ценни книжа, дялово участие в търговски дружества, имоти или части от имоти със стопанско предназначение или друго имущество на обща стойност, по-голяма от данъчната оценка на жилището, и общият годишен доход за последните две години на наемателя и на членовете на семейството му не надвишава 24 минимални работни заплати за страната. В шестмесечен срок от влизането в сила на ЗИДЗДС лицата следва да подадат заявление и декларация за обстоятелствата по ал. 1 до областния управител по местонахождение на имота - държавна собственост, или до ръководителя на ведомството, което управлява имота. В конкретната хипотеза С. Томанова е настанена в жилището на 30.12.2011г., а искането й е подадено много след изтичане на срока за това, поради което не са налице предпоставките на § 65 от ПЗР на ЗИД на ЗДС. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че няма произнасяне на органа по подаденото от жалбоподателката заявление по §65, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗДС (молба УРИ 578500-9911/16.11.2022г.). Съобразно представените по делото докладна записка с рег. 5785р-34447/18.11.2022г. и становище рег.5785р-36128/01.12.2022г. (л. 95 от делото), заявлението на Томанова е разгледано, но е прието за неоснователно. Неоснователно е и възражението на касационния жалбоподател, че заповедта е издадена в противоречие с целта на закона като постановена в нарушение на принципите по чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. В тази връзка следва да се отбележи, че ЗДС не създава за държавата задължения за удовлетворяване на жилищните нужди на лица, които не са държавни служители. Такова задължение имат общините, като за целта заинтересованите лица следва да обявят пред съответната община жилищната си нужда и да бъдат съответно картотекирани. От друга страна и във връзка с възражението за нарушение на чл. 8 на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, следва да се отчете, че закрилата, предоставена от тази разпоредба не е абсолютна. Издадената заповед отговаря на изискванията за съразмерност по смисъла на чл. 6 от АПК и не нарушава чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Конвенцията гарантира правото на жилище, а чл. 8, ал. 2 определя границите на допустима намеса на държавата в това право в изключение от общия принцип за ненамеса. Съгласно последния текст намесата на държавните власти е допустима в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В настоящият случай намесата на държавата е осъществена при условията, регламентирани в текста - засягането на интересите на жалбоподателката е предвидено в закона, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение