Решение № 10223 от 14.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от Тиенгруп метал ЕООД и от директора на Дирекция "ОДОП - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, срещу решение 16 от 13.01.2022 г. по адм. дело 98/2021 г. по описа на Административния съд Стара Загора /АС Стара Загора/. Касаторът Тиенгруп метал ЕООД, чрез адв. Иванова, обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата против ревизионен акт Р-16002420002196-091-001/02.11.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 36/12.01.2021 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Излага съображения, че изводите на съда са несъстоятелни, че липсата на дата на сключения договор, както и липсата на протоколи, не дава възможност на съда да анализира действителността на извършената услуга. Счита, че е налице кадрови потенциал за изпълнението на сключения договор. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска се уважаване на касационната жалба. Претендират се разноски. Ответникът - директор на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, не излага становище по касационната жалба. Касаторът - директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Панова, обжалва съдебното решение, в частта, в която е отменен процесния РА. Твърди, че решението е неправилно в обжалваната част и необосновано, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Подробно описва фактическата обстановка по спора. Излага съображения, че не са налице представени доказателства за реалното изпълнение на фактурираните услуги. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска се отмяна на решението в частта, с която е отменен РА. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, както и за държавна такса. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът -Тиенгруп метал ЕООД, чрез адв. Милушев, в писмен отговор, с който се излагат съображения по съществото на спора, оспорва касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, като неоснователна и претендира присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационните жалби за подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за тяхното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, на основанията посочени в тях, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същите са неоснователни. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на спора пред АС Стара Загора е бил РА Р-16002420002196-091-001/02.11.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 36/12.01.2021 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, издаден на Тиенгруп метал ЕООД, с който е установено данъчно задължение по ЗДДС на стойност 52 311,24лв. във връзка с отказан данъчен кредит и са начислени лихви в размер 6 816,02лв и допълнително е установен корпоративен данък за 2018г. в размер 415 лв. с прилежащи лихви 63,64лв. С решението си съдът е отменил процесния РА в частта, в която на Тиенгруп металЕООД са установени задължения в размер на 48 821.08 лв., непризнат данъчен кредит по ЗДДС и лихви за просрочие, изчислени към 02.11.2020 год., в размер на 6 522.54 лв. и допълнително установен корпоративен данък за 2018 год. в размер на 415.00 лв. и прилежащи лихви в размер на 63.64 лв. и е отхвърлил жалбата в останалата ѝ част. От фактическа страна съдът е приел, че: въз основа на събраните в хода на ревизията документи ревизиращият екип е приел за установено по безспорен и несъмнен начин, че през ревизираният период Тиенгруп металЕООД е получател на доставки на услуги с изпълнител Артес стройЕООД и Саймън груп 2016ЕООД. Ревизиращите са приели, поради факта, че към датата на ревизията, двата доставчика са били регистрирани по ЗДДС, не са открити на посочените адреси, а представените счетоводни документи за осъществените сделки са изпратени по електронен път незнайно от кого. В хода на ревизията от страна на ревизираното лице са представени договори, фактури, издадени от доставчиците, приемо-предавателни протоколи, както и други счетоводни документи, доказващи реалността на извършените доставки. Всички тези документи не са били приети от страна на ревизиращите като такива удостоверяващи реалното осъществяване на доставките, тъй като не е установено доставчиците да имат съответния кадрови потенциал и техническа обезпеченост за осъществяването на услугите. Съдът е изложил мотиви, че обжалваният РА е издаден от компетентни органи по приходите, като е спазена формата за издаването му. При преценката относно приложението на материалния закон съдът е достигнал до извод за частична незаконосъобразност на РА. Съдът е анализирал представените писмени доказателства, включително заключението по назначената ССчЕ. По отношение на Артес стройЕООД, АС - Стара Загора е приел, че е налице кадрова обезпеченост при доставчика, който реално е извършил фактурираните услуги. По отношение на услугите, извършени от Саймън груп 2016ЕООД за обекти на Домейн менада ЕООД, АгрополихимАД, Мини Марица Изток ЕАД услугите са извършени, поради наличие на кадрови потенциал на доставчика. По отношение на обект Инстрой ком Георгиеви ООД съдът е приел, че липсата на дата на сключения договор с Инстрой ком ГеоргиевиООД, както и липсата на представени протоколи образец 19 не му позволяват да анализира действителността на фактурираната услуга. Предмет на обжалване е увеличението на счетоводния финансов резултат за 2018 год. на основание чл.26, т.2 от ЗКПО, във връзка с чл.10 от същия закон, съответно в размер на 4 150.00 лв. АС-Стара Загора е стигнал до извод, че видно от констативната част на РД и на обжалвания РА, посочените суми, с които е увеличен СФР, представляват отчетени от дружеството разходи за услуги по фактури, издадени от Артес стройЕООД. Доколкото съдът е приел, че е налице реалност на доставките, то не следвало да се коригира и финансовият резултат за 2018 год. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационният съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционното решение и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. По касационната жалба на Тиенгруп метал ЕООД: Правилно е отхвърлена жалбата на дружеството в частта на установени задължения по ЗДДС поради отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от Саймън груп 2016ЕООД на обект Инстрой ком ГеоргиевиООД. Съдът е изследвал представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, изложил е конкретни мотиви за доставките, които не следва да бъдат преповтаряни, като е достигнал до правилен извод в случая за законосъобразно отказан данъчен кредит. Липсата на дата на сключения договор, както и непредставянето на протоколи обр. 19 към част от фактурите разколебава доказателствената стойност на представените доказателства. Ангажираните от страна на жалбоподателя доказателства са частни свидетелстващи документи и нямат обвързваща съда доказателствена сила. Tе не се ползват с материалната доказателствена сила на официалните документи и по аргумент от чл. 180 ГПК тяхната доказателствена сила не обвързва съда да приеме съдържанието им за вярно. Установяването на всички предпоставки за признаване правото на данъчен кредит /формални и материално правни/ е изцяло в доказателствена тежест на лицето, което претендира правото, съобразно общите правила на чл.154 ал.1 от ГПК, което не се е справило с доказателствената тежест в процеса по отношение на спорните доставки. С оглед на горното решението в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА, като правилно следва да бъде оставено в сила. По жалбата на директора на Дирекция "ОДОП - гр. Пловдив при ЦУ на НАП: Главният спорен въпрос е възможността на доставчика да извърши процесните доставки на услуги. Твърдението за липса на кадрова и материална обезпеченост при доставчика, не може да служи като достатъчно основание за формиране на отказ за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Относими към горните изводи са дадените задължителни тълкувания на приложимата за облагането по ДДС Директива 2006/112/ЕО, направено от СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според което не е се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че данъчно задълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни и твърдения за данъчна измама. Също така според актуалното решение на СЕС по дело С-18/13 е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай, няма установеност от страна на приходните органи, че данъчнозадълженото лице е имало знание за измамни действия от неговите доставчици. Представените фактури, договори и протоколи обр.19 създават сигурно убеждение за наличие на реални доставки на услуги. При съвкупната преценка на доказателствата се установява наличието на облагаеми доставки по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, поради което са налице материалноправните предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит на РЛ. Предмет на обжалване е било и увеличението на счетоводния финансов резултат за 2018 год. на основание чл.26, т.2 от ЗКПО, във връзка с чл.10 от същия закон, съответно в размер на 4 150.00 лв. Правилно съдът е приел, че е налице реалност на доставките, при което не е следвало да се коригира и финансовият резултат за 2018 год. В тази връзка решението на АС в частта, с която е отменен оспорения РА е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. С оглед неоснователността на двете касационни жалби и различния материален интерес по тях и във връзка със своевременно направените искания за присъждане на разноски на НАП следва да се присъдят разноски в размер на 495 лв.,а на Тиенгруп метал ЕООД се следват разноски в размер на 968 лв. Съразмерно и по компенсация НАП следва да заплати на Тиенгруп метал ЕООД 473 лв. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Същото е съобразено с материалния интерес по делото и с неговата сложност. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,