Решение № 12250 от 20.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8837/2009 г.

Решение № 12250 от 20.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8837/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Сами Абдулкерим Лунед, гражданин на Сирия срещу решение № 159/21.05.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като издаден в нарушение на материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците при МС, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 87, ал. 1 ЗУБ и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: Административното производство е образувано по молба на Сами Абдулкерим Лунед, която е "последваща", по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ. По предходни молба на кандидата с вх. № БЦ 271/30.07.2007 г. и № 333712.11.2008 г. административният орган се е произнесъл с мотивирани решения, с което е отказал предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. В административните производства - чужденецът се е представил с различни самоличности и бежански истории. С решението, предмет на настоящото съдебно производство, председателят на ДАБ е приел, че не са налице нови обстоятелства, налагащи предоставяне на закрила по ЗУБ. Изводът за наличие на основателен страх от преследване, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. От бежанската история на чужденеца не се установява наличие на основателен страх от преследване, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Приел е също, че изтъкнатите от жалбоподателя лични мотиви от семеен и битов характер - системен тормоз от страна на баща му - са извън правния обсег на Закона за убежището и бежанците. Останалите мотиви на чужденеца да напусне страната по произход са обсъждани в предходното административно производство, поради което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от ЗУБ, председателят на ДАБ при МС е отказал на жалбоподателя предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на ЗУБ. От данните по делото се установява, че Сами Абдулкерим Лунед е роден в гр. Камишли, гражданин на Сирия, народност - кюрд, религиозна принадлежност - мюсюлманин-сунит, неженен. Преминал е нелегално през Турция, от където също нелегално е пристигнал в Р България на 25.07.2007 г. през "зелена граница". Кандидатът е мотивирал последващата си молба за предоставяне на закрила по ЗУБ с проблеми с баща си от когото е "набеден" в активно участие в сепаратистки движения на кюрдското малцинство в Сирия. При тези данни правилно административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Сами Лунед, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Този извод се подкрепя и от справка на Дирекция "Международно дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Изводите за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ, изложени от административния орган се споделят от настоящата инстанция, същите са правилни и почиват на точно прилагане на материалния закон към установените в хода на административното производство релевантни за спора факти. Съгласно чл. 9 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. За да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут следва да съществува вероятност за нечовешко или унизително отнасяне при реализиране на наказанието, а такива данни липсват. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, от които да се направи извода, че за него Сирия не е сигурна страна по произход. Изводът на административния орган, че твърденията на чужденеца са противоречиви, необосновани и неправдоподобни, е правилен. Правилно изнесените факти от бежанската история на кандидата не са кредитирани като достоверни. Поради това, обжалваният административен акт е законосъобразен на основанията по чл. 146 АПК, а жалбата като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,