Решение № 13702 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2332/2020 г.

Решение № 13702 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2332/2020 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационeн протест на прокурор в Окръжна прокуратура - Бургас против решение № 2028 от 25.11.2019 г., постановено по адм. д. № 2508/2015 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му. Ответникът "СК" ООД, чрез процесуалните си представители, оспорва касационния протест. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Останалите ответници не изразяват становище по касационния протест. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационния протест. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационния протест за процесуално допустим, като подаден в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледан по същество за неоснователен, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас отхвърля протеста на прокурор в Окръжна прокуратура Бургас с искане за прогласяване на нищожност на заповед № 1943/4.08.2014 г. на зам. кмета на Община Бургас, с която е одобрено изменение на ПУП – ПРЗ на кв. 40, ж. к. Лазур" гр. Бургас. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон като не са допуснати нарушения, обосноваващи нейната нищожност, поради което прави извод за неоснователност на протеста. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, съгласно изискването на чл. 129, ал. 2 ЗУТ (в приложимата редакция) и съобразно заповед № 188/21.01.2013 г., с която кметът на общината, на основание § 1, ал. 3 ДР ЗУТ делегира правомощията си на зам. кмета по устройство на територията и строителството да издава заповеди по чл. 129, ал. 2 ЗУТ. На това изрично, посочено в заповедта, основание във връзка с чл. 44 ЗМСМА, е издадена приложената по делото заповед за предоставяне на права по ЗУТ на заместник-кмета по устройство на територията и строителството при Община-Бургас. В случая следва да се допълни, че от събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, по несъмнен начин е установено, че с процесната заповед не се засяга уличната регулация и не е налице разлика в обхвата и предмета на разработката по мотивираното предписание и заповедта за одобряване на изменението на ПУП – ПРЗ, което също обосновава компетентността на зам. кмета на Община Бургас да издаде обжалвания административен акт. Следва да се отбележи и че в заповедта, с която на зам. кмета са делегирани права изрично е посочено, че на същия е възложено да разрешава или отказва изработване на проекти за изменение на ПУП, на основание чл. 135, ал. 3 и 5 ЗУТ при наличие на основанията по чл. 134, ал. 1 и 2 ЗУТ (т. 9 от заповедта, л. 84), т. е предоставени са и права по даване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП. Доводът в протеста, че липса оправомощаване за действията по чл. 136 ЗУТ не обосновават липса на компетентност на издателя на заповедта. Нормата на чл. 136, ал. 1 ЗУТ, регламентира процедурата за изработване, съгласуване, обявяване, одобряване и влизане в сила на проектите за изменения на устройствените планове и не регламентира материална компетентност. Неоснователен е и доводът, че по искането на физическите лица за допускане на изработване на проект за изменение на ПУП е формиран мълчалив отказ, който не е оспорен и е влязъл в сила, поради което административният орган не е имал компетентност за ново произнасяне. Сроковете за произнасяне на административния орган са инструктивни и с изтичането им не се преклудира възможността за произнасяне по искането, като издадения по-късно акт е действителен и подлежи на обжалване на общо основание. В този смисъл е т. 8 от Постановление № 4/22.09.1976 г. по гр. д. № 3/1976 г. на Пленума на ВС на РБ. Освен това фактът, че административното производство започва по инициатива на заинтересованите страни, а впоследствие продължава с разработването на служебен проект, не опорочава заповедта, тъй като, както правилно приема съда производствата по чл. 135, ал. 1 и ал. 5 ЗУТ не са взаимно изключващи се и конкуриращи помежду си, за да се очаква, че ако бъдат "смесени" биха довели до незаконосъобразен, респективно нищожен административен акт. По тези съображения изводът на първоинстанционният съд за наличие на компетентност на издателя на заповедта, е законосъобразен и обоснован. Правилно съдът приема, че обжалвания административен акт е издаден в предписаната от закона писмена форма като същият съдържа фактически и правни основания за постановяването му, поради което не е налице порок във формата на акта, който да обоснове неговата нищожност. Законосъобразен е изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да е нищожен актът на това основание следва да е налице толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, което да води практически до липса на волеизявление, като такива нарушения в случая не са налице. Фактът дали всички заинтересувани лица са уведомени за започналото административно производство, не обосновава такова нарушение на административнопроизводствените правила, което да обоснове нищожност на административния акт. Позоваване на касатора на чл. 168, ал. 4 и 5 АПК, е неоснователно, тъй като същественото нарушение на административнопроизводствените правила, в цитираните норми е относимо към незаконосъобразността на акта в хипотеза на унищожаемост, но не и на нищожност. Законосъобразен е изводът на съда, че не са налице пороци, които да обосноват нищожност на заповедта поради противоречие с материалния закон. За да е налице такова противоречие следва да е налице пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма или актът изцяло да е лишен от законово съдържание, или когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв нормативен акт, от нито един орган. Всички останали несъответствия на административния акт са основания за неговата отмяна като унищожаем, но не и за прогласяването му за нищожен. Ето защо като прави извод за неоснователност на искането за прогласяване на нищожността на оспорената заповед Административен съд Бургас постановява решение в съответствие с материалния закон, а направените в този смисъл изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Окръжна прокуратура Бургас да заплати "СК" ООД сумата 4694 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Възражение за прекомерност на разноските не е направено. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,