Решение № 11078 от 24.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4818/2012 г.

Решение № 11078 от 24.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4818/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Пенко Тодоров Тотев, с. Идилево, община Севлиево, срещу решение № 320 от 09.01.2012 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 16354/2010 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Тотев срещу решение № 8620 от 04.11.2010 г. на Комисията за защита на личните данни, с което е оставена без уважение жалбата му срещу "Росица" ООД и "Издателска къща Колонел" ООД.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробно отражението, което според него публикациите имали върху личния му живот и живота на неговото семейство, тъй като с. Идилево е малко, със 110 жители и всички се познават, както и гр. Севлиево, където живял и учил и където хората се познават, поради което бил разпознат от много хора по инициалите и годините. Сочи, че съдът не отчел, че преди журналистическата публикация не е търсен за коментар и не е взета неговата гледна точка. Не отчел също, че с публикуваното е оклеветен и неправилно заклеймен като криминално проявен. Счита, че е нарушен закона, тъй като данни, събрани в една институция могат да бъдат използвани само в тази институция и за целите, за които са събрани. Настоява в. "Росица" и в. "Сто вести" да публикуват опровержение; да бъде обезщетен от виновните - в. "Росица", в. "Сто вести" и Министерството на вътрешните работи като претендира 15 000 лв. обезщетение; да бъдат разгледани всички посочени от него нарушения не само тези по Закона за защита на личните данни, а и тези за набедяване, за клевета, за обявяването - него и родителите му, за криминално проявени; за отчитане на всички нарушения спрямо него на всички институции. Моли съда да отмени обжалваното решение.

Ответникът по касационната жалба - Комисията за защита на личните данни, счита същата за неоснователна. Излага подробно фактическата обстановка по делото. Счита, че обжалваното решение е правилно. Съдът правилно приел, че публикуваната информацията е взета от бюлетина на Министерството на вътрешните работи, като не са използвани лични данни на касатора. Сочи, че исканията на Тотев за опровержение и обезщетение са неотносими към предмета на делото. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Силвия Чаворина.

Ответникът по касационната жалба - "Росица" ЕООД, счита същата за неоснователна. Сочи, че вестника никога не е публикувал статия за Тотев, както и че полицейския бюлетин е публичен, със свободен достъп, поради което вестник "Росица" не носи отговорност за публикуваната в него информация.

Ответникът по касационната жалба - "Издателска къща Колонел", не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. В жалбата не се съдържат конкретни касационни основания, а общо се твърди неправилност на съдебното решение. Съдът обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и направил обоснован извод, че посочването на инициалите на извършителите на престъпления в съответните статии не е обработка на данни по смисъла на § 1, т. 1 на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Съдът правилно изтълкувал и приложил разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗЗЛД, поради което жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, счита същата за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Петко Тодоров Тотев е роден на 12.03.1989 г. в гр. Севлиево, където живее. Родителите му живеят в с. Идилево.

1. Вестник "100 вести" се издава от "Издателска къща Колонел" на територията на община Габрово. На 01.11.2008 г. във вестника била публикувана информационна бележка със заглавие "Заловиха трима севлиевски автоджамбази". В бележката били описани действията на патрулиращи полицаи, които заловили три лица при извършване на кражба от лек автомобил. Лицата били посочени - Ц. Ц. на 19 години от с. Идилево, П. Т. на 19 години от гр. Севлиево и И. Т. на 23 години от с. Идилево.

1. Вестник "Росица" се издава от общинска фирма "Росица" ЕООД, собственост на община Севлиево, на чиято територия се разпространява. На 31.10.2008 г. във вестника била публикувана информационна бележка със заглавие "Спипаха нашенци да точат бензин в Габрово". В статията било посочено, че лицата Ц. Ц. на 19 години от с. Идилево, П. Т. на 19 години от гр. Севлиево и И. Т. на 23 години от с. Идилево били хванати да крадат бензин от лек автомобил в гр. Габрово. Откраднатото било иззето и било образувано досъдебно производство, а лицата били задържани за едно денонощие в габровския арест.

1. На 09.03.2009 г. вестник "Росица" публикувал статия със заглавие "Задържаха младеж за незаконен превоз на дърва. В статията се сочело, че двадесет годишно лице от с. Идилево, с инициали Ц. Ц., бил хванат да краде дървен материал в с. Гостилица. В статията се сочело още, че Ц. Ц. е стар познайник на полицията.

1. Въз основа на така установените факти Комисията за защита на личните данни приела, че от изнесената в информационните бележки информация не може да се идентифицират лицата. Личните данни на Тотев не били обработени, а дори и да се допусне, че обработване е извършено - то било направено при законово определено условие за допустимост. Приела, че личните данни са събрани за точно установена законова цел и са обработени съобразно нея, при наличие на законово установената предпоставка по чл. 4, ал. 2 ЗЗЛД, както и че личните данни на Тотев са обработени чрез анонимизирането им като чрез тях физическото лице не може да бъде идентифицирано. Въз основа на това Комисията отхвърлила жалбата на Тотев срещу "Росица" ООД и издателска къща "Колонел" ООД

1. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма и при необходимия кворум. Приел, че при постановяване на решението Комисията не е допуснала съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел, че решението е постановено в съответствие с материалния закон, тъй като не е налице обработка на лични данни. Посочването в статиите на лицата с инициали за извършването на престъпления, информацията за които е взета от официалния бюлетин на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Габрово не може да бъде приравнено на обработка на лични данни по смисъла на § 1, т. 1 ЗЗЛД. Инициалите на името на едно физическо лице не попада в нито едно от предложенията за идентификация на физическо лице. Извършеното от Тотев припознаване в статиите е ирелевантно за правния спор. Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспореното решение и отхвърлил жалбата.

Този извод на съда е правилен.

По делото няма спор за факти. Съдът установил релевантните за предмета на делото факти и касационната инстанция ги приема за правилно, точно и пълно доказани така, както са посочени по-горе. Спорът по делото е досежно преценката на тези факти и приложението на материалния закон.

Установените по делото факти в своята съвкупност водят до следните фактически изводи: информацията и в трите публикации - от 31.10.2008 г. и 09.03.2009 г. във вестник "Росица" и от 01.11.2008 г. във вестник "100 вести", по своя характер е журналистическа информация за дейността на местната полиция по залавянето на лица на местопрестъплението. Информацията за журналистическите съобщения е получена само и единствено от официалния бюлетин на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Габрово. Тя не е получена в резултат на лично установяване на фактите от журналиста - било чрез лично присъствие на мястото на задържане, било чрез самостоятелно журналистическо разследване. Лицата и в полицейския бюлетин, и в журналистическите съобщения са посочени с инициали, възраст и местоживеене. Спорът по делото е публикуваната за лицата информация представлява ли лични данни и ако да, то обработката им представлява ли нарушение на закона?

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗЛД лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез един или повече специфични признаци. От законовото определение е видно, че първо, възможността за идентификация е това, което прави дадена информация лична, и второ, преценката за тази възможност е винаги конкретна, но комплексна, в контекста на цялата информация за лицето. По принцип, посочването на инициалите и възрастта на дадено лице не може да доведе до неговата идентификация. Сами по себе си тази два признака не могат да индивидуализират до степен, която да позволи идентифицирането на съответното лице. Нивото на обобщение е твърде високо - първо, това са всички лица на съответната възраст, намиращи се в дадения момент на територията на страната, и второ, сред тях броя на лицата с еднакви инициали е статистически толкова голям, че изключва възможността за идентификация. Когато обаче, към тези два признака се прибави и трети - местоживеене, степента на обобщение се променя. Тя става функция на големината на съответното населено място. Ясно е, че ако става въпрос за голям град степента на индивидуализация отново ще е такава, че няма да позволи идентификация, тъй като броя на лицата от съответната възраст с еднакви инициали не позволява идентификация. Когато обаче става въпрос за малко населено място посочването на възрастта и инициалите е възможно да доведе до идентификация. Село Идилево, както сочи и касатора, е малко населено място. Населението му е 125 човека към 01.02.2011 г. по данни на Националния статистически институт достъпни на адрес: http:/www. nsi. bg/otrasal. php?otr=19 От тях на възраст между 15 и 19 години е само 1 човек, а между 20 и 24 години са 4 човека. Касаторът е идентифициран чрез мястото, където живее - гр. Севлиево. Град Севлиево има 22 676 души население като между 15 и 19 години са 1 145 човека по данни към 01.02.2011 г. Това прави основателно възражението на касатора, че използваните идентификационни признаци са били достатъчни за идентифицирането му. Видно от изложеното в конкретния случай, с оглед на съвкупната преценка на трите използвани за идентификация признака може да се направи обоснован извод, че е налице идентификация. Това означава, че в конкретния случай инициалите, възрастта и населеното място са лични данни за касатора, защото в своята съвкупност те го индивидуализират. Индивидуализацията е налице в две от трите публикации - тази от 31.10.2008 г. във в. "Росица" и тази от 01.11.2008 г. във в. "100 вести". С оглед на изложеното касационната инстанция счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че в случая не са налице лични данни.

Вторият релевантен за правилността на съдебното решение въпрос е налице ли е обработка на тези лични данни? Факта, че личните данни са били публикувани в два вестника означава, че личните данни са обработени, тъй като публикуването в пресата е разпространение. В даденото от законодателя в § 1, т. 1 ЗЗЛД определение на понятието "обработване на лични данни" разпространението е посочено като едно от видовете действия, които когато се извършват по отношение на лични данни водят до тяхната обработка. Следователно личните данни на касатора са били обработени по смисъла на § 1, т. 1 ЗЗЛД.

Третият относим въпрос е спазени ли са законовите критерии за обработка на личните данни визирани в чл. 4 ЗЗЛД. Тяхното спазване е гаранция от една страна за зачитане на основните права и свободи и по-конкретно правото на личен живот на гражданите, а от друга възможност за свободното движение на лични данни с цел гарантиране на определен обществен интерес. От доказателствата по делото е видно, че процесната обработка на лични данни не попада в нито една от хипотезите на чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД. С оглед на това следва да се прецени тя направена ли е единствено за целите на журналистическата дейност.

Законодателят не е дал легално определение на понятието "цели на журналистическата дейност" за нуждите на Закона за защита на личните данни. С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове и чл. 36, ал. 1 от Указ 833 за прилагане на Закона за нормативните актове съдът следва да тълкува съдържанието на понятието с оглед на смисъла му в общоупотребимия български език. Наред с това, тъй като обществените отношения, предмет на регулиране от Закона за защита на личните данни, са предмет на регулиране и от европейското право, съдът, при установяване точния смисъл на употребеното от националния законодател понятие трябва да изхожда от даденото от европейския законодател негово съдържание в чл. 9 на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24.10.2995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, както и от практиката на Съда на Европейския съюз по приложение на тази норма.

Същественото за журналистическата дейност е събирането, анализирането, интерпретирането и разпространяването чрез средствата за масова информация на актуална и обществено значима информация. Всяка журналистическа дейност е проява на свободата на словото в правовата държава и ограничаването й е допустимо само в рамките на необходимото в едно демократично общество по смисъла на чл. 10, § 2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Следователно по своята същност журналистическата дейност изисква разпространяване на информация по въпроси от обществен интерес.

Както бе посочено по-горе, публикуването на информацията в два вестника, е именно нейното публично разпространяване. Факта, че в случая личните данни са с произход публични официални документи не изключва квалифицирането на тяхната обработка като такава за целите на журналистическа дейност. Публичността на дадена информация и публичното разпространяване на тази информация са два различни аспекта на свързаната с информацията дейност, които са относими към нейни различни характеристики. Публичността означава достъпност за обществото, т. е. информацията не е със съдържание, което поради характера на ценностите, които засяга държавата желае да запази в тайна за широката общественост. Напротив, това е информация, която държавата, за да защити основните ценности на обществото съзнателно разпространява. Публичното разпространяване на официалната публична информация е журналистическа дейност, тъй като самия факт на разпространение е изява на мнение, становище, възглед, преценка на публичната информация и значението й за интересите на обществото. Неоснователно с оглед на това е твърдението на касатора, че данните, събрани и публикувани от една институция, могат да бъдат използвани само от нея. Официално публикуваните данни на всяка една институция, в т. ч. и на полицията, могат да бъдат свободно използвани - разпространявани, коментирани, анализирани, тъй като това е част от конституционното право на всеки да изразява мнение и да го разпространява.

За да бъде за целите на журналистическата дейност информацията трябва да касае въпроси относно ценности, които с оглед на засегнатите отношения са действително обществени. В случая, информацията касае действията на полицейските органи по разкриване на престъпления. Това означава, че информацията засяга основна ценност на правовата държава - устойчивостта на установения правен ред. Всяко правонарушение е деяние против установения правен ред и обществото по принцип е силно чувствително към тези прояви. Темата е национално обществено значима, като тя има своето местно измерение, тъй като правонарушението (престъплението) е извършено на територията на която двата вестника се разпространяват, т. е. национално значимата тема е изложена с местно измерение чрез публичното разпространяване на официалната полицейска информация.

С оглед на разпоредбата на чл. 4, ал. 2 ЗЗЛД не е достатъчно обработването на личните данни да е за цели на журналистическата дейност. Необходимо е това да единствената цел. По принцип личните данни не могат да се обработват за цели различни от целта, за която са събрани. Но в хипотезата на изключението от установените от законодателя критерии за законосъобразно обработване на данни, визирани в чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД, изискването за единственост на целта е изрично посочено с оглед на дерогациите, които законодателят прави от въведените правила за защита на личните данни. В случая от доказателствата по делото е видно, че не е налице никаква друга цел освен журналистическата - информиране на обществото по важния въпрос, свързан с дейността на полицията по предотвратяване и разкриване на престъпленията. Съобщения от този характер - дословно възпроизвеждане на официалния полицейски бюлетин, са трайна журналистическа практика. Тяхната единствена цел е да направят известна на обществото информацията за предотвратеното или разкрито престъпление.

Видно от изложеното личните данни на касатора са обработени. Обработването е станало единствено за цели на журналистическата дейност като не са обработени лични данни, за които е налице забраната по чл. 5, ал. 1 ЗЗЛД. Тъй като е за цели на журналистическата дейност администраторът на лични данни - журналистът, автор на съобщенията, няма задължението по чл. 19, съответно чл. 20 ЗЗЛД, както и по чл. 22 от същия, с оглед на изричната дерогация на чл. 4, ал. 2 ЗЗЛД. С оглед на това неоснователно е твърдението на касатора за неправилност на съдебното решение, тъй като съдът не отчел, че преди журналистическата публикация не е търсен за коментар и не е взета неговата гледна точка. Администраторът на лични данни не е имал такова задължение по отношение на личните му данни, а що се отнася до коментара на фактите - както от него, така и от журналиста, той е извън предмета на делото. В случая предмет на делото не е верността на публикуваната информация, а законосъобразната обработка на личните данни на касатора. В този контекст искането на касатора в това производство до бъдат разгледани всички посочени от него нарушения не само тези по Закона за защита на личните данни, а и тези за набедяване, за клевета, за обявяването - него и родителите му, за криминално проявени; за вземането предвид на всички нарушения спрямо него на всички институции, е неоснователно. Съдебните производства имат строго определен предмет, който предопределя подсъдността на спора пред съответния съд и който не позволява исканото от касатора всеобщо правораздаване да бъде осъществено в настоящото производство.

Следователно макар да са обработени лични данни на касатора, в конкретния случай, с оглед на доказателствата по делото, обработката им е станала в съответствие с разпоредбите на закона, поради което крайния извод на съда за законосъобразност на оспореното решение на Комисията за защита на личните данни е правилно. Следва изрично да се посочи, че в своето решение Комисията за защита на личните данни подробно аргументирала преценката за разумния баланс между двете основни ценности - обществения интерес и правото на личен живот, който спазването на чл. 4, ал. 2 ЗЗЛД в контекста на чл. 9 от Директива 95/46/ЕО гарантира. Настоящата инстанция счита за правилни аргументите на Комисията, поради което не смята за необходимо да ги възпроизвежда.

Видно от изложеното инвокираните от касатора отменителни основания са неоснователни. Съдът правилно установил фактите по делото и макар в частта относно характера на публикуваните данни да е направил неправилен извод, че същите не са лични данни, приложил правилно материалния закон като приел, че оспореното решение на Комисията за защита на личните данни е законосъобразно. При извършена служебна проверка на решението относно неговата валидност и допустимост съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, а с оглед и на установената правилност следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от оспорването, направено от Комисията за защита на личните данни искан и на основание чл. 143, ал. 3 АПК и с оглед на тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд съдът следва да осъди Пенко Тодоров Тотев да заплати на Комисията юрисконсултско възнаграждение. Размера на същото следва да бъде определен на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения на 150 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд