Решение № 10392 от 3.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5565/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. И. Р. от Бургас против решение 1350 от 16.2.2024 г., постановено по адм.д. 1619/2023г. по описа на Административен съд Бургас. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касаторката против заповед 2248/11.07.2023 г. на заместник кмета по Строителство, инвестиции и регионално развитие на Община Бургас, с която на основание чл.225а, ал.1, във вр. с чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, административният орган е разпоредил да бъде премахнат незаконен строеж Допълнителен вход от вътрешен двор към избени помещения на жилищна сграда, прилежащи към апартамент с идентификатор 07079.613.130.1.2 по КК на Бургас, находящ се в жилищна сграда с идентификатор 07079.613.130.1, в поземлен имот с идентификатор 07079.613.130, представляващ УПИ ІІ, кв.167, по плана на ЗЦГЧ, Бургас, с административен адрес: Бургас, улица Александър Велики 28. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не бил съобразил, че в административната процедура били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Моли за отмяната на решението и на оспорената заповед Ответникът заместник кмет по Строителство, инвестиции и регионално развитие на Община Бургас не изразява становище по касационната жалба Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Административен съд Бургас е бил сезиран с жалба на Р. И. Р. от Бургас против заповед 2248/11.07.2023 г. на заместник кмета по Строителство, инвестиции и регионално развитие на Община Бургас, която заповед е със съдържание, подробно описано по-горе. С обжалваното решение е отхвърлил оспорването. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице незаконен строеж, както и че същият не е търпим, поради което не подлежи на запазване. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до правилни правни изводи довели до отхвърляне на оспорването. Не е спорно по делото, че след извършена проверка на място от служители на община Бургас е съставен Констативен протокол П-9 от 20.02.2023г., с който е установен в завършен вид строеж Допълнителен вход от вътрешен двор към избени помещения на жилищна сграда, прилежащи към апартамент с идентификатор 07079.613.130.1.2 по КК на Бургас, находящ се в жилищна сграда с идентификатор 07079.613.130.1, в поземлен имот с идентификатор 07079.613.130, представляващ УПИ ІІ, кв.167, по плана на ЗЦГЧ, Бургас, с административен адрес: Бургас, улица Александър Велики 28. Строежът е изграден, като в избено помещение с площ по документ за собственост 11,02 кв.м. на мястото на прозореца към двора е изпълнена врата и е монтиран вратопрозорец, за преодоляване на денивелацията, към прилежащия терен /двора/ е изпълнено външно вкопано стълбище с четири стъпала. За строежа е издадено разрешение за строеж П-29 от 06.06.2017г. което е отменено с Решение 267/28.02.2022г., постановено по адм.дело 129/2021г. по описа на Административен съд-Бургас, което от своя страна е оставено в сила с Решение 11582/14.12.2022г. по адм.дело 6707/2022г. на Върховния административен съд. Изложената фактическа обстановка, установява по несъмнен начин, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т. 2 от ЗУТ изграден е при липса на разрешение за строеж. Не отговаря на действителността, твърдяното в касационната жалба, че административният орган не е конкретизирал коя от шестте хипотези на чл. 225, ал. 2 ЗУТ е налице, за да приеме че строежът е незаконен. На страница втора от заповедта, в абзац четвърти и в абзац последен изрично и посочено, строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Неоснователно е и твърдението на касатора, че не е изпълнена процедурата по съставяне и връчване на Констативен акт П-3/23.3.2023г. Същият е изготвен от служители в Община Бургас, съответно специалисти КС в отдел Устройствено планиране и архитектура, поради което правилно съдът е приел, че Констативният акт е съставен в съответствие с административнопроизводствените правила от компетентните за това длъжностни лица. Констативният акт е съобщен на основание §4, ал.2 от ЗУТ, след като е направен опит за връчването му - съобщение е изпратено с писмо с обратна разписка, което се е върнало непотърсено. Следователно изпълнена е процедурата по връчване, разписана в § 4, ал. 2 от ЗУТ. Констатиран е незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който с оглед годината на изграждане 2017 г. не попада в нито една от хипотезите на § 16 ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради, което същият не е търпим. Правилно е разпоредено неговото премахване. Като отхвърлил оспорването Административен съд Бургас е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран. Така мотивиран Върховният административен съд, второ отделение,