Решение № 12351 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14299/2015 г.

Решение № 12351 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14299/2015 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби. С касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Т. се обжалва Решение № 432/10.11.2015 г., постановено по адм. д. № 603/2015 г. по описа на Административен съд - В. Т., с което е отменен Акт за дерегистрация по ЗДДС № 040991500003733/11.05.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Т., потвърден с Решение № 338/10.08.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- гр. В. Т. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че изводите на съда за неустановеност на основанието по чл. 176, т. 1 ЗДДС за прекратяване на регистрацията на дружеството са в противоречие с ангажираните доказателства, установяващи, че лицето не е открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на ДОПК. В подкрепа на тезата си навежда подробни аргументи в касационна жалба, като претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на дружеството като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. за всяка инстанция, или общо - 600 лв. С касационна жалба, подадена от "У." ООД се обжалва съдебното решение в частта, с която не е приет за нищожен оспорения административен акт. Претендира се обявяване на Акт за дерегистрация по ЗДДС № 040991500003733/11.05.2015 г. за нищожен и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции по представен списък на разноските. В съдебно заседание дружеството-касатор се представлява от адв. К. с представено пълномощно, който поддържа касационната жалба с искане за обявяване за нищожен на акта за дерегистрация по ЗДДС и в условия на алтернативност, да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира разноски. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивираното заключение за основателност на касационната жалба на ДД "ОДОП" и за неоснователност на касационната жалба на "У." ООД. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, приема касационните жалби за процесуално допустими. Разгледана по същество, касационната жалба на "У." ООД е неоснователна, а касационната жалба на ДД "ОДОП" е основателна, по следните съображения: Предмет на производството пред Административен съд - В. Т. е оспорване като нищожен и незаконосъобразен Акт за дерегистрация по ЗДДС на дружеството. Твърдението за нищожност на акта за дерегистрация е прието за неоснователно. Съображенията на оспорващия, поддържани и в касационната жалба са, че акта за дерегистрация не съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК, а именно - пред кой орган може да се обжалва. Това твърдение е неправилно, тъй като видно от стр. 2 на Акта за дерегистрация е посочено, че на основание чл. 152 от ДОПК настоящият акт за дерегистрация по ЗДДС може да се обжалва в 14-дневен срок от връчването му пред Дирекция "ОДОП" като жалбата се подава чрез директора на В. Т.. Актът е връчен на 4.06.2015 г. и е обжалван пред горестоящия административен орган - ДД "ОДОП"-В. Т. с жалба, подадена на 11.06.2015 г., по която има произнасяне с Решение № 338/10.08.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- гр. В. Т.. Пред съда, също е упражнено правото на оспорването на Акта за дерегистрация. Твърденията за нищожност на акта са неоснователни и същият като валиден акт, правилно е разгледан от съда по твърденията за незаконосъобразност. По изложените съображения, касационната жалба, подадена от "У." ООД срещу съдебното решение в частта, с която не е приет за нищожен оспорения административен акт, е неоснователна. Касационната жалба на ДД "ОДОП" срещу обжалваното съдебно решение е основателна по следните съображения: За да достигне до извод за основателност на предявената жалба в твърденията за незаконосъобразност на оспорения акт, съдът е приел, че атакуваният акт за дерегистрация е необоснован и противоречащ на материалния закон. Решението е неправилно. Основателни са доводите на касатора - ДД "ОДОП"-В. Т., че съдът е игнорирал материалната доказателствена сила на констатациите, съдържащи се в съставените от проверяващите при изпълнение на правомощията им протоколи. По аргумент от чл. 50, ал. 1 ДОПК същите са официални документи, съставени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, поради което за опровергаването на тяхното съдържание следва да се проведе насрещно главно и пълно доказване. Проверяващите са осъществили две последователни проверки на посочения от дружеството адрес на кореспонденция - гр. В. Т., ул. "Ц. Ц." № 39, документирани с протоколи от 24.04.2015 г. и 8.05.2015 г., при които не е открит законният представител на търговеца или упълномощено лице. В първия протокол е отбелязано, че на адреса се намира офис-сграда "Адвокат" на четири етажа, на които не е открита табела с наименованието на търсеното дружество "У." ООД. Неоткриването на дружеството на посочения от него адрес за кореспонденция е установено от проверяващите, в резултат на което и в унисон с предоставената му оперативна самостоятелност органът по приходите е упражнил законовото си правомощие за служебна дерегистрация на лицето. Съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 1 ЗДДС прекратяването на регистрация (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит, освен в случаите, когато този закон е предвидил друго. Регистрацията се прекратява по инициатива на регистрираното лице или на приходната администрация - чл. 106, ал. 2 от ЗДДС. О. за дерегистрация по чл. 176, т. 1 ЗДДС е невъзможността регистрираното лице да бъде открито по реда на ДОПК на посочения от него адрес за кореспонденция и може да се приеме като последица от неизпълнение на задължението за съдействие по чл. 42, ал. 1 от ДОПК, елемент от което е осигуряването на достъп до подлежащия на контрол обект. В процесния случай по делото са приложени два протокола за извършени насрещни проверки, от които се установява, че дружеството не е намерено на посочения от него адрес за кореспонденция, който видно от представените удостоверения за актуално състояние съвпада с адреса на управление. Доказването на невъзможността регистрираното лице да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция е убедително проведено с протоколите от датите на посещенията на този адрес, който е и адреса за управление. Доколкото относно реда за откриване на лицето на адреса за кореспонденция разпоредбата на чл. 176, т. 1 от ЗДДС препраща към ДОПК, то този ред е следван и спазен от приходната администрация. Изготвените от органа по приходите протоколи са официални свидетелстващи документи, изготвени съобразно изискванията на чл. 50, ал. 1 от ДОПК и притежават материалната доказателствена сила за установяване на основанието по чл. 179, ал. 1 от ДОПК. Съобразно изискванията на чл. 32, ал. 1 ДОПК адресът е двукратно посетен. В случая това е приложимата разпоредба. Към неизпълнение задължението за откриваемост на адреса за кореспонденция, като основание за дерегистрация, не съществува изискване за продължителност и системност, поради което двукратното ненамиране на дружеството на адреса за кореспонденция, отразено в неоспорените протоколи за проверки, обосновават извод за предпоставките по чл. 176, т. 1 ЗДДС. Настоящият състав споделя доводите на касатора за необоснованост на извода на първоинстанционния съд относно липсата на мотиви в оспорения акт за дерегистрация. Административният акт, издаден в условията на оперативна самостоятелност, какъвто е оспорения пред първоинстанционния съд, не е обвързан със задължение за излагане на мотиви. Актът съдържа фактическите и правните основания за издаването му, поради което съответства на изискванията за форма. Налице са материално-правните предпоставки за прилагането на чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" ЗДДС и при упражняването на оперативна самостоятелност, органът постановил процесния административен акт е действал в съответствие с целта на закона - предотвратяване на неправомерно поведение на лицата, целящо осуетяване или затрудняване на данъчния контрол, в какъвто смисъл са изложени мотиви в решението на горестоящия административен орган - директора на Дирекция "ОДОП"- В. Т.. В допълнение следва да се съобрази, че в оспорения административен акт се съдържа обосновка за извършената проверка, свързана с установени несъответствия в подадените СД по ЗДДС и неполучени 15 бр. съобщения изпратени от данъчния орган да дружеството на деклариран електронен адрес за кореспонденция, което е в потвърждение на мотивите в решението на ДД "ОДОП", че поведението на данъчния субект води до осуетяване или затрудняване на данъчния контрол. Като е приел обратното и е отменил оспорения акт за дерегистрация, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество, с което оспорването от страна на "У." ООД по подадената от него жалба срещу Акт за дерегистрация по ЗДДС, да бъде отхвърлено изцяло. При този изход на спора и направеното искане, в полза на Дирекция "ОДОП"- В. Т. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. за всяка съдебна инстанция, или общо в размер на 600 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение