Решение № 20 от 25.03.2022 г. на ВКС по н. д. № 1138/2021 г.

Решение № 20 от 25.03.2022 г. на ВКС по н. д. № 1138/2021 г., I н. о., НК, докладчик съдията Спас Иванчев Производството по реда на чл. 346, т. 1 от НПК е образувано по подадени касационни жалби от частните обвинители Г. А. Г. и Р. П. Б. чрез поверениците им срещу въззивна оправдателна присъда № 2/22.01.21 г. по ВНОХД № 759/2020 г. на Софийски апелативен съд, наказателно отделение, трети състав, във второ по ред въззивно производство. Релевирани са и трите касационни основания в жалбата, като на първо място се твърди нарушение на материалния закон, тъй като въззивната инстанция не приложила закон, който е следвало да бъде приложен. На второ място се твърди нарушаване на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на страните, които не са били отстранени, като се твърди и липса на мотиви. Новата и оправдателна присъда се подкрепяла от негодни доказателства, възпроизведени от други негодни доказателствени средства в нарушение на чл. 105, ал. 2 и чл. 106 от НПК. Съдът в нарушение на чл. 303, ал. 2 от НПК e оправда. подсъдимия, макар обвинението да било доказано по несъмнен начин. Според касатора било нарушено състезателното начало, не била разкрита обективната истина по делото и вътрешното убеждение на състава не било основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Не се излагат доводи относно третото касационно основание. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира, като моли да не се уважава касационната жалба поради нейната неоснователност. Според него съдът правилно е приложил закона и не го е нарушил, като е постановил новата и оправдателна присъда, основателно приемайки, че извършеното от подсъдимия не съставлява престъпление. Посочва, че поведението на подсъдимия е било правомерно, като се е движел с позволена скорост, предстоящата маневра също е била позволена и той обективно нямал възможност да предотврати пътнотранспортното произшествие. Прокурорът се позовава на повторната автотехническа експертиза, съгласно която подсъдимият не е можел за предвиди, а и е нямал възможност за това, да прецени че ще настъпи удар, поради обективната липса на възможност и време за сработване на автомобилните системи. Според прокурора, пострадалият сам се е поставил в ситуация да не бъде ценен като опасност от подсъдимия, като се прави позоваване на обстоятелството, че ако пострадалият се е движел с позволената скорост от 50 км/ч., произшествието не би настъпило. Прокурорът отбелязва, че не са допуснати съществени процесуални нарушения. Частните обвинители Г. А. Г. и Р. П., редовно призовани, се явяват лично, като се представляват и от повереник. Последният твърди, че е било ограничено правото им да докажат относими по делото факти – разстоянието от страничната улица, от която е излязъл пострадалия с мотоциклета си, до мястото на удара. Оспорва изводите на експертите относно разстоянието на взаимна видимост между подсъдимия и пострадалия, като твърди липса на конкретизация. Твърди, че не било уважено съществено доказателствено искане, отнасящо се до предоставяне от фирмата производител, респективно представителя й в страната, на данни за техническите характеристики на мотоциклета, управляван от пострадалия, като заявява, че при установените обороти и скоростна степен на моторното превозно средство не може да развие скоростта, твърдяна от обвинението. Добавя, че мотоциклетът е бил във фаза на ускоряване, което означавало движение във всеки един момент с различна скорост, като това обстоятелство не било взето предвид. Повереникът прави позоваване на употреба на наркотични вещества от подсъдимия и проява на недобра преценка на пътната ситуация. Моли за признаване на подсъдимия за виновен след отмяна на присъдата, алтернативно иска връщане на делото за ново разглеждане. Частните обвинители поддържат тезата на повереника си. В реплика повереникът заявява, че експертът от последната по делото повторна автотехническа експертиза си противоречи с издаден технически коментар за използване на формулата "Апел", ползвана при пътнотранспортни произшествия с участието на мотоциклетисти и велосипедисти. Повтаря, че не били взети явни доказателства от кой момент пострадалият се е включил в булеварда. Подс. Л., редовно призован, явява се лично и се представлява от защитник, който оспорва жалбата на касаторите, като излага доводи, основани на автотехническата експертиза по делото и високата скорост на движение - 197 км/ч. на пострадалия, с опасна зона за спиране от 303 метра, в градска среда с предстояща пешеходна пътека и и близка детска площадка. Защитата излага доводи във връзка с взаимната видимост на участниците в произшествието, като опасната зона на подсъдимия според заключението на експерта и изводите на съда, възприели тези измервания при видимостта на подсъдимия към пострадалия, е от 28 м. Твърди, че по рано от това не е имало предпоставки да се намали скоростта и да се спре, за да се изпълнело задължението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Съдът убедително бил отговорил на стр. 20 от мотивите на всички оплаквания, които били формулирани и в касационната жалба. Моли да се остави в сила оправдателната присъда на въззивната инстанция. Подс. Л. в своя защита поддържа тезата на защитата си и допълва, че нямало как да реагира на случилото се. Съжалявал за него, но просто било неизбежно. При последната си дума подс. Л. моли да се потвърди оправдателната присъда. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С втора второинстанционна присъда № 2/22.01.2021 г. по ВНОХД № 759/20 г. на САС, н. о., 3-ти наказателен състав първоинстанционната осъдителна присъда от 05.04.2017 г. по НОХД № 3103/2016 г. на СГС, н. о., 15-ти състав е отменена изцяло, като подс. Л. е признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. "б", вр. ал. 1, б. "в" и б. "б", вр. чл. 342, ал. 1 от НК. С присъдата е постановено направените по делото разноски да останат за сметка на държавата. Второто поред разглеждане е последвало от решение № 190/10.07.2020 г. по касационно дело № 715/2019 г. Касационният състав е приел наличие на допуснати съществени процесуални нарушения, изразили се в неяснота на мотивите и на доводите, направени в резултат на възприемане на един от възможните варианти, разгледани от експертите и визиращи невъзможност ударът да бъде предотвратен с действия на подсъдимия. По същество са дадени и указания по приложение на материалния закон-че предмет на обсъждане следва да бъде не общото правило по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като задължение на подсъдимия, а конкретното такова по чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, в нарушаването на което е и обвинен. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимираните частни обвинители по делото чрез повереника им, като разгледана по същество, тя се явява основателна. Касационният състав е сезиран и следва да се произнесе в рамките на посочените касационни основания, които установяват пределите на касационния контрол. Правно логично е да бъде обсъдено на първо място основанието, което определя протичането на процеса като законосъобразен или не, а именно да се отговори на въпроса допуснати ли са или не, съществени нарушения на процесуалните правила. Няма съмнение, че законосъобразното протичане на процеса дава гаранции, че анализът поотделно, както и в цялост, и пълнота на съвкупния доказателствен материал единствено дава възможност да се извлекат изводи, които да са в унисон с обективната истина, фактите по делото и приложимото право.