Решение № 15146 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7439/2009 г.

Решение № 15146 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7439/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалбата на Стефан Йорданов Иванов срещу Заповед К-2263/13.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е неправилна поради нарушение на материалния закон, не са налице предпоставките за пенсионирането му като служител от МВР. Навършил е 55 години и липсват двете предпоставки - стаж и възраст за пенсиониране. Към момента на издаване на заповедта не е в сила изменението чл. 69, ал. 2 от КСО ДВ, бр. 25 от 2009 г. Заповедта нарушава целта на закона. Твърди, че съдът е нарушил процесуалните му права, защото адвокатът му е в болница, а по образование жалбоподателят е педагог. Не е представено служебното му дело и това води до непълнота на делото с доказателства. Ответникът министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния представител, оспорва жалбата като неоснователна. Защитната теза е, че не е необходимо служителят да има и навършена възраст за пенсиониране, защото е налице основанието по чл. 69 от КСО. Заповедта е издадена в условията на оперативна самостоятелност. Няма нарушение на процесуалните правила, тъй като няма законово задължение за изготвяне на предложение по чл. 268 от ППЗМВР (ДВ бр. 91 от 2008 г.). Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че съдът е нарушил правото му на защита като е дал ход на делото при представено медицинско удостоверение за лечение на пълномощника му. Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от АПК за отлагане на делото изисква да е налице препятствие, което страната не може да отстрани и това да прави невъзможно явяването в съдебно заседание, както на страната, така и на пълномощника й. В случая жалбоподателят лично се е явил в съдебно заседание и за него не е имало препятстващо обстоятелство. По делото се установи следната фактическа обстановка: Служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено със заповед № К-2263/13.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи от длъжност "главен инспектор", началник на сектор в Главна дирекция "Криминална полиция" - МВР, категория "В", при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО по инициатива на органа по назначаване, считано от датата на връчване на заповедта. Връчването е извършено на 14.04.2009 г. лично на жалбоподателя. Съгласно приложената към делото справка към 14.04.2009 г. жалбоподателят има общо 32 години, 03 месеца и 23 дни общ осигурителен стаж, от които 26 години, 02 месеца и 21 дни служебен стаж в МВР. С оспорената заповед е наредено да се изплатят дължимите обезщетения по ЗМВР и по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. От така приетото за установено, Върховният административен съд, III отделение, направи следните правни изводи: Жалбата е неоснователна. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния административен орган по чл. 246, т. 1 от ЗМВР министърът на вътрешните работи и е подписана от него. Обжалваният административен акт е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР) реквизити. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) от ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия по инициатива на органа по назначаването при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване, съгласно който държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи "придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони". С цитираната като правно основание норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, законодателят изрично е регламентирал правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които отговарят на изискванията на чл. 69 от КСО за осигурителен стаж, без оглед на възрастта, каквато е например хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Единствената предпоставка е служителят да има 25 години осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител в системата на МВР. В случая е налице законоустановената предпоставка за освобождаването на жалбоподателя от служба на посоченото в заповедта основание - чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Спазена е правната норма, защото правното основание е различно от хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и не е необходимо кумулативното условие възраст, съгласно и ТП № 6/2007 г. по т. д. № 14/2007 г. на ВАС. Неоснователно е оплакването, че административният орган се е позовал на материална норма, която е в сила от 1.06.2009 г. и не е действала към момента на издаване на заповедта. Правната норма на чл. 69, ал. 2 от КСО (ДВ, бр. 102 от 2008 г.), в редакцията й към 13.04.2009 г. е, че държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и по Закона за изпълнение на наказанията, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, следователите и младши следователите при уволнение придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони или като следователи и младши следователи. Не е налице нарушение на административнопроизводствените правила. В хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР не е задължително отправяне на предложение до органа по назначаването от органите по чл. 268а от ППЗМВР, диференцирани за съответните категории служители, защото изготвянето на предложение по чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР е възможност, а не задължение. Жалбоподателят е уволнен, от длъжност, която е заемал. Съгласно пар. 3, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗМВР служебните правоотношения със заварените на служба държавни служители не се прекратяват, а се преобразуват, считано от датата на влизане в сила на закона - обн. ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г., като държавните служители се назначават на длъжностите, които заемат към момента на преобразуване на правоотношенията. Нормата е създадена в полза на държавните служители и изразява посочения в чл. 18 от ЗДС принцип на стабилитет на служебното правоотношение, приложим съгласно § 1а от ДР на ЗМВР. Затова приемането и влизането в сила на нов ЗМВР не прекратява заварените служебни правоотношения и те се запазват. Само званията и ранговете се премахват и се присъжда категория, съобразно заеманата длъжност, съгласно § 3, ал. 2 от ПЗР на ЗМВР, като при присъждането на категория по реда на ал. 2 се вземат предвид длъжностите по ал. 2, т. 1 - 6 и приравнените към тях с класификаторите по чл. 115 от Правилника за прилагане на отменения Закон за Министерството на вътрешните работи. Нормата вменява задължение на органа по назначаване да издаде индивидуални заповеди за отделните служители, с които да конкретизира съответната категория, съобразно правилата на § 3, ал. 2 от ПЗР на ЗМВР. Тези заповеди нямат правопораждащо действие по отношение на служебното правоотношение, нито го преобразуват по начин различен от предписания в закона. Ето защо липсата на конкретизираща заповед не следва да се тълкува в ущърб на служителя, но и не следва да се приема като обстоятелство, имащо отношение към съществуването на служебното правоотношение. Заеманата от жалбоподателя длъжност "началник на сектор в главна дирекция", категория "В" е предвидена в Класификатор на длъжностите в Министерството на вътрешните работи, одобрен със Заповед № Iз-1077 от 7.07.2006 г., обн., ДВ, бр. 62 от 1.08.2006 г., в сила от 7.07.2006 г., изм. и доп., бр. 78 от 26.09.2006 г., в сила от 30.08.2006 г, както и в т. 9 от р. III от Класификатора на длъжностите в МВР, утвърден със Заповед № Iз-217 от 13.02.2009 г. на министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г. Тя съответства на предвидената за нея категория - "В". Видно от доказателствата в преписката, министърът на вътрешните работи не е извършил процесуални действия по образуване на административно производство и уведомяване на служителя за него. Липсва и предложение по чл. 268 от ППЗМВР. Налице е нарушение на изискванията на чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от АПК и правилото на чл. 34 от АПК, което рефлектира върху правото на страната да прегледа и да се запознае със събраните в административното производство доказателства, в случая със справката за осигурителния стаж. Същата не е била връчена на служителя за сведение и не му предоставена възможност за становище по нея чрез обяснения или възражения. Въпреки тези нарушения, с оглед обстоятелството, че истинността на този документ не е оспорена пред съда- жалбоподателят не оспорва осигурителния стаж в МВР, а само основанията за прекратяване на служебното правоотношение, следва да се приеме, че административният орган вярно е установил относимите по спора факти. Затова и настоящият съдебен състав приема, че нарушението на административнопроизводствените правила не е съществено, защото не е повлияло върху крайния резултат за правилно приложение на материалния закон. Поради това не е налице основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на административния акт. Не е налице нарушение на целта на закона. Превратното упражняване на власт е постигане на противоправен резултат чрез законосъобразни средства, т. е. постигане на цел, която не съответства на целта на закона. Доколкото противоречието с целта на закона е основание за отмяна на акта като незаконосъобразен - чл. 146, т. 5 от АПК, то подлежи на доказване в хода на съдебното производство. В конкретния случай не бе доказано достигане на друг целян от ответника резултат, освен посочения в закона, а именно прекратяване на служебното правоотношение с цел пенсиониране на служител, който е придобил право на пенсиониране при условията на чл. 69 от КСО, поради което възражението следва да се приеме за неоснователно. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение