Решение № 271 от 11.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5743/2023 г.

Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и на основание чл. 176 АПК, във връзка с чл. 228 АПК по искането на лицето да бъде отправено запитване до Съда на ЕС. Образувано е по молба от 10.11.2023 г., подадена от процесуалния представител на Министерство на околната среда и водите (МОСВ), с която се иска съдът да измени решението си по делото относно направените от страната разноски, като намали във връзка с направеното възражение за прекомерност в последното съдебно заседание, определеното на ответната страна адвокатско възнаграждение. Искането е мотивирано с липсата на фактическа и правна сложност по делото и с аргумента, че такова високо възнаграждение пречи на осъществяването на достъп до правосъдие на министерството. Иска възнаграждението да бъде намалено до размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение. По това искане ответната страна - Ресайкъл Компани ЕООД е депозирала отговор, в съответствие с предоставената й от съда възможност, като е посочила че използваните от искателя аргументи са несъстоятелни и държавния орган не може да бъде възпрепятстван да осъществява достъпа до правосъдие чрез последващото задължение да заплати сторените в производството разноски, след като исковете предявени срещу него са били уважени. Допълнително по делото съдът служебно е констатирал, че е пропуснал да се произнесе по искането на касатора МОСВ за отправяне на запитване до Съда на ЕС, направено в съдебно заседание на 28.09.2023г., което следва да стори на основание чл. 176 АПК, във връзка с чл. 228 АПК. Производството по делото е започнало по касационна жалба Министерство на околната среда и водите (МОСВ), чрез процесуален представител Петков против решение 592 от 10.05.2023 г., постановено по адм. д. 496/2022 г. по описа на Административен съд София-област /АССО/ в частта му, с която е осъдено да заплати на Ресайкъл Компани ЕООД, сумата в размер от 1 018 471.27 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на изпращането на писмо с изх. 05-08-3451 от 18.11.2021 г. на Р. Колева заместник-министър на околната среда и водите, ведно със законната лихва върху главницата от 18.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. С постановеното по делото решение 10652 от 06.11.2023г. Върховният административен съд e оставил в сила решението на АССО и е присъдил на ответника сума в размер на 60 000 (шестдесет хиляди) лева, съставляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение изцяло заплатено и с представени доказателства за това. По молбата на МОСВ от 28.09.2023г. за отправяне на запитване до СЕС: Нормата на чл. 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз /ЕС/, както и практиката на СЕС, свързват преценката за необходимостта от преюдициално запитване с прякото значение на тълкуването на правото на Съюза при постановяване на решението по конкретен правен спор. Основните предпоставки за възникване на задължение за отправяне на преюдициално запитване са следните: запитващата юрисдикция да е последна инстанция по материалното право, повдигнатите въпроси да се отнасят до тълкуване на правото на ЕС, въпросът да е относим към основния спор и да касае реален, а не хипотетичен правен проблем по него, въпросът да не е идентичен с предишно запитване по подобно дело, отговорът да не произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на ЕС, да е налице съмнение или неяснота относно значението и смисъла на разпоредбата или акта, чието тълкуване се иска. Поставеният в искането въпрос е ясно формулиран, но настоящата инстанция не намира, че е необходимо изпращането на запитване до СЕС, доколкото липсва неяснота или съмнение в тълкуването на нормите на приложимите регламенти и директиви, част от правото на ЕС. На въпроса дали разпоредбата на чл. 49, § 1, изречение второ от Регламент (ЕО) 1013/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета относно превозите на отпадъци, във връзка с чл. 4 от Директива 2006/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно отпадъците (отм.) (чл. 23, § 1 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците), дава право на компетентния орган, с оглед гарантиране спазването на изискванията на чл. 4 от Директивата и по-конкретно екологосъобразно управление на отпадъците без да се застрашава околната среда, с оглед постигането на високо равнище на защита съгласно принципите на предпазните мерки и превантивните действия, да поиска съдействие от компетентния орган в страната по изпращане и от лицето, уреждащо превоза, вкл. като поиска временно спиране на превозите на отпадъци до представяне на доказателства за изпълнение на нормативните изисквания от получателя на отпадъците, в случая за сключване и представяне на договори за крайно оползотворяване на всички фракции отпадъци от третирането на получаваните отпадъци, за комплектоване и надлежно въвеждане в експлоатация на инсталацията на получателя на отпадъците, може да се отговори еднозначно. Правомощието на органа в този случай не е спорно и именно поради това не следва да се отправя такова запитване. Както се сочи в константната практика на Съда на Европейския съюз по чл. 267 ДФЕС, юрисдикциите имат право да определят дали е необходимо решение по въпрос на правото на Съюза. Те не са длъжни да отправят въпрос относно тълкуването на правото на Съюза, повдигнат пред тях, ако въпросът е ирелевантен и ако отговорът му не би могъл по никакъв начин да повлияе решаването на спора. (Решение от 6 октомври 1982 г. по дело Cilfit и др., 283/81, точка 10, Решение от 18 юли 2013 година по дело C-136/12, Consiglio nazionale dei geologi, т. 26, Решение от 06.10.2021 г. по дело С-561/19, Consorzio Italian Management и Catania Multiservizi, т.34). Обстоятелствената част на исковата молба обуславя правна квалификация на иска по чл. 1 ЗОДОВ. В исковата молба няма позоваване на нарушаване на правото на Европейския съюз като основание на иска. Искът е предявен като такъв за обезщетение на вреди, произтекли от незаконосъобразно действие на административния орган, а не за вреди от нарушаване правото на Европейския съюз, в който случай дори предварителната отмяна на съответния административен акт не е необходима. Освен това фактическите обстоятелства по делото показват различна обстановка от тази, която се обхваща от въпроса, доколкото административният орган не е мотивирал нито едно от посочените във въпроса изисквания към получателя на отпадъка, а навежда за първи път в процеса тези възражения. Въпросът, който се иска да бъде поставен пред СЕС всъщност не касае относимите към спора обстоятелства, а правомощието на административния орган да поиска съдействие от компетентните за това органи в страната на изпращане на отпадъка. Това правомощие обаче не е спорно в настоящия процес. Спорни са били заключенията на административния орган и фактическите обстоятелства, при които това правомощие е било упражнено, които са намерили своя отговор в приключилия с решението процес. Поради това искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз следва да бъде оставено без уважение. По молбата на МОСВ от 10.11.2023 г. с правно основание чл. 248 ГПК: Върховният административен съд намира, че молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си съдът е е присъдил на ответника дължимите разноски по делото в претендирания им размер от 60000лв. с ДДС. Видно от съдебното решение съдът вече се е произнесъл по направеното възражение за прекомерност като е коментирал, че направените разноски са в размер много близък до минималния за административни дела с подобен материален интерес /48 318.90 лв./. Присъденото възнаграждение е в размер на 50 000 лв. като основа и 10000 лв. ДДС, видно от представените по делото доказателства. Отделно от това, не са състоятелни аргументите на искателя, че по този начин се препятства достъпа му до правосъдие или се нарушават негови процесуални права. Въпрос на избор от страна на възложителя на работата - МОСВ е да прецени по какъв начин ще осигури защитата на правата си пред съда /използвайки юрисконсултско или адвокатско представителство/. Стойността на направените от него разноски не може да се противопостави като аргумент за неоснователност или прекомерност на направените от насрещната страна разноски. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и на основание чл. 176 АПК, във връзка с чл. 228 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,