Решение № 7399 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1916/2010 г.

Решение № 7399 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1916/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по жалба на Таньо Янков Танев от гр. Стара Загора подадена срещу решение № 1008 на Министерският съвет на РБългария от 30 декември 2009, г. /ДВ, бр. 4/15.01.2010 г./ за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "Тракия", Оризово - Бургас, ЛОТ2, Стара Загора - Нова Загора, намиращи се на територията на област Стара Загора, постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във вр. с чл. 34б ЗДС и § 1 от Допълнителните разпоредби /ДП/ на ЗДС. В жалбата се поддържа, че решението следва да се отмени в частта, с която е определено дължимото парично обезщетение в размер на 256,09 лв. за отчуждената част от 401 кв. м от имот № 75014, целият с площ от 4,167 дка, залесена горска площ в землището на с. Боздуганово, поради противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС за изплащане на равностойно парично обезщетение - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Страната-ответник - Министерският съвет и заинтересованите страни поддържат становище, че оценката на дължимото парично обезщетение за отчуждената част от имота, определена от административния орган по чл. 32, ал. 3 ЗДС, е обективна и е съобразена с изискването на закона равностойното парично обезщетение да се определи в съответствие с предназначението на имота и въз основа на пазарните цени за имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав на основание проверката за допустимостта на жалбата по чл. 159 АПК, приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима, като разгледана по същество е основателна по следните съображения: В процедура по чл. 34а във вр. с чл. 33 и чл. 34б ЗДС с Решение № 1008/2009 г. на МС е отчуждена част от 401 кв. м. от имот № 75014 в землището на с. Боздуганово, който имот преди влизане в сила на подробния устройствен план е имал предназначение на залесена територия - широколистна гора от дървесен вид - цер. Към доказателствата по делото е приложена обяснителна записка и заключение за оценката на отчуждената част от имот № 75014 в землището на с. Боздуганово общо в размер на 256,09 лв. - 153,98 лв. стойността на земята и 102,11 лв. стойността на гората. От представените доказателства от административния орган и от обяснителната записка на експерта - оценител на имота, не се установява методиката, по която е направена оценката на отчуждената част от имота. От заключението на вещото лице се установява, че определената оценка от административния орган не отразява обективно реалната стойност на отчуждената част от имота и равностойното парично обезщетение не е определено по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС. Отчужденият имот преди влизане в сила на подобрения устройствен план е бил част от защитена територия /защитена местност/ гора със специален статут, което обстоятелство е отразено на скицата - проект от 22.01.2009 г. за имот с № 075035, образуван от имот с № 75014 и по отношение на имота са били забранени дейности, противоречащи на изискванията за опазване на конкретните обекти - предмет на защита, съгласно ЗЗГ и заповед за обявяване. На това основание по отношение на имота е съществувало обективна тежест като не са могли да бъдат извършвани никакви сделки и пазарни аналози за извършени сделки на землището на с. Боздуганово за съпоставими имоти не съществуват. От съдебно-оценителна експертиза на вещото лице се установява, че съществуват множество сделки в съседната община и в прилежащо землище на процесния имот - в землището на с. Медникарово, което е съседното село на с. Боздуганово. В заключението е отразено, че за отчуждения имот равностойното парично обезщетение е осреднената стойност, получена в резултат на установения материален интерес на квадратен метър от сделките по описани в заключението два нотариални акта и договор от 23.07.2009 г. в размер на 2 лв. на кв. м. като за отчуждената част от имота стойността на земята, определена по "Сравнителния метод" е в размер на 802 лв. Оценката на трайните насаждения - на дървесината, е направена по "Наредбата за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване на право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд", приета с ПМС № 252/06.11.2003 г, изм. ДВ, бр. 1 от 5 януари 2007 г. След отчуждаването на имота гората е собственост на държавата и приходите от дървесината от вида насаждение ще бъдат реализирани от съответното държавно горско стопанство. Реалната пазарна цена на дървесината от имота следва да се определи като се използват средните продажни цени в ДГС "Стара Загора" през 2009, на чиято територия се намира имота. Вещото лице е определило, че общата пазарна стойност на насажденията в отчуждената част от имот № 75014 е 900 лв., която стойност е съобразена с пазарните цени на дървения материал за конкретния район. Пазарната стойност на отчуждената част от имота е определена от вещото лице общо в размер на 1702 лв. /за земята 802 лв. и за насажденията 900 лв./. Съдът като обсъди заключението на в. лице заедно с другите доказателства по делото приема, че е обективно и отразява реалната пазарна стойност на отчуждената част от имота - широколистна гора в добър вид и възраст. Равностойното парично обезщетение по заключението на вещото лице в съответствие с предназначението на отчуждения имот № 75014, намиращ се в землището на с. Боздуганово, община Раднево, въз основа на пазарните цени, взети от реални сделки с имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост от до отчуждения имот, вписани в регистъра на службата по вписванията в община Раднево и въз основа на базисните цени на насажденията в него, е в размер на 1702 лв. По изложените съображения оценката на дължимото парично обезщетение за отчуждената част от имота следва да се увеличи от 256,09 лв. на 1702 лв., като се присъдят и разноските за водене на делото в размер на 800 лв. по представен списък на разноските, направени от жалбоподателя. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение