Решение № 550 от 17.1.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Одрин 8 ЕООД, подадена чрез пълномощник адвокат А. Маркова, против Решение 2629/12.12.2019 г., постановено по административно дело 1050/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед ДК-10-ЮЦР-46/19.08.2016 г. на Началника на РДНСК ЮЦР, с която е прогласена нищожността на Разрешение за строеж 378/15.12.2010 г. на Главния архитект на Община Пловдив, заедно с одобрените инвестиционни проекти и извършената със Заповед 3/06.01.2014 г. презаверка на разрешението за строеж, за строеж Общежития, находящ се в УПИ II522.3590 - обществено обслужващи дейности, кв. 165 нов /279 стар/ по плана на Централна градска част, гр. Пловдив. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което иска неговата отмяна и отмяна на оспорената заповед. Касационната жалба се поддържа от адвокат Маркова, която моли да бъде уважена по изложени съображения. Ответната страна Началника на РДНСК Пловдив се представлява от юрисконсулт Аврамов, който оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила. Главният архитект на Община Пловдив е изразил писмено становище, което е в подкрепа на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита съдебния акт за правилен, поради което предлага да бъде потвърден. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Основният спор по делото касае валидността на процесното разрешение за строеж. Разрешението за строеж е прогласено като нищожно, след като е установено, че е издадено в нарушение на чл. 148, ал. 4 ЗУТ, без съгласуване с Министерство на културата по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от Закона за културното наследство. Идейният инвестиционен проект също е одобрен от главния архитект без съгласуването му с Министерство на културата, което е в нарушение на изискването на чл. 141, ал. 7 ЗУТ. Прието е, че съгласуването на строителните книжа с Министерство на културата е било задължително, тъй като строителното разрешение засяга сграда, която е разположена в охранителната зона на архитектурно-строителна недвижима ценност Тютюнев склад и представляваща архитектурно-строителен паметник на културата, като посредством реализирането на предвидения нов строеж, напълно ще се преустанови съществуването на тази сграда. След анализ на събраните по делото доказателства, съдът е възприел изводите на контролния орган, което го е мотивирало да отхвърли подадената жалба. Настоящият съдебен състав споделя възприетите от първостепенния съд правни изводи, тъй като са съобразени с установените по делото факти и с приложимия закон. Първият спорен въпрос касае идентификацията на сградата, находяща се в УПИ II522.3590 като защитена културна ценност. За изясняване на този въпрос е изслушано заключение на вещо лице, което е установило, че сградата Тютюнев склад /Ориент табако/ с КИ 56784.522.3593.7 и 56784.522.3592.1 /с предишен КИ 56784.522.610.2/, попада на територия с културно-историческо наследство със статут на групова археологическа и архитектурно-строителна недвижима културна ценност и на урбанизма и културния пейзаж система от улични ансамбли по ул. Иван Вазов и ул. Цанко Дюстабанов, включена в териториалния обхват на историческа зона Филипопол Тримонциум Пловдив, съгласно текстовата и графичната част на Приложение 2 към Протокол 5/22.05.2000 г. на Националния съвет за опазване на паметниците на културата, одобрен от Министъра на културата. Този експертен извод относно точното местонахождение на сградата не е опроверган от страна на оспорващия, поради което и настоящият съдебен състав се позовава на него. На следващо място се поставят под съмнение последиците, породени от Протокол 5/22.05.2000 г., като се твърди, че след като няма нарочно издадена заповед от компетентен орган, с която сградата да е обявена за културна ценност, то производството не е приключило, респективно сградата не представлява такава ценност. Валидността на този протокол е била оспорена от страна на Одрин 8 ЕООД, като съдебното производство е приключило с влязло в сила съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството с искане за обявяване на нищожност на акт Одобрявам на министъра на културата върху протокола. Настоящият съдебен състав счита, че посредством Протокол 5/22.05.2000 г., изрично одобрен от Министъра на културата, административното производство е приключило с валиден акт, с който историческа зона Филипопол Тримонциум Пловдив в гр. Пловдив е обявена за групов археологически и архитектурно-строителен паметник на културата и културния пейзаж, както и са обявени груповите паметници на културата ансамбли, включени в обхвата на зоната с техните граници. Действащият към момента на съставяне и одобряване на този протокол закон, е Законът за паметниците на културата и музеите, като съгласно чл. 4, ал. 1 от същия министерството на културата обявява паметниците на културата по предложение на Националния институт за паметниците на културата, след като задължително се вземе мнението на кмета на общината, на територията на която се намира съответният паметник на културата. В ЗПКМ /отм./ липсва разписан регламент за това как и с какъв акт се извършва това обявяване, поради което е приложим чл. 21 от действащата към 2000 г. Наредба 5 от 14.05.1998 г. за обявяване на недвижимите паметници на културата /отм./, съгласно който списъците на декларираните обекти на недвижимото културно-историческо наследство, предложени от НИПК за придобиване на статут "паметник на културата" по смисъла на чл. 12 от ЗПКМ, се утвърждават от министъра на културата за всички категории паметници, извън тези от световно значение и резерватите. Следователно, предвид цитираните норми, следва да се приеме, че изричното одобрение на протокола от страна на министъра, представлява обявяване по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗПКМ /отм./ на историческа зона Филипопол Тримонциум Пловдив в гр. Пловдив и включените в нея ансамбли като паметници на културата, както и утвърждаването им като такива по смисъла на чл. 21 от Наредба 5/1998 г. /отм./. Съгласно приложимата уредба към момента на издаване на оспорената заповед, заварените обявени и декларирани по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут и категория като културни ценности по смисъла на Закона за културното наследство /§ 10, ал. 1 и § 12, ал. 1 ПЗР ЗКН/, поради което и предвид горните съждения, следва да се приеме за безспорно установен статутът на процесната сграда като културна ценност, по отношение на която е приложима специалната защита по ЗКН. Следващият спорен въпрос касае преценката дали допуснатите при издаване на разрешението за строеж нарушения на материалния закон, са съществени и водят до неговата нищожност или унищожаемост. Порокът материална незаконосъобразност се отразява на същинското съдържание на акта и се изразява най-общо в несъответствие между разпореденото с акта и приложимите материалноправни норми, като по правило това несъответствие води до унищожаемост на акта. Налице са обаче и изключения от това правило, като в правната теория се приема, че при особено тежък и съществен порок на основанието по чл. 146, т. 4 АПК, който подлежи на преценка във всеки конкретен случай, с оглед на неговите специфики, административният акт може да бъде прогласен за нищожен. В случая, безспорно са нарушени разпоредбите на чл. 141, ал. 7 и чл. 148, ал. 4 ЗУТ, във връзка с чл. 84, ал. 1 и ал. 2 ЗКН, които поставят като задължително условие идейният инвестиционен проект и разрешението за строеж за недвижими културни ценности и за строежи в техните граници и охранителните им зони, да се съгласуват при условията и по реда на Закона за културното наследство. Паметниците на културата са поставени под засилена и специална закрила, поради което е и разписаното в закона задължително условие - за да породят своето правно действие строителните книжа, които ги засягат следва да бъдат съгласувани по реда на ЗКН. Такова съгласуване не е извършено, тоест процесното разрешение за строеж не може да породи правните си последици, респективно се явява нищожно. Освен това, в случай, че се реализира новия строеж напълно ще се премахне съществуваща сграда - паметник на културата, което би било недопустимо и в нарушение както на посочените норми, така и на основаната цел, разписана в ЗКН опазване и закрила на културните ценности. Предвид изложените мотиви, настоящият съд счита, че като е възприел извода за нищожност на разрешението са строеж, заедно с одобрените инвестиционни проекти и презаверката му, съдебният състав на Административен съд Пловдив е постановил решението си при правилно приложение на материалния закон. Не се установиха допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Проведени са редица открити съдебни заседания, на които е предоставена възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице и необоснованост на съдебното решение. Релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени съответните им правни изводи. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ДНСК следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,