Решение № 9054 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9584/2019 г.

Решение № 9054 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9584/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Тонов против решение № 4636 от 04.07.2019 г., постановено по адм. д. № 12995/2018 г. по описа на Административен съд С.-град. К. навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – главният архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд С. - град отхвърля жалбата на Л. Тонов против отказ от 11.10.2018 г. на главния архитект на Столична община за издаване, на основание § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, на удостоверение за търпимост за строеж "къща на един етаж", находящ се в УПИ ХІІ-721, кв. 330, по плана на гр. С., район "Подуяне". За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приема за доказано, че процесния строеж е реализиран на два етапа, като първоначално сградата е построена в периода 1917-1919 г., а след това е пристроена на север и изток в периода 1947-1983 г. Съдът излага съображения, че строежът отговаря на първата предпоставка на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, а именно същият е построен преди 1987 г., без строителни книжа. Приема, че сградата е едно цяло, независимо, че е обособена в три самостоятелни обекта. Излага съображения, че реализираното застрояване в УПИ не надвишава, устройствените показатели съгласно ОУП, но строежа не отговаря на допустимите отстояния към границите на съседните УПИ. Сочи, че дори и да се приема наличие на валидно дадено съгласие от собственика на УПИ ХІ-720, то липсва такова от собствениците на УПИ ХІІІ – 716. По тези съображения съдът прави извод, че строежът не е допустим, както по правилата действали към момента на изграждането му, така и съобразно изискванията на ЗУТ. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Законосъобразен е изводът на съда, че строежът не е търпим съобразно изискването на § 16, ал. 1 ДР ЗУТ, макар, че неправилно същият излага съображения и за приложимост на § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ. В случая отказът за издаване на удостоверение за търпимост на процесната сграда е на основание § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, като изложените в него фактически основания съответстват на правното. При проверка на законосъобразността на оспореният акт съдът е обвързан от фактическите и правни основания, посочени в същия за издаването му, поради което в съдебното производство съдът не може да излага съображения за наличие или липсата на изискванията на § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ относно търпимостта на процесната сграда, тъй като такива основания не са посочени в оспорения отказ за издаване на удостоверение за търпимост. Правилно съдът приема, че с оглед годината на извършване на строежа е приложима разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, съгласно която строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Следователно нормата изисква комулативно наличие на две обстоятелства: строежът да е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ. В тази връзка правилно съдът приема, че в случая става въпрос за един строеж – жилищна сграда, а не три обекта, както се ползва. В заявлението за издаване на удостоверение за търпимост е заявен строеж "къща на един етаж, гредоред и тухла, с площ от 131 кв. м. ". Такава е и квадратурата на цялата сграда, която е нанесена и в КК. Освен това видно от всички събрани по делото доказателства е, че сградата, първоначално е нанесена в плана от 1947 г. като масивно жилище с друго разположение от настоящето, а впоследствие същата е пристроена на север и на изток, като сградата, нанесена в плана от 1947 г. частично съвпада с тази по плана от 1983 г. Следователно сградата в настоящия й вид е изградена след 1947 г. и преди 1983 г. и е една. Въпросът дали същата е поделяема или не, е ирелевантен за настоящото производство. Установено е, че съгласно действащия застроителен план от 1983 г. в УПИ ХІІ-721 се предвижда като елемент на застрояване запазване на свободно застроената двуетажна жилищна сграда в южната част на имота, а процесната сграда е отразена в кадастралната основа на този план, но не се запазва като елемент на застрояването. От изложеното следва, че едноетажната сграда във вида, в който се намира и за който е подадено заявлението за издаване на удостоверение за търпимост е в несъответствие с действащия подробен градоустройствен план от 1947 г., когато сградата за първи път е нанесена, но в съвсем различни размери и конфигурация, като същата е в несъответствие и със сега действащия план, съобразно който не е предвидена за запазване. Следователно не е налице едно от условията на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, за да се приеме, че същата е търпима. По тези съображение е ирелевантно дали същата отговаря на правилата и нормативите, действали към момента на изграждането й или съгласно ЗУТ. Ето защо като прави извод за материална законосъобразност на оспорения отказ Административен съд С.-град постановява решение в съответствие с материалния закон. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. В изпълнение на чл. 168, ал. 1 АПК съдът проверява законосъобразността на акта, в оспорената му част, на всички основания по чл. 146 АПК, обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните и прави обоснован извод за неговата законосъобразност. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди Л. Тонов да заплати на Столична община сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,