Решение № 6296 от 19.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2842/2017 г.

Решение № 6296 от 19.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2842/2017 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на НОИ - С.-град срещу решение № 557 от 30.01.2017 г., постановено по адм. д. № 8992/2016 г. по описа на Административен съд - С.-град, трето отделение, 51 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на решение по съществото на спора. Ответницата - Т. Ж. А. от гр. С., чрез адвокат Славова, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - В. е отменил решение № 1040-21-212 от 4.08.2016 г. на директора на Териториално поделение на НОИ - С.-град и потвърденото с него разпореждане № 214-00-3443-1 от 6.07.2016 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО при Териториално поделение на НОИ - С.-град. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Същото обаче е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Фактическата обстановка по делото е безспорна и се свежда до следното: Т. Ж. А. е била управител на "А. К." ЕООД по силата на решение на Общото събрание на съдружниците в "А." ООД, едноличен собственик на капитала на "А. К." ЕООД от 8.09.2011 г. и договор за възлагане на управление от същата дата. Тя е освободена от длъжността, считано от 1.06.2016 г., с решение на Общото събрание на съдружниците в "А." ООД - протокол от 31.05.2016 г. В тази връзка е и допълнително споразумение № 1 от 31.05.2016 г. Причините са взети решения за прекратяване на дейността на "А. К." ЕООД, за откриване на производство по ликвидация на дружеството и за назначаване на ликвидатор, който е различен от А.. На 21.06.2016 г. жалбоподателката по първоначалното дело е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, на основание чл. 54а КСО. Издадено е разпореждане № 214-00-3443-1 от 6.07.2016 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО при Териториално поделение на НОИ - С.-град, с което е отказано исканото обезщетение, с оглед нормите на чл. 10 КСО и чл. 140, ал. 4 от Търговския закон. Цитираното разпореждане е било потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд решение № 1040-21-212 от 4.08.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - С.-град, с мотиви относно липсата на вписване в Търговския регистър за освобождаването на кандидатстващото за обезщетение за безработица лице от задълженията по чл. 141, ал. 1 ТЗ и значението на вписването относно упражняваната дейност. Несъмнено съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ освобождаването на управителя е от компетентността на общото събрание. Но според чл. 140, ал. 1 ТЗ, решенията на общото събрание, които се отнасят до вписванията по чл. 119, ал. 2 ТЗ, трябва да бъдат вписани в търговския регистър. Съгласно последната разпоредба в регистъра се вписват данните по точки 1, 2, 3, 4 (само размерът на капитала) и точка 6 на чл. 115, които се обявяват. Чл. 119, ал. 2, т. 2 ТЗ се отнася до управителя на дружеството, а чл. 115, т. 6 - до управлението и начина на представителство. Според чл. 266, ал. 3 ТЗ ликвидаторите се вписват в търговския регистър, като се представят нотариално заверени съгласия с образци на подписите им. Неслучайно в удостоверението по чл. 77, ал. 1 ДОПК, издадено на 10.08.2016 г. от ТД на НАП - С., като лице представляващо дружеството, е посочена Т. Ж. А., а не подалата уведомлението, чрез упълномощени лица, Р. С.. Разпоредбата на чл. 141, ал. 4 ТЗ предвижда, че овластяването на управителя може да бъде оттеглено по всяко време и името му да бъде заличено от търговския регистър. При тълкуване и прилагане на нормите на Търговския закон, съдът не е съобразил, че в случая става дума за правоотношение между А. и НОИ (Териториално поделение на НОИ - С.-град), а не за вътрешни отношения между нея и дружеството в ликвидация, респ. такива със съдружниците. Според чл. 141, ал. 6 ТЗ овластяването и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им. В тази връзка решението на Общото събрание от 31.05.2016 г. за освобождаване А. от длъжността управител на "А. К." ЕООД, поражда права и задължения между страните по договора за управление, но до вписване на това обстоятелство в Търговския регистър не поражда действие по отношение на НОИ, като трето добросъвестно лице по смисъла на чл. 141, ал. 6 от ТЗ. Цитираната норма неправилно е била приложена от първоинстанционния съд. Съгласно чл. 141, ал. 5 ТЗ управителят може да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството. В срок до един месец след получаване на уведомлението дружеството трябва да заяви за вписване освобождаването му в търговския регистър. Ако дружеството не направи това, управителят може сам да заяви за вписване това обстоятелство, което се вписва, независимо дали на негово място е избрано друго лице. В тази връзка неправилно съдът е приел, че правото на жалбоподателката на обезщетение за безработица не може да бъде поставяно в зависимост от действията на други лица, в случая ликвидаторът, тъй като е извън правните възможности на освободения управител да въздейства върху изпълнението на задължението за вписване. Тези изводи са в противоречие с цитираната разпоредба на чл. 141, ал. 5 ТЗ, която защитава правата на бившия управител на дружеството и му предоставя изрична възможност сам да заяви вписване освобождаването му в търговския регистър, ако е налице бездействие на органа/органите по управление на дружеството, в случая на ликвидатора. От съдържащите се по първоначалното дело извлечения от Търговския регистър се установява, че считано от 19.09.2011 г. лицето продължава да е вписано като управител на дружеството. По делото липсват доказателства към момента на издаване на процесните административни актове А. да е била заличена в цитирания регистър като управител. Тя няма и подобни твърдения. Не е представила нито по първоначалното дело, нито по настоящото дело, доказателства за заличаването й като управител в Търговския регистър, както и към кой момент е станало това. Ето защо се налага извод за прекъснато осигуряване, считано от 1.06.2016 г. Това обстоятелство не означава, че е освободена от задълженията си по чл. 141, ал. 1 ТЗ по надлежния ред, предвиден в специалните разпоредби на Търговския закон, цитирани по-горе и поради това липсва основание за прекратяване на осигуряването. В чл. 10, ал. 2 КСО са уредени случаите, при които осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена. Управителите на търговски дружества по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО са от кръга на задължително осигурените лица. Вземането на решение на Общо събрание на съдружниците за прекратяване на дейността на дадено дружество не означава автоматично ликвидацията му, най-малкото поради необходимостта да се извършат правните действия по Г. седемнадесета от Търговския закон. Член чл. 54а, ал. 1 КСО въвежда, като изисквания за възникване на правото на парично обезщетение за безработица, прекратяване на осигуряването и лицата да не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс. С. като А. не е освободена от длъжността управител, чрез изпълнение на целия фактически състав, съгласно разпоредбите на ТЗ, включващ и надлежно заличаване в търговския регистър, то не може да се приеме, че визираните законови предпоставки са били налице и за нея е възникнало право да получи парично обезщетение за безработица за претендирания период. Наред с това чл. 54а, ал. 4 КСО сочи, че паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, каквато в случая не е установена. Регистрацията в бюрата по труда е само една от предпоставките за отпускане на парично обезщетение за безработица. Стигайки до други правни изводи първоинстанционният съд е постановил решение, което противоречи на материалния закон. Ето защо съдебният акт подлежи на отмяна. Делото е изяснено от фактическа страна, което позволява на касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. Изложените в тези мотиви съображения налагат изводи за законосъобразност на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ - С.-град, с което е потвърдено разпореждането на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО и неоснователност на подадената жалба. Страните не са поискали разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос.