Решение № 5083 от 16.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 806/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Пазарджик, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт В. Спирова против Решение 4499/27.11.2024 г., постановено по адм. дело 63/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отменено по жалба на Ц. М. М. Решение 1012-12-347#1/02.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане 122-00-2042-7/15.11.2023 г. на Ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ - Пазарджик. Изложени са мотиви за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, ал. 3. Иска се неговата отмяна, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Ц. М. М., чрез процесуален представител адв. Д. Семерджиева, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на административния съд да се остави в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С Решение 4499/27.11.2024 г., постановено по адм. дело 63/2024 г. Административен съд Пазарджик е отменил по жалба на Ц. М. М. Решение 1012-12-347#1/02.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, потвърждаващо Разпореждане 122-00-2042-7/15.11.2023 г. на Ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ - Пазарджик, върнал е преписката на директора на ТП на НОИ Пазарджик за ново произнасяне, съгласно мотивите на съдебния акт и е присъдил разноски на страната. Съдът е приел, че обжалваният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, но е немотивиран и издаден при нарушаване на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. От фактическа страна съдът е приел за установено, че със заявление Ф-01-758/15.09.2020 г., подадено до Дирекция Бюро по труда Велинград, Ц. М. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване (КСО). На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица (НОИПОБ) със структурирани електрони документи (СЕД) U002 и (СЕД) 004 от 27.08.2020 г. и U003 от 09.09.2020 г. от Национален осигурителен институт е изискано предоставяне на информация за жалбоподателя, за потвърждаване на периодите и дохода му придобити в Ирландия. На 14.10.2020 г. в ТП на НОИ Пазарджик за Ц. М. са получени структурирани електронни документи СЕД U002 58972 и СЕД U004 58973 с потвърдени: период на осигурена заетост от 14.04.2020 г. до 11.09.2020 г.; с причина за прекратяване на заетостта неизвестна , както и брутен доход за периода 12026.00 евро. С Разпореждане 122-00-2042-3/28.10.2020 г. на длъжностното лице по ПО , на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. чл. 54а, ал. 1 КСО и чл. 54б, ал. 3 КCO, на Ц. М. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 12.09.2020 г. до 11.01.2021 г. (четири месеца) в размер на 9,00 лева дневно. На 04.12.2020 г. в ТП на НОИ Пазарджик Ц. М. е представил преносим документ U1 от компетентната институция в Ирландия с потвърдени: период на осигурена заетост от 14.04.2020 г. до 11.09.2020 г.; причина за прекратяване на заетостта изтичане срока на договора и доход за периода в размер на 2039 евро месечно. Със структуриран електронен документ СЕД U002 91820 от компетентната институция на Ирландия е потвърдено, че причината за прекратяване в този случай е изтичане на договора . С Разпореждане 122-00-2042-5/08.01.2021 г. са изменени периода и размера на отпуснатото парично обезщетение от 12.09.2020 г. до 11.09.2021 г. в размер на 74,29 лева дневно. Във връзка с последващ контрол на изплатените парични обезщетения за безработица с писмо от 21.06.2023 г. Ц. М. е уведомен, че следва да представи документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост или други документи, удостоверяващи причината за прекратяване на трудовата дейност, считано от 12.09.2020 г. За уточняване причината за прекратяване на последната заетост на лицето в Ирландия е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване заетостта от Кeelings Softfruits UC . С писмо от 31.08.2023 г. работодателят е посочил, че Ц. М. е бил нает като работник в градинарството на срочен договор в периода между 24.04.2020 г. и 11.09.2020 г., подал е молба и е напуснал преди края на договора си на 30.09.2020 г. Със структурирани електронни документи (СЕД) U001 725108 от 31.08.2023 г. е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост. На 01.11.2023 г. в ТП на НОИ-Пазарджик са получени СЕД U002 728867 с потвърдени: период на заетост от 14.04.2020 г. до 11.09.2020 г. и причина за прекратяване напускане на служителя . Предвид получените нови удостоверителни документи, ръководителят на осигуряването за безработица с Разпореждане 122-00-2042-6/14.09.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 КСО, е отменил Разпореждане 122-00-2042-3/28.10.2020 г. за отпускане на обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 КСО на Ц. М.. С Разпореждане 122-00-2042-7/15.11.2023 г. Ц. М. бил задължен да възстанови неоснователно изплатен ПОБ за периода от 12.09.2020 г. до 11.09.2021 г. в размер на 16487.92 лева главница и 4849.99 лева лихва. Последното разпореждане е било оспорено по реда на чл. 117, ал. 1, във връзка с ал. 3 КСО и е потвърдено с Решение 1012-12-347# 1/02.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, предмет на съдебното производство пред първоинстанционния съд. Към момента на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица, така и при получаване на процесното ПОБ, Ц. М. е съзнавал, че трудовото му правоотношение с работодателя - Keelings Softfruits UC е сключено като срочно. Декларирал е осигурителен период в Ирландия от 14.04.2020 г. до 11.09.2020 г. и причина за прекратяване на трудовата му дейност изтичане срока на договора , без да са представени доказателства за същото основание. Изтичането на срока като юридически факт по своето правно естество е юридическо събитие. Прекратяването на трудов договор с договаряне на определен модалитет срок, настъпва след изтичане срока на действието му. От представените писмени доказателства по делото се установява, че документите, изпратени от работодателя в Ирландия и от компетентната ирландска осигурителна институция сочат, че причина за прекратяване на трудовия договор е напускането на М. преди края на срока му. В потвърждение на този извод е и обстоятелството, че в хода на образуваното от Ц. М. административно производство пред ТП на НОИ, не е представена заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение с Keelings Ирландия, нито в по-късен етап на административното или съдебното производство. Текстът на чл. 54б, ал. 3 КСО гласи, че безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. Причината за прекратяване на трудовото правоотношение е възприета от законодателя като основен критерий относно определяне на размера на ПОБ. За да е налице валидно правно основание за изплащане на ПОБ, административният орган е изискал от лицето да представи документ, от който е видна причината за последното. М. не е представил документ, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовия си договор, поради което служебно е изискана информация от компетентната институция в Ирландия и от работодателя Keelings Softfruits UC . При водената кореспонденция и чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС, със СЕД U002 728872/31.08.2023 г. е било поискано удостоверение на периода на осигурена заетост и причина за прекратяване на трудовата заетост. Последвал е отговор и като причина за прекратяване на заетостта е посочено напускане на служителя . В КСО липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. При тези данни М. също не е считал, че трудовото му правоотношение с дружеството е било безсрочно. Аргумент за това е и факта, че по делото не се установява М. да е представяла пред ТП на НОИ - Пазарджик преносим документ U1, в който да е посочил причина за прекратяване на трудовото правоотношение - изтичане срока на договора . Това налага извода, че адресатът на акта е действал недобросъвестно при получаването на процесната парична сума, като обезщетение за безработица и съответно дължи нейното връщане. От горното може да се направи обоснован извод, че полученото от Ц. М. парично обезщетение е неправилно отпуснато, предвид неговата недобросъвестност. В случая доказателствата, събрани в хода на административното производство и на съдебното производство по издаване на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Пазарджик, обуславят недобросъвестност, която е доказана от страна на административния орган. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка не е била подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се не се основават на всички събрани доказателства в тяхната съвкупност по делото. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като неправилно същото следва да бъде отменено, а първоинстанционната жалба срещу Решение 1012-12-347#1/02.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане 122-00-2042-7/15.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пазарджик - отхвърлена. Предвид изхода на спора следва да се уважи искането на касатора за разноски за двете съдебни инстанции. В полза на НОИ и на основание чл. § 1, т. 6 ДР на АПК следва да се присъди общо сумата от 400 лева, включваща заплатена държавна такса за касационното обжалване 200 лева и юрисконсултско възнаграждение за всяка една от двете инстанции в размер на по 100 лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 НЗПП. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,