Решение № 3789 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10330/2013 г.

Решение № 3789 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10330/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив срещу решение № 1342/13.06.2013 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 1249/2013 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт № 161203811/11.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив относно отказаното на "Д и Д комерс" ООД право на приспадане на данъчен кредит за разликата над 5 513 лева до 12 308.20 лева и за съответната част от закъснителните лихви. Касаторът обосновава трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 от АПК. Отправя упреци към процесуалната дейност на съда по преценката на доказателствата и изразява несъгласие с изводите му за съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит на "Д и Д комерс" ЕООД по доставките, във връзка с които РА е отменен. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касация "Д и Д комерс" ООД отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С отменената от АС Пловдив ревизионен акт е отказано правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер 6 795.20 лева на "Д и Д комерс" ООД по фактури, издадени от "Стоп комерс" ЕООД, "Кримтекс 01" ЕООД и "Перфект НГ" ЕООД за данъчни периоди съответно м. 04.2010 г., м. 05.2010 г. и м. 03.2011 г. Отказът за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит е обоснован с резултатите от насрещни проверки на доставчиците, които не са открити на адресите им за кореспонденция и адресираните до тях искания за представяне на документи и писмени обяснения са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК. Предмет на всички доставки, за които е отказано данъчното предимство са краставици. Изключено е индивидуализирането на стоките чрез предаване. Органите по приходите не са ценили представените към фактурите фискални бонове, пътни листове и стокови разписки /разписките са представени с възражението срещу РД, но не са обсъдени в РА/. Общо за всички доставчици е отречена материалната и ресурсна обезпеченост, търсено е несъответствие между часовете на издаване на фискалните бонове от ЕКАФП и издадените пътни листове за движение на притежаваното от получателя по доставките МПС. Правно основание за разпоредения с РА отказ е разпоредбата на чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. За да отмени РА относно непризнатия данъчен кредит по доставките на тримата доставчици, първоинстанционният съд е приел, че са доказани юридическите факти, представляващи материални предпоставки на правото на приспадане. Установяванията на съда са за всеки от доставчиците. По отношение на "Стоп комерс" ЕООД е приел, че дружеството е наело по договор от 1.11.2008 г. 6 броя ниви, ведно с построената върху тях оранжерия с обща площ 5.5 дка, към момента на доставката за дружеството са полагали зависим труд 22 лица, а за предаването на стоките са издадени стокови разписки към всяка от двете фактури. Доставчикът "Кримтекс - 01" ЕООД е наел 19 ниви с договор от 1.03.2010 г. и достатъчен брой работници; за предаването на стоката е изготвена стокова разписка. За доставчика "Перфект НГ" ЕООД полагат зависим труд 39 лица към момента на извършване на доставката, изготвена е стокова разписка. Общо за всички доставчици е установена регистрирането на ЕКАФП и издаването на касов бон за плащанията по фактурите. Прието е, че стопанските операции са надлежно отразени в счетоводствата на доставчиците и получателя. Получателят притежава МПС и нает водач, превозът на стоките е извършван за негова сметка, като са попълвани пътни листове. Решението е правилно. Неоснователни са упреците на приходната администрация към процесуалната дейност на съда по преценката на доказателствата за спорните доставки. Тази дейност е детерминирана от дейността на страните по въвеждане на твърдения за осъществяването на юридическите факти, с чието осъществяване обвързват благоприятните за себе си правни последици. Това е съдържанието на състезателното начало в процеса /вж. чл. 8, ал. 2 от ГПК/. Спецификата на установяване на публични задължения с ревизионен акт предполага твърдението на администрацията за фактите да се обективира в акт от извънсъдебната фаза на производството - мотивите на РА /чл. 120, ал. 1, т. 5 от ДОПК/. В оспорения пред АС Пловдив РА органите по приходите не отричат доставките, а изключват възможността доставчиците да са ги извършили. Твърдението на ДЗЛ за съществуващо право на приспадане на данъчен кредит, чийто субект е то, се въвежда с включване на размера на данъчния кредит в СД за съответния период по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС и посочване на документа по чл. 71 в дневника за покупките за този период. С арг. от чл. 68 от действащия ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно публично право на ДЗЛ с насрещен субект приходната администрация. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени /арг. чл. 68, ал. 1, чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС/. При тази си обвързаност в ревизионното производство и пред първата инстанция данъчният субект е провел главно пълно доказване на релевантните за претендираното право на данъчен кредит обстоятелства по доставките на стоки. Издаването на стокови разписки, обвързани с всяка от фактурите и в деня на издаване на фактурите удостоверява предаването на стоките като способ за индивидуализирането им по чл. 24, ал. 2 от ЗЗД и условие за преминаване на собствеността върху тях. Тези частни свидетелстващи документи са годен и универсален /вж. чл. 49 от ДОПК/ доказателствен източник. Съотнасянето им с другите доказателствени средства - свидетелства за регистрация на МПС, пътни листове, фискални бонове, договори за наем, строителни книжа /за оранжерията, наета от "Стоп комерс" ЕООД/ и счетоводните записвания у получателя създава убеждаващо въздействие съответно на пълното доказване на благоприятните за ДЗЛ факти. Убедителността на доказването не се разколебава от изследваните от приходната администрация несъответствия в часовете на пътуване по пътните листове и часовете на касовите бележки, тъй като първите удостоверяват транспорта, а вторите - факта на плащането. Липсата на материален и персонален субстрат у доставчика за извършване на облагаемата доставка на услуга е индиция за несъществуваща доставка без да е достатъчно за дисквалифициране на правото на данъчен кредит - вж. т. т. 44 и 45 от решението на СЕС по дело С-324/11 /".... Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с ДДС, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател."/. Не се установяват и "нередности" при получателя по издадените фактури. Органите по приходите не оспорват редовността на воденото от ревизираното лице счетоводство. По записванията в счетоводствата на получателя е оставена информационна следа за доставките, а позоваването на счетоводните записвания е допустимо при действието на чл. 51 от ДОПК. Щом ответникът по касация е придобил собствеността върху спорните стоки е налице доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, възникнало е данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС с последиците на изискуемостта на данъка и задължението на доставчика по чл. 25, ал. 6, т. 1 от закона да го начисли. Актът на доставчика е правомерен, поради което дисквалифицирането на възникналото право на приспадане /чл. 68, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от ЗДДС/ с позоваване на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е неправомерно. Съдебният акт за отмяна на незаконосъобразния административен акт е правилен. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение