Решение № 2109 от 22.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7013/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника му юрк. Кирова, против Решение 4344/30.06.2023 г. на Административен съд - София - град (АССГ), постановено по адм. д. 700/2023 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22221022001492-091-001/08.09.2022 г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден от директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП с Решение 1811/21.11.2022 г., и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 4 350 лв. С доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липсата на анализ на доказателствата и липсата на мотиви във връзка със становищата и възраженията на страните, както и необоснованост и противоречие с материалния закон, касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски. В открито съдебно заседание касационната жалба по изложените в нея съображения се поддържа от юрк. Аврамова. Същата представя списък на разноските. Ответникът по касационната жалба АТОМ ДЕВ ЕООД , [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], [адрес] - оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Владимирова по съображения, подробно изложени в писмен отговор и писмени бележки, и заявява искане за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски. В открито съдебно заседание касационната жалба по изложените в нея съображения се поддържа от адв. Владимирова. Същата представя списък на разноските. Представителят на Върховната прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, основателна поради следните съображения: АССГ е сезиран с жалба от АТОМ ДЕВ ЕООД против РА Р-22221022001492-091-001/08.09.2022 г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден от директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП с Решение 1811/21.11.2022 г. Със същия са установени на дружеството задължения за ДДС в общ размер 59 994.26 лв. и лихви 9 589.42 лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС по фактури от АЕС къмпани ЕООД, Аврето трейдинг ЕООД, Аут ъф дъ бокс ЕООД, Нът адвертайзинг ООД и Евро зид 2020 ЕООД, с мотиви за това, че не са налице доставки на услуги. Съдът е приел оспорването на РА за допустимо и основателно. Констатирал е, че РА е издаден от компетентен орган по приходите чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК. Приел е, че е доказано фактическото извършване на спорните доставки чрез представените от жалбоподателя в хода на ревизията фактури, договори, приемо предавателни протоколи. Този извод според него се потвърждава и от съдебно счетоводната експертиза (ССЕ). Настоящият касационен състав преценява като основателни доводите на касатора за неправилност на така постановеното първоинстанционно решение, поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Тезата на приходните органи действително е за липсата на доставки на услуги и неправомерно упражнено право на приспадане на ДДС по процесните фактури с цел избягване на данъчни задължения. В подкрепа на тази своя теза те посочват и обстоятелството, че АТОМ ДЕВ ЕООД не представя доказателства за последваща реализация на получените от АЕС къмпани ЕООД, Аут ъф дъ бокс ЕООД и Нът адвертайзинг ООД услуги, независимо че такива доказателства са му поискани с връчените му искания за представяне на документи и писмени обяснения (виж стр. 12 и стр. 19 от Ревизионния доклад). Относно доставките от Аврето трейдинг ЕООД на стр. 14 от доклада е посочено, че са представени фактури, издадени на Дроксик ООД, но предметът на услугите не е достатъчно ясен, за да се установи връзката между услугите по фактурите. Доводите си за липсата на доставки по трите фактури, издадени от Нът адвертайзинг ООД, ревизиращият екип подкрепя с факта на отразени в дневника за продажбите на доставчика за м. март 2022 г. кредитни известия към тях. Строителните услуги по фактурата от Евро зид 2020 ЕООД според протокола към нея (л. 378 от том 2) са извършени на обект [улица] в гр. София, на който адрес се намира офис на АТОМ ДЕВ ЕООД (виж установяванията в РД на стр. 2). Изводът е, че по отношение на доставките от АЕС къмпани ЕООД, Аврето трейдинг ЕООД, Аут ъф дъ бокс ЕООД, Нът адвертайзинг ООД спорни са и двете материалноправни предпоставки за признаване правото на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, точно транспониращи чл. 168, б. "а" от Директива 2006/112 (т. 31 от решението на СЕС по дело C-285/11, Боник и др.). Според правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест е на ревизираното лице, което претендира признаване на правото на приспадане (виж т. 44 от Определение на СЕС по дело С-123/14, Италес, т. 37 от Решение на СЕС по дело С-87/12, Евита К, по дело С-516/14, Barlis 06). В случая приходните органи не твърдят наличие на доставки, които са предоставени от доставчици, различни от издателите на фактурите, поради което не се оспорва използването на резултата от тях за следващи облагаеми доставки. Затова, като е приел, че жалбоподателят е доказал получаването на доставки на услуги, първостепенният съд е следвало да даде конкретни указания на жалбоподателя на основание чл. 171, ал. 5, предложение второ АПК, че не представя доказателства за използването им във връзка с неговите следващи облагаеми доставки, в т. ч. и чрез ССЕ и съдебно техническа експертиза с оглед специфичния предмет на услугите. На основание чл. 171, ал. 2 АПК съдът може и служебно да назначава вещи лица, когато експертните им заключения са необходими за изясняването на релевантни за спора факти. Следвало е да обсъди и констатацията на приходните органи за издадени КИ и ако тя се оспорва от жалбоподателя, да даде указания във връзка с доказателствената тежест, съответно при наличието на доказателства да прецени по какъв начин КИ с оглед основанията в тях влияят на правото на приспадане на ДДС по фактурите, към които са издадени. По така изложените мотиви решението на АССГ следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане, поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения, довели до неизясняване на спора от фактическа страна. Необоснован от представените по делото доказателства е и изводът на съда за валидност на РА, тъй като ответникът не е представил и съдът не му е указал да представи Заповед ЗЦУ ОПР-9/21.05.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, с която се възлагат правомощия на зам. изпълнителния директор на НАП по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и чл. 12, ал. 6 ДОПК да издаде Заповед З-ЦУ-3287/08.11.2021 г. и Заповед З-ЦУ-466/25.03.2022 г. Поради това при повторното разглеждане на делото следва да се дадат на ответника конкретни указания за представяне на тази заповед. На основание чл. 226, ал. 3 АПК съдът, който повторно ще разгледа делото, трябва да се произнесе и по исканията на страните за разноски за настоящото касационно производство. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение