Решение № 12065 от 2.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6068/2012 г.

Решение № 12065 от 2.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6068/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Пловдив срещу решение № 667 от 19.03.2012 г. по адм. дело № 2845/2011 г. на Административен съд - гр. Пловдив. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е От данните по делото е видно, че със заявление вх. № 71708 от 1.12.2008 г. Георги Петров Хамбарлийски от гр. Раковски е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С писмо изх. № 47450 от 5.12.2008 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при РУСО - Пловдив е поискало да представи: 1. образец УП-3 за периода 1.11.1990 г. - 8.02.1999 г. от СОУ "Г. С. Раковски" като се приспадне неплатения отпуск без трудов стаж и се удостовери, че заявителят е отработил пълната норма задължителна преподавателска дейност; 2. новия трудов договор с ПГ "Златю Бояджиев", гр. Брезово. С разпореждане № 4604184986 от 8.05.2009 г. длъжностното лице е отказало да отпусне исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че Георги Петров Хамбарлийски е получил писмо изх. № 47450 от 5.12.2008 г. на 9.12.2008 г. и повече от три месеца не е представил исканото удостоверение обр. УП-3, поради което правото на пенсия следва да се определи въз основа на наличните в пенсионната преписка редовни документи, а те удостоверяват минимално необходимите за учителска пенсия 30 години осигурителен учителски стаж. Георги Петров Хамбарлийски е оспорил разпореждането с довода, че е представил всички изискани му документи през м. декември 2008 г. и м. януари 2009 г. С решение № 132 от 7.07.2009 г. касационният жалбоподател е отхвърлил жалбата, като е посочил, че "до датата на издаване на разпореждане № 4604184986 от 8.05.2009 г. с отказ за отпускане на пенсия за ОСВ, трудова книжка № 46 от 18.04.1973 г. и исканите документи не са представени от лицето, с изключение на трудов договор № 16 от 16.09.2008 г., внесен с опис за представени документи вх. № 2837 от 14.01.2009 г., в който няма регистриран друг документ." Георги Петров Хамбарлийски е оспорил това решение пред Пловдивския административен съд, който с решение № 1625 от 25.11.2010 г. по адм. дело № 1273/2009 г. е отхвърлил жалбата със следните мотиви: "Спорът по същество е дали удостоверение УП-3 изх. № 246 от 22.12.2008 г. и удостоверение изх. № 247 от 22.12.2008 г. са представени от жалбоподателя на 23.12.2008 г. в приемната на административния орган в гр. Пловдив и то в срока по чл. 1, ал. 5 от НПОС ... Съдът положи изключителни усилия и търпимост и уважи всички искания на страните по доказателствата с цел да изясни спорните факти и обективната истина. Твърдяните от жалбоподателя факти следва да се доказват с писмени доказателства, т.е. входящи номера, опис на приети или върнати документи, но такива по делото за процесните удостоверения няма ..." Сезиран с касационна жалба от Георги Петров Хамбарлийски Върховният административен съд, шесто отделение, с решение № 13779 от 26.10.2011 г. по адм. дело № 3113/2011 г. е отменил решението на Пловдивския административен съд и е върнал делото за ново разглеждане. Изложените към решението мотиви са по правото на пенсия по § 5, ал. 1 ПЗР на КСО. Все пак в тези мотиви тричленният състав на ВАС-VI отд. изрично се е позовал на чл. 142, ал. 2 АПК. При новото разглеждане на делото Пловдивският административен съд с решение № 667 от 19.03.2012 г. по адм. дело № 2845/2011 г. е отменил решение № 132 от 07.07.2009 г. на касационния жалбоподател и потвърденото с него разпореждане № 4604184986 от 8.05.2009 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което на Георги Петров Хамбарлийски е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да постанови този резултат Пловдивският административен съд е приел, че удостоверение обр. УП-3 изх. № 246 от 22.12.2008 г. и удостоверение изх. № 247 от 22.12.2008 г., издадени от ПГ "Петър Парчевич", гр. Раковски, установяват нови факти от значение за делото след издаването на оспорения акт и на основание чл. 142, ал. 2 АПК следва да бъдат взети предвид при решаването на въпроса има ли право на пенсия по § 5, ал. 1 ПЗР на КСО Георги Петров Хамбарлийски (каквито са и указанията на ВАС-VI отд. в мотивите към посоченото по-горе решение). В касационната жалба акцентът отново е поставен върху твърдението, че "г-н Хамбарлийски е обжалвал цитираното разпореждане с жалба вх. № 38769 от 15.06.2009 г., към която е представил върнатата му с писмо изх. № 47450 от 5.12.2008 г. трудова книжка № 46 от 18.04.1973 г., както и удостоверение обр. УП-3 изх. № 246 от 22.12.2008 г. и удостоверение изх. № 247 от 22.12.2008 г., издадени от ПГ "Петър Парчевич" - гр. Раковски". Въз основа на това твърдение касационният жалбоподател отново изразява становище, според което "с оглед обстоятелството, че посочените документи са представени едва с жалбата срещу разпореждане № 4604184986 от 8.05.2009 г. на началник отдел "Пенсии" при РУ"СО" - гр. Пловдив, директорът на РУ "СО" - гр. Пловдив е потвърдил цитираното разпореждане." Допълнителен аргумент в касационната жалба е основан на новата ал. 3 на чл. 99 КСО - към датата, на която е било издадено отмененото от съда решение на касационния жалбоподател е липсвала изрична разпоредба, санираща несвоевременното отстраняване на установени по реда на чл. 1, ал. 5 НПОС нередовности в представените документи за пенсиониране." Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно като краен резултат поради следните съображения: Според чл. 170, ал. 1 АПК административният орган е длъжен да установи изпълнението на законовите изисквания при издаването на оспорения пред съда негов акт. Пред Пловдивския административен съд е било оспорено решение № 132 от 7.07.2009 г. на директора на РУСО и затова в случая не е приложимо правилото на чл. 170, ал. 2 АПК. Това правило се прилага в случаите на отказ да се издаде административен акт, а решението на директора на РУСО не е отказ да се издаде административен акт. Разпореждането, с което се отказва да бъде отпусната пенсия, също не е отказ да се издаде административен акт. Затова при оспорването на такова разпореждане спорът по същество е единствено по въпроса има ли право на съответната пенсия адресатът на разпореждането или не притежава претендираното от него субективно право на пенсия. В развилото се пред първата съдебна инстанция производство Георги Петров Хамбарлийски е доказал правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 5, ал. 1 ПЗР на КСО. Същественият спор между страните обаче е бил по въпроса от коя дата следва да бъде отпусната тази пенсия. Поради специфичния характер на пенсионното производство и издаваните в него актове законодателят е въвел особени правила за неговото провеждане. Разпореждането за отпускане на пенсия и разпореждането, с което се отказва да бъде отпусната исканата от заявителя пенсия, са индивидуални административни актове от категорията на декларативните (наричани още удостоверителни) административни актове, с които се признава, респ. с които се отрича, съществуването на една субективно право на адресата - в случая субективно право на пенсия. Затова при отказ да бъде отпусната пенсия е налице отричане на твърдяното (заявеното) субективно право на пенсия и в тежест на лицето, поискало пенсия, е да докаже твърдяното свое субективно право на пенсия. Това доказване лицето може да осъществи и в производството пред директора на ТП на НОИ. Поради липса на специални правила в КСО по този въпрос се прилага разрешението, дадено с общия закон (АПК). Затова според чл. 117, ал. 5 АПК решенията на директора на ТП на НОИ се изготвят по реда на АПК, а според чл. 85, ал. 3 АПК в производството пред по-горестоящия административен орган могат да се събират всички доказателства, които са относими към искането и не са били представени пред органа, издал оспорения административен акт. Това правило е нарушил касационния жалбоподател при издаването на решение № 132 от 7.07.2009 г., поради което правилно Пловдивският административен съд е отменил това решение като незаконосъобразен акт. Също така правилно - с оглед осъщественото от Георги Петров Хамбарлийски доказване на твърдяното субективно право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 5, ал. 1 ПЗР на КСО - Пловдивският административен съд е отменил разпореждане № 4604184986 от 8.05.2009 г. Тук изрично трябва да бъде подчертано, че според чл. 1, ал. 5 НПОС когато в 3-месечен срок от датата на уведомяването нередовностите не са отстранени, длъжностното лице издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи, което не означава непременно отказ да бъде отпусната исканата пенсия. Ако идеята в това правило бе, че при неотстраняване в срок на нередовности в документите за пенсиониране санкцията е отказ да се отпусне исканата пенсия, правилото щеше да бъде формулирано в този смисъл - длъжностното лице издава разпореждане за отказ. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното с касационната жалба решение на Пловдивския административен съд като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила. Въпреки този изход на касационния спор искането на Георги Петров Хамбарлийски за присъждане на разноски не може да бъде уважено поради липса на доказателства за направени от него разноски в касационното производство. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,