Решение № 4408 от 29.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11061/2012 г.

Решение № 4408 от 29.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11061/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на СНЦ "Български автомобилен съюз" срещу решение № 3190/14.06.2012 г., постановено по адм. дело № 2017/2012 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209. т. 3 от АПК. Моли отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу отказа на административния орган. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Заинтересованата страна "Демакс" АД - София също оспорва касационната жалба. Излага доводи в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция намира оспорването за процесуално допустимо. За да се произнесе по същество с оглед посочените касационни основания за отмяна, съдът съобрази следното: АССГ е бил сезиран с жалба от касатора срещу решение № РД-01-50 от 3.02.2012 г., издадено по негово заявление за достъп до обществена информация с рег. № 26-00-1/6.01.2012 г. С него е поискана цялата налична документация относно възлагане на "Демакс" АД за разработване и пускане в експлоатация на сайт www. avtoizpit. com за нуждите на ИААА във връзка с провеждането на теоретични изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Договарянето е извършено след проведена процедура по ЗОП. Искането за достъп до обществена информация е формулирано общо от заявителя, без да са конкретизирани документите, чието предоставяне се иска в предпочитаната форма на достъп - на технически носител (CD). С писмо от 20.01.2012 г. сезираният субект е уведомил "Демакс" АД за постъпилото заявление и е поискал от него на основание чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ да даде изрично писмено съгласие за предоставяне на информацията. С писмо от 30.01.2012 г. дружеството е отговорило, че възразява да бъде предоставена информацията, съдържаща се в техническото му предложение, тъй като тези решения и разработки по своята същност представляват търговска тайна. С решението си от 3.02.2012 г. на основание чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ изпълнителният директор на ИААА е отказал искания достъп до информация, като е изложил мотиви, че третото лице - страна по договора не е дало съгласие за това. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на СНЦ "Български автомобилен съюз". За да постанови този резултат съдът е приел, че отказът е законосъобразен, а чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ е неприложим в конкретния случай, като е изложил мотиви, които не се споделят. Съгласно цитираната разпоредба при неполучаване на съгласие от третото лице или при изричен отказ да се даде съгласие съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице, т. е. тази, която засяга интересите му. Настоящата инстанция счита обжалваното решение за неправилно по следните съображения: Въпреки че решаващият съд не е извел извод, че исканата информация е обществена по смисъла на ЗДОИ, тя следва да се квалифицира като такава, тъй като се търси информация за упражнена от сезирания субект дейност при провеждането на обществена поръчка. Доводът на касатора, че административният орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ, като предостави частичен достъп до исканата информация, е основателен. Очевидно е, че "цялата налична документация" не означава единствено техническото предложение на "Демакс" АД за разработване на сайта. Тя съдържа и всички останали документи, изискуеми по ЗОП, които материализират извършените от страните действия в процедурата по провеждането на поръчката. Следователно, при така формулираното заявление ответникът е следвало да поиска конкретизация на исканите документи съобразно чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ, което не е сторил. При това положение отказът не може да счете за изцяло законосъобразен и обоснован на посоченото правно основание - чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, след като не е ясно какво препятства предоставянето на достъп до други документи, също част от търсената информация извън техническото предложение на търговското дружество, за които то не е изразило несъгласие. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореното първоинстанционно решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваното пред АССГ решение - отказ, като преписката се върне на административния орган за ново произнасяне съобразно изложените по-горе мотиви. При този изход на спора основателно е искането на касатора за присъждане на разноски само в касационното производство в размер на 500 лева, тъй като няма доказателства за действително заплатено адвокатско възнаграждение в същия размер за първата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,