Решение № 8433 от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7753/2019 г.

Решение № 8433 от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7753/2019 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на В. Асенова, чрез адв. А. Владимиров, против Решение № 2058 от 26.03.2019 г. по адм. дело № 6132 по описа за 2018 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против Решение № 2153-21-117/18.04.2018 г. на директора на ТП на НОИ- София- град. Посочените от касатора пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на материалния закон, в това число на чл. 9 от КСО, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата се посочва, че неправилно административният съд не е взел предвид представените като доказателства осигурителни книжки, което е грубо нарушение на принципа за установяване на обективната истина и в нарушение на съдопроизводствените правила не е спазил правилата за указване на доказателствената тежест по чл. 171 от АПК. Молбата към съда е да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови друго, по съществото на спора, с което да се отмени оспорения административен акт и делото да се върне като преписка за ново решаване от административния орган. Депозира писмени бележки. Ответникът- директорът на ТП на НОИ- София- град, при редовно призоваване, не изпраща представител, но в писмен отговор, чрез юрисконсулт Д. Велянова, оспорва касационната жалба изцяло и излага подробни съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на В. Асенова против Решение № 2153-21-117/18.04.2018 г. на директора на ТП на НОИ- София- град и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН] от 28.07.2017 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване, с което на жалбоподателката е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Решението е постановено при правилно прилагане на материалноправните норми на КСО и НПОС и процесуалноправните на АПК. От фактическа страта първоинстанционният съд е установил следното: С молба, вх. № 2113-21-5606/13.07.2016 г., жалбоподателката, чрез процесуален представител, е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като към заявлението не били приложени оригинални документи за осигурителен стаж и осигурителен доход. С писмо, изх. № 2113-21-5606#1/18.07.2016 г., тя била уведомена, че следва да представи всички необходими документи за осигурителен стаж и доход, трудови книжки, обр. УП-3, обр. УП-30, осигурителни книжки, УП-2 за тригодишен базисен период преди 01.01.1997 г. В срока по чл. 1, ал. 5 Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ не били представени никакви документи от нейна страна. Предвид това е извършена проверка от Дирекция "КПК" при ТП на НОИ- София- град относно удостоверяване на осигурителния стаж на жалбоподателката като самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2007 г. - 12.07.2016 г. С писмо, изх. № 4022-21-1671#2/25.07.2016 г. на Дирекция "КИК" в Дирекция "Пенсии" е изпратен констативен протокол с изх. №КВ-5-21-00159614 от 22.07.2016 г. и служебна бележка за периодите, за които са внесени всички дължими осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и които се зачитат за осигурителен стаж/доход. С оглед непредставяне от жалбоподателката на документи за осигурителен стаж в указания й едномесечен срок, длъжностното лице по пенсионно осигуряване е зачело на В. Асенова осигурителен стаж в размер на 3 години и 9 месеца от трета категория труд въз основа на издадената след извършената проверка от контролните органи на НОИ служебна бележка за установяване на стаж, съгласно чл. 41, ал. 1 НПОС и данните в Регистъра на осигурените лица на НОИ. След направена преценка на правото на пенсия, с Разпореждане №[ЕГН]/58 от 28.07.2017 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 68, ал. 1-3 и чл. 9а от КСО и чл. 1, ал. 5 от НПОС, на В. Асенова. Посочените в касационната жалба доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се преценяват от съда като неоснователни. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд, в рамките на правомощията му. Решението на Административен съд София-град е постановено в съответствие с писмените доказателства по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Оспорените административни актове съдържат всички фактически и правни основания за издаването им. Събраните доказателства по делото категорично сочат, че към датата на подаденото заявление за отпускане на пенсия - 13.07.2016 г., жалбоподателката е имала навършена възраст 61 години, 3 месеца и 22 дни и е отговаряла на изискването на чл. 68, ал. 1 КСО за навършена възраст, но за придобиване право и отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст следва да бъде доказано и наличието на втората кумулативна предпоставка — наличие на осигурителен стаж в размер на 35 години и 2 месеца, за което не са събрани доказателства. Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Предвид чл. 41, ал. 1, НПОС, в приложимата редакция, осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите се лица, на лицата, работещи без трудово правоотношение, и на управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на лицата, посочени в чл. 7 и 19 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г., се установяват с осигурителни книжки, в които се посочват времето, през което лицата са били осигурени, и доходът, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. В. Асенова не е представила осигурителна книжка, нито някакъв друг оригинален документ за доказване на положен осигурителен стаж по време на административното производство. Същата, на основание чл. 1, ал. 5 от НПОС е била уведомена да представи необходимите документи за отстраняване на нередовностите в подаденото заявление за отпускане на пенсия, но не е сторила това. По този начин длъжностното лице по пенсионното осигуряване е издало разпореждане въз основа на наличните документи и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Изводите на първоинстанционния съд са правилни както в посока представените оригинални документи в съдебното производство, непредставляващи нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, така и във възможността, която съдът е посочил на страната, че правото й да подаде заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст не се преклудира и при ново заявление жалбоподателката разполага с възможността да ги представи и описания в тях осигурителен стаж и доход да бъде зачетен от органа по пенсионно осигуряване. С оглед гореизложеното, оспореното решение на Административен съд София-град е правилно и законосъобразно, не страда от пороци, които да представляват касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В производството пред настоящата инстанция страната е представлявана от юрисконсулт, а искането за присъждане на възнаграждение е направено своевременно. Възнаграждението е дължимо, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. В чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, е предвидено, че за процесуално представителство по административни дела за една инстанция се определя възнаграждение в размер от 100 до 200 лева. Предвид тази хипотеза, съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, платимо от касатора, с оглед на действителната фактическа и правна сложност на спора, която в касационното производство не е голяма, и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е депозирал писмен отговор със съображения по съществото на спора, но пък не се явил в проведеното по делото съдебно заседание да защити позицията си и да отговори на евентуалните възражения на другата страна, както и да коментира прокурорското заключение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,