Решение № 4026 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14386/2011 г.

Решение № 4026 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14386/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството e по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 208 от 21.09.2011 г. по адм. дело № 176/2011 г. на Административния съд - Ямбол. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Петър Колев Петров от с. Малък Манастир, в писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът по жалба на Петър Петров е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 1-6500/21773 от 10.04.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена сума в размер на 6 534,36 лв., недължимо платена за 2009 г., във връзка с подадено от него общо заявление за единно плащане на площ с УИН 28/200509/20902 поради констатирано намаление на годната за подпомагане площ от заявената с подадената молба-заявление. Съдът е развил съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, визирани в разпоредбите на чл. 59, ал. 4 от АПК, задължаващи административният орган да мотивира акта си като изложи фактически и правни основания за издаването му. Приел е, че органът не само не е мотивирал акта си, но и в приложените по преписката документи липсват мотиви. В акта е посочено само, че "въз основа на извършени" административни проверки на заявленията съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП е намалена годната за подпомагане площ "без да е посочено, кои са тези площи, които са недопустими за подпомагане, по каква причина", както и съображения относно начина, по който е определен размера на сумата. Съдът е приел също така, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсва недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, което го освобождава от санкция съгласно основните положения, посочени в т. 66, 67 и 68 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Съгласно същите когато земеделският производител е представил фактически точна информация или когато той може да докаже по друг начин, че не е допуснал грешка, то погрешното прилагане на условията за подпомагане от страна на администрацията обуславят приложението на основанието, предвидено в чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията, и сумата не подлежи на възстановяване. Решението е правилно, като съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Съгласно чл. 59 от АПК, който се цитира в самия акт за установяване на публично вземане, индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като атрибути фактически и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Фактически основания в оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник-изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", не се съдържат. Не може да се приеме, че изразът "новополучена официална информация в Интегрирана система за администриране и контрол - регистър Система за идентификация на земеделските парцели (ИСАК), с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази", може да бъде фактическо основание. Не става ясно нито основанието, нито методиката, по която е определен размерът на сумата, нито причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена, нито от какво естество е тази "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази". При подаването на заявлението за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), както и по Схемата за национално доплащане на площ за 2009 г., жалбоподателя - ответник в настоящото производство, е бил подложен на кръстосани проверки от 11.2009 г. и 12.2010 г. за кампания 2009 г. проверки, произтичащи от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Регламент (ЕО) № 796/2004 г. В същото време, след подаването на заявлението, са извършени кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни в ИСАК, като освен това е доказано, че заявените земи представляват допустим слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП", който допустим слой е установен въз основа на извършени теренни проверки на Министерството на земеделието и храните. Следва да се има предвид, че при подаване на заявленията за подпомагане за кампания 2009 г. в ИСАК е съществувал създаден специален слой, който обхваща допустимите за подпомагане земеделски земи. На основание чл. 43 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, след като установи истинността на подаденото заявление. На основание чл. 47, ал. 2 от ЗПЗП Разплащателната агенция може да намали размера или да откаже плащане по схема, когато не са спазени изискванията на схемите за национални доплащания, финансирани от Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет, по реда на ДОПК съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 и 4 ЗПЗП. По делото няма данни, а и във фактическите основания на обжалвания АУПДВ не се твърди, че с поведението си Петров е въвел в заблуждение органите на РА, нито че в подаденото заявление декларирали неверни данни относно вида и размера на площите. Още повече, че впоследствие МЗХ е извършило допълнителни специализирани анализи и проверки на коректността на данните, като същите са предадени на МЗХ с писмо № 02-0409/3846 от 20.11.2009 г. и с писмо 002-0409/3554 от 9.12.2010 г. и двете писма са взети предвид при издаване на акта, като в тях се посочва, че това са окончателните данни, т. е. липсва неправомерно поведение от страна на ответника по жалбата, което да е довело до плащане на сумите за да се приеме, че същите са недължимо платени. В този смисъл процесната сума не представлява публично държавно вземане с оглед на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, поради отсъствието на елемент от фактическия състав на нормата, касаещ недобросъвестно получени суми. С оглед на това правилно е счетено че, Разплащателна агенция, не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия, нито е установила причините, довели до тези несъответствия. Това е било абсолютно необходимо с оглед на факта, че през 2009 г. и 2010 г. са били извършени две кръстосани проверки, които са установили, че заявените от жалбоподателя площи са допустими за подпомагане. По този начин административният орган е допуснал съществено нарушаване на процедурата, което е основание за отмяна на атакувания акт. Касационната жалба е неоснователна. Не са налице сочените в нея отменителни основания. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,