Решение № 1775 от 16.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Ицо-Ауто 1" ООД, гр. Стара Загора, [жк], [адрес] срещу решение 184/03.05.2022г., постановено по адм. дело 55/2022г. по описа на Административен съд - Стара Загора. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи подадената жалба. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски. Ответникът Директорът на дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Противно на оплакванията на жалбоподателя, в казуса безспорно е доказано наличието на предпоставките за провеждане на ревизията по реда на чл.122 и сл. ДОПК, като законосъобразно ревизиращите органи са преминали към този ред, изследвайки приходите на подателя на касационната жалба. Съгласно разпоредбата на чл.124 /2/ ДОПК, в тези случаи доказателствената тежест за установяване противното на отразеното в ревизионния акт пада върху ревизираното лице, като фактическите констатации в акта се смятат за верни до доказване на противното. В конкретния казус, след извършен анализ на относимите за ревизираното лице обстоятелства по чл.122 /2/ ДОПК за всяка една от годините на ревизизирания период /2018 г. и 2019 г./, правилно и обосновано са констатирани продажби на МПС от страна на дружеството касатор на цени, несъответстващи на вписаните в съответните фактури, респективно - укриването на приходи. В оспорения акт съдът е подложил на обсъждане всички обстоятелства в тази връзка, като се е произнесъл подробно по възраженията на касатора. Първият от въпросите в конкретния казус дали процесният ревизионен акт е нищожен, като изложените от подателя на касационната жалба доводи в този смисъл са неоснователни. За да е нищожен административният акт е необходимо същият да страда от такъв съществен порок, който да го лишава от същността му на властническо волеизявление в степен да не може да произведе целените правни последици. Компетентността е определена в закона /в случая - ДОПК/, като от събраните доказателства е установено, че органите по приходите, възложили и извършили ревизията, съответно - съставили РА са били материално и териториално компетентни да сторят това. Със Заповед от 28.05.21 г. П.Стоев Началник Сектор и орган по приходите при ТД на НАП София е възложил ревизията на А.Батова - ръководител и Р.Йорданова гл. инспектор, за срок от 3 месеца /от 07.06.21 г. до 07.09.21 г./. В рамките на 14 - дневния срок, от същите е съставен ревизионен доклад. Неспазването на сроковете по чл.114 ДОПК не обуславя извод за нищожност на РА /и при липса на извършено удължаване/. Същият е издаден в изискуемата писмена форма, при предвидената в закона съвместна компетентност на неговите издатели /материална и териториална/ и не налага очевидно престъпление, т.е. не е нищожен. Противно на оплакванията на подателя на жалбата, потвърдителното решение на органа от 23.12.21 г. се отнася за процесния РА, като указанията, дадени с решението от 21.05.21 г. за отмяна на предходния ревизионен акт са били надлежно изпълнени. Представените доказателства за 2018 г. и 2019 г. са анализирани и са установени данните за укрити приходи от дружеството - касатор във връзка с продажбите на МПС. Съдържанието на протоколите от 01.12.20 г., от 10.07.20 г. и от 12.07.21 г. съответства на разпоредбата на чл.50 /2/ ДОПК и като такива те представляват годно доказателствено средство за удостоверяване на изложените в тях обстоятелства. Събраните по делото доказателства счетоводните документи и обясненията на третите лица - купувачи сочат за наличие на укриване на приходи от страна на касатора чрез осчетоводяване само на посочените във фактурите суми и за неосчетоводяване на част от продажните цени на МПС, правилно и обосновано това е констатирано първо от органа на приходите и после от решаващия съд. С оглед разпределението на доказателствената тежест при условията на чл.122 /4/ ДОПК/, доказаното основание за провеждане на ревизията по особения ред и необорените констатации в ревизионния акт от страна на касатора, първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод за неговата законосъобразност, отхвърляйки жалбата. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно обжалвания материален интерес, а именно в размер на 1 018, 55 лв. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,