Решение № 4839 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9555/2019 г.

Решение № 4839 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9555/2019 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите (НАП), чрез пълномощник – главен юрисконсулт Д. Бонева срещу Решение № 281 от 21.06.2019 г., постановено по адм. дело № 140/2019 г. на Административен съд – Велико Търново, В ЧАСТТА, в която Националната агенция за приходите е осъдена да заплати на "Микамекс" ЕООД сумата от 8 740 лева, имуществени вреди, представляващи заплатени от дружеството адвокатски възнаграждения за обжалване на незаконосъобразни административни актове. Твърди се в жалбата неправилност на съдебното решение, поради неговата необоснованост и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба – "Микамес" ЕООД, чрез процесуалния му представител по делото оспорва касационната жалба с подробно развити в доводи за неоснователност на същата в писмен отговор. В съдебното заседание ответникът се представлява от адв. Панайотов, който моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Претендират се разноските за касационното производство съгласно договор за правна защита и съдействие, сключен с адвокат А. Панайотов (приложен по делото) и списък на разноските съгласно чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Намира решението за валидно, допустимо и правилно, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд – Трето отделение намира касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а по същество – неоснователна. С решението на Административен съд – Велико Търново, в обжалваната му част, НАП е осъдена на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/, да заплати на "Микамес" ЕООД обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 8 740 лева, представляващи разноски за адвокатски възнаграждения, направени по повод обжалване на дванадесет незаконосъобразни административни актове на органи по приходите, с които са налагани обезпечителни мерки, пред по-горестоящия административен орган - Директора ТД на НАП Велико Търново и потвърдени от последния, но всички оспорени след това пред Административния съд – Велико Търново и отменени със съдебни актове. Ответникът също така е бил осъден да заплати на "Микамес" ЕООД, сумата от 874, 88 лв. представляващи сторените по делото разноски. Решението в обжалваната му част е правилно. Първоинстанционият съд е направил обоснован правен извод за основателност на исковата претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, който извод изцяло се споделя от настоящата касационна инстанция. Въз основа на представените по делото доказателства, съдът обективно е установил фактическа обстановка по спора. Безспорно е, че спрямо дружеството са предприети действия от орган по приходите при дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, по обезпечаване на доказателства, свързани с движението на стоки, с висок фискален риск на територията на РБългария, обективирани в 12 протокола за предприети действия за обезпечаване на доказателства. Установено е, че е спазен редът за задължително обжалване на тези действия пред по-горестоящия административен орган - директора на ТД на НАП-В. Търново, за което обжалване, дружеството е ползвало правна помощ от адвокат, за която е заплащало адвокатски възнаграждения. Установено е, че след отхвърлителните решения на по-горестоящия орган, действията на органа по приходите са обжалвани по съдебен ред и са отменени с влезли в сила съдебни определения. Съдът е установил, че договорените адвокатски възнаграждения в уважения размер, са реално и своевременно заплатени от дружеството на адвоката. При тази фактическа обстановка, съдът е формирал обоснован и верен правен извод за наличие на всички кумулативни предпоставки за уважаване на предявения иск по чл. 1 ЗОДОВ. Неоснователно е възражението на касатора, че след като законодателят не е предвидил в административното производство да се дължат разноски, то направените, не могат да се претендират като обезщетение за понесени имуществени вреди. По предписанието на чл. 4 ЗОДОВ държавата, в лицето на своите органи, дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Доколкото вредата може да произтича по принцип от намаление на имуществото на едно лице, то в случая е налице претърпяна вреда, произтекла от платеното адвокатско възнаграждение. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство, адвокатската защита при атакуване незаконосъобразността на административните актове, се явява нормална и присъща за обезпечаване на успешния изход от спора, поради което и заплатените за нея адвокатски възнаграждения се явяват пряка и непосредствена последица от издадените незаконосъобразни актове. Повдигнатите в касационната жалба възражения, свързани с твърдението за неправилно приложение на материалния закон от АС – Велико Търново са неоснователни. Решението в обжалваната му част като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника в касационното производство, направените от последния разноски в него, които видно от договор за правна защита и съдействие от 17.07.2019 г. между "Микамес" ЕООД и адвокат А. Панайотов и кредитен превод до ДБанк Онлайн от 31.07.2019 г., са в размер на 900 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Искра Александрова: Не съм съгласна с решението на мнозинството от съдебния състав. Считам, че решението в обжалваната му част е неправилно и следва да се отмени, а вместо това предявеният иск се отвърли изцяло. Аргументите ми са три: По силата на препращащата норма в § 2 от ДР на ДОПК, приложима е разпоредбата на чл. 12, ал. 3 АПК, която разпорежда, че по производствата по този кодекс не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен акто това е предвидено в него или в друг закон, както и в случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред и при предявяване на иск по този закон. Законодателят не е конкретизирал вида на разноските по ал. 3, поради което следва да се приеме, че те не изключват и разноските за процесуалното представителство на страните. След като разноски не се дължат, то те не могат да се претендират като обезщетение за понесени вреди. Не считам, също така, че е налице пряка причинна връзка между отменените незаконосъобразни актове и направените разноски за адвокатска защита, тъй като има опосредяване от договор за правна защита и съдействие, чието сключване изцяло зависи от волята на лицето. Не считам, че направените разходи за адвокат могат да бъдат загуба за лицето, тъй като те са насрещно плащане за получена услуга, т. е. налице е даване и получаване, в патримониума на лицето е получена насрещна нематериална престация. По тези три групи съображения, считам, че решението в обжалваната му част е неправилно и следва да се отмени, а вместо това искът се отхвърли. Мотивирала особеното мнение: Съдия: /Искра Александрова/