Решение № 433 от 25.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5293/2013 г.

Решение № 433 от 25.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5293/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Л. П. А., действащ като едноличен търговец с фирма [фирма], за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски окръжен съд № 256 от 03.06.2013 г. по гр. д. № 355/2013 г., с което е потвърдено решение на Костинбродски районен съд по гр. д. № 939/2012 г. и по този начин молителят е осъден да заплати на Р. К. Д. сумата 2 844,37 лв. - неплатено трудово възнаграждение, сумата 90,89 лв обезщетение за забава и сумата 1 000 лв. разноски. Молителят поддържа, че вследствие нарушение на съдопроизводствените правила е бил лишен от възможността да бъде надлежно представляван. В съдебно заседание пред въззивната инстанция било констатирано, че приетият от първоинстанционния съд за процесуален представител на ответника (съпругата на молителя - Б. А.) не е бил редовно упълномощен. Оттук прави извод, че и пред двете инстанции не е имал възможността да бъде представляван и на това основание моли влязлото в сила решение да се отмени. Ответната по молбата страна - Р. К. Д. - не взема становище. Върховният касационен съд намира молбата за допустима, но за неоснователна. Отмяна на влязло в сила решение при условията на чл. 303, ал. 1, т. 5 пр. 2 ГПК може да бъде постановена, когато страната не е била надлежно представлявана като резултат от извършено от съда нарушение на съдопроизводствените правила. Такава би била хипотезата, когато съдът й е назначил особен представител, без да са били налице предпоставките за това, ако редовно упълномощен от страната процесуален представител не е бил допуснат до участие в производството без основание и др. под. Във всеки случай, за да е налице това основание за отмяна, е необходимо действията на съда да са в противоречие с процесуалните правила и като пряка последица от тях да не е осъществено надлежно представителството на страната в производството. В случая тези предпоставки не са налице. Както твърди самият молител, неговата съпруга е допусната да участва в производството пред първоинстанционния съд като редовно овластен негов процесуален представител. Извършените от нея процесуални действия са приети за редовни и са зачетени. Обстоятелството, че пълномощното й е счетено за нередовно от въззивната инстанция, е ирелевантно, тъй като пред тази инстанция молителят не се е явил лично, нито е изпратил представител. След като въззивният съд не е допуснал пред себе си ненадлежното представляване на страната в нарушение на правилата на ГПК, евентуални нарушения в предходната фаза на процеса са ирелевантни. Спорът се счита за разрешен с въззивното решение и от значение е дали има извършени нарушения в производството пред този съд, а не пред първоинстанционния. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице основания по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 2 ГПК и