Решение № 3314 от 28.3.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена /включително съгласно уточнение в писмена молба на касатора от 20.12.2022 г./ от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт П. Георгиева, срещу решение 450/04.05.2022 г., постановено по адм. дело 943/2021 г. по описа на Административен съд-София област, пети състав. Релевирани са доводи за неправилността на съдебния акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - Народно читалище "Съзнание 1907" /НЧ "Съзнание 1907", Читалището/-гр. Сливница, чрез процесуалния си представител адвокат В. Кирилова, в писмен отговор по касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност и претендира оставяне в сила на атакувания съдебен акт, ведно с присъждане на разноски по приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, приема, че касационната жалба като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на НЧ "Съзнание 1907", срещу решение 23/07/2/0/00337/3/01/03/01 за изплащане на финансова помощ, изх. 01-2600/4365/02.08.2021 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което на посочено правно основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 46, ал. 1, т. 5 от Наредба 12 от 25.07.2016 г. за прилагане на подмярка 7.2. "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. /Наредба 12/25.07.2016 г./, е одобрено изплащането на финансова помощ на читалището съгласно заявка за окончателно плащане 23/07/2/0/00337/3/01 в размер на 0.00лв и му е отказано частично изплащане на финансовата помощ, представляваща плащане по договор 23/07/2/0/00337/14.09.2017 г. за реализиране на проект "Реконструкция и смяна на предназначението на "Музей и ДНА" в сграда "Б" на НЧ "Съзнание 1907", в размер на 196 972.64лв. Пред първостепенния съд е събрана цялата административна преписка по издаването на оспорения акт, според чиито мотиви изплащането на финансовата помощ в горепосочения размер /196 972.64лв/ е отказано на читалището поради недопустимост на част от заявените разходи в размер на 9 918.15лв, по аргумент от чл. 29, ал. 1, т. 1 и т. 4 наредба 12/25.07.2016 г. /т. 1-т. 5 от акта/, редукция на субсидията в размер на 438.49лв от административни проверки /т. 6 от акта/, редукция на субсидията в размер на 88 129.68лв от проверки на място /т. 7 от акта/ и наложена от органа допълнителна редукция в размер на 98 486.32лв /т. 8 от акта/ съгласно разпоредбата на чл. 63 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент /ЕС/ 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие. По данни от административната преписка, преди издаване на спорния акт на НЧ "Съзнание 1907" са извършени две проверки на място от служители на органа, резултатите от които са отразени съответно в контролен лист за посещение на място от 09.06.2020 г. и доклад от проверка на място от 26.08.2020 г. На читалището са изпратени и четири уведомителни писма /в т.ч. писмо от 15.12.2020 г., уведомителни писма /УП/ за отстраняване на нередовности изх. 01-2600/4573/15.09.2020 г., 01-222-2600/261/31.08.2020 г. и 01-2600/2586/22.06.2020 г./, във връзка с които от читалището са предоставени изискани му от органа допълнителни документи, обяснения и възражения /включително чрез съпроводителни писма вх. 05-2-223/58/24.02.2021 г., 01-2600/4573/05.10.2020 г. и 01-2600/2586#2/06.07.2020 г./, за които липсва спор, че са своевременно получени от органа. За изясняването на правнорелевантните факти пред административния съд са изслушани съдебно-техническа, съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи, представените заключения, по които не са оспорени от страните и са приети като доказателства по делото, като данните от тях са подробно възпроизведени в мотивите на атакувания съдебен акт. Според заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза /СТЕ/, част от дейностите, отразени в административния акт, като "липсващи дейности", послужили като основание за извършване на редукцията по т. 7 от акта, действително не са изпълнени от читалището, но друга част са изпълнени, поради което и редукцията в тази й част следва да бъде в намален размер от 68 471.1лв. Най-общо, по данни от заключенията на вещите лица, в случая е налице несъответствие между резултатите от извършените на място проверки по отношение на голяма част от отразените в т. 7 от акта дейности /независимо дали потвърдени или не като действително извършени от експертизата, например е налице несъответствие между констатациите по първата и втората проверка относно липсата на доставка и монтаж на външно тяло на VRF система, инвентор, R410A Qoxл.=45kW; доставка и монтаж на вентилаторен конвектор, директно изпарение, подов монтаж към VRF система; доставка и монтаж на интериорна врата 100/2020; доставка и монтаж на главно електрическо табло по схема; доставка и монтаж и направа на дъждовни казанчета от поцинкована ламарина с всички крепежни елементи и др./, а част от посочените в т. 7 от акта, като неизпълнени дейности, са отчетени като изпълнени съобразно резултатите от проверките /например доставката и монтажа на външно тяло на VRF система, инвентор, R410A Qoxл.=28kW; доставка и монтаж на вентилаторен конвектор, директно изпарение, подов монтаж към VRF система, Qoxл.=2.8kW; доставка и монтаж на окачен таван от гипсокартон, включително носеща конструкция в тоал. клетки/. Видно от приетото по делото заключение на вещото лице по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, изготвена в два варианта - в зависимост от това дали се прави редукция на субсидията по отношение на извършените от читалището дейности, за които според заключението на СТЕ при двете проверки са установени различни обстоятелства, или не, в първия случай недопустимите разходи по т. 1-т.5 от акта според вещото лице са в общ размер на 3 888.38лв /392.28лв по т. 1; 392.28лв по т. 2; 387.04лв по т. 3; 784.56лв по т. 4; 1935.19лв по т. 5/, а във втория - на 9 537.47лв /съответно - 797.41лв по т. 1; 797.41лв по т. 2; 792.17лв по т. 3; 1 594.82лв по т. 4 и 3 960.84лв по т. 5 от акта/. Така установените релевнтни факти са описани изключително подробно в мотивите на обжалваното решение, като с оглед на споделянето им от настоящата инстанция, не следва да бъдат възпроизвеждани в мотивите на решението й с оглед възможността за това по чл. 221, ал. 2, изречение последно АПК. При тези данни, за да отмени оспорения акт, първоинстанционният съд приема, че същият е издаден от компетентен орган и в установената писмена форма, но при липса на мотиви и при допуснати други съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на относимите материалноправни разпоредби. Така, с атакувания съдебен акт, решение изх. 01-2600/4365/02.08.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ е отменено, а преписката - върната на органа за изпълнение на указанията на съда, дадени в мотивите на решението му по отношение на тълкуването и прилагането на закона, и ДФЗ е осъден да заплати на НЧ "Съзнание 1907" направените по делото разноски в размер на общо 6 100лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора основания по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната на оспорения съдебен акт. Фактическата установеност по делото, кореспондира изцяло с приобщените по делото доказателства, в т.ч. неоспорените и приети от съда, заключения по изслушаните експертизи и установените въз основа на тях несъответствия в данните от извършените от органа различни проверки, налагат именно формирания от административния съд извод за незаконосъобразност на административния акт, а оттам и че са налице основания за отмяната му и връщане на преписката за ново произнасяне при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. В допълнение на подробните, при това законосъобразни мотиви на административния съд, съставът счита за необходимо да посочи следното: Изискването за мотивиране на отказа от изплащане на финансова помощ налага посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде акта - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Фактическите основания дават основание на органа да упражни правомощието си, като постанови акта. Правните основания са тези, които сочат целта на индивидуалния административен акт, т.е. целта, с която органът упражнява предоставеното му от държавата правомощие. Ако органът не е посочил правно основание или фактите, установени по делото не кореспондират с юридическите факти, уредени в цитираната правна норма, органът не би могъл законосъобразно да постигне исканата цел. Липсата на фактически и правни основания или тяхното пълно несъответствие с предмета на акта, съставлява съществено нарушение на изискването за форма и самостоятелно основание за отмяна, а несъответствието на правните основания с фактите по делото - основание за материална незаконосъобразност на акта. Предвид фактическата установеност по делото, касационният състав приема, че посочените в т. 1-т. 8 от процесния акт мотиви, представляващи според органа фактическите основания за постановения отказ за изплащане на помощта, не съответстват на данните от събраните по делото доказателства. Също така, видно от неговия текст, оспореното пред първоинстанционния съд решение е издадено на основание чл. 46, ал. 1, т. 5 от Наредба 12/25.07.2016 г., съгласно който в срок не по-късно от три месеца след подаване на заявката за окончателно плащане РА одобрява или мотивирано отказва изплащането на част или цялата финансова помощ след извършен анализ за установяване на фактическото съответствие и съответствие по документи между одобрената и реално извършената инвестиция, като изпълнителният директор /съответно по аргумент от чл. 20а, ал. 3 ЗПЗП - заместник изпълнителният директор/ на РА, издава заповед и уведомява писмено ползвателя. Видно от съдържанието на цитираната разпоредба, тя не съдържа предпоставките, при наличието на които органът е оправомощен да откаже изплащането на финансовата помощ. Следва да се посочи, че правно основание за отказ от изплащане на помощта е някоя от хипотезите на чл. 48, ал. 1 от Наредба 12/25.07.2016 г., но в атакувания пред първата инстанция акт липсва позоваване на тази разпоредба. Органът изобщо не е конкретизирал в коя от изброените в чл. 48, ал. 1 от нормативния акт, четиринадесет различни и самостоятелни хипотези, попада всеки един от отказаните за изплащане разходи по т. 1-т. 8 от акта. Преценка в тази насока не може да се извърши и въз основа на данните от административната преписка. Затова правилно първостепенният съд е приел, че при постановяване на оспорения административен акт изискването за мотивирането му е съществено нарушено, както и че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели като резултат до необоснованост на изводите на органа за наличие на предпоставките за отказ от финансиране. Предвид безспорно установените несъответствия на резултатите от двете проведени проверки, съгласно които част от констатираните като неизпълнени в акта дейности, са отбелязани като изпълнени по време на проверките /частично посочени по-горе и в мотивите/, процесното решение е издадено при неизяснена фактическа обстановка, при това - без от страна на административния орган да са взети предвид и обсъдени представените от ползвателя на помощта чрез трите съпроводителни писма, сведения, документи и обяснения. Административният орган, при наличието на несъответстващи едни спрямо други резултати от двете проверки относно изпълнението на проекта, отразени съответно в контролен лист от 09.06.2020 г. и доклад за извършена проверка на място от 26.08.2020 г., е бил длъжен да изясни на какво се дължат тези несъответствия, включително посредством допълнителни проверки, както и да посочи в издаденото от него решение, какви са причините, поради които дава вяра на резултатите от втората проверка за сметка на тези от първата. Правилно в мотивите на оспореното решение административният съд е изтъкнал, че органът не е извършил изискуемия съгласно чл. 46, ал. 1, т. 5 от Наредба 12/25.07.2016 г., анализ и не е взел предвид съображенията на читалището в подадените възражения, което е самостоятелно основание за отмяната на отказа. При фактическата установеност по делото относно дадените от читалището чрез трите горепосочени съпроводителни писма документи, предоставени на органа именно във връзка с изпратените му четири броя УП, органът е бил длъжен преди да издаде оспореното решение да обсъди представените от читалището обяснения, възражения и документи. Разпоредбата на чл. 35 АПК повелява индивидуалният административен акт, какъвто е и оспореното пред първата инстанция решение, да се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Видно от данните по делото в т.ч. от конкретното съдържание на процесния акт и документите от административната преписка, в разглеждания случай това не е сторено. Актът е издаден в противоречие с текста на чл. 35 АПК и правилно е отменен като незаконосъобразен с атакуваното пред настоящия съдебен състав решение, а преписката е върната на органа за ново произнасяне при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. По изложените съображения съставът приема, че обжалваният съдебен акт не страда от релевираните от касатора пороци, представляващи основания за неговата отмяна, и същият следва да бъде оставен в сила при отчитане на посочените допълващи мотиви. С оглед изхода от спора искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение е основателно. Предвид това и липсата на заявено възражение за прекомерността му, ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на НЧ "Съзнание 1907" сумата от 7 930лв, представляваща изплатен в брой от читалището размер на адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба и процесуално представителство пред касационната инстанция, установен по представените по делото, два договора за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,