Решение № 230 от 10.1.2023 г. на ВАС, III о.

ВАСТрето отделение10.01.2023 г.докладчик Иван Раденков

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 297 от 10.03.2022 г., постановено по адм. д. 2446/2021 г., по описа на Административен съд Варна, В ЧАСТТА, с която по протест на прокурор от Окръжна прокуратура Варна са отменени разпоредбите на чл.16, т.1 и чл.17 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет Провадия, приет с решение 6-89/27.02.2020 г. по протокол 6 на Общински съвет Провадия, като ОТХВЪРЛЯ протеста на прокурора при Окръжна прокуратура Варна, в тази му част за отмяна на разпоредбите на чл.16, т.1 и чл.17 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет Провадия, приет с решение 6-89/27.02.2020 г. по протокол 6 на Общински съвет Провадия, като неоснователен.

ОСТАВЯ В СИЛА решение 297 от 10.03.2022 г., постановено по адм. д. 2446/2021 г., в останалата му оспорвана част.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Общински съвет Провадия разноски в размер на 370 (триста и седемдесет) лева.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ МАРИО ДИМИТРОВ Членове: /п/ ИВАН РАДЕНКОВ/п/ ТАНЯ КУЦАРОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Общински съвет Провадия, чрез процесуален представител, срещу решение 297 от 10.03.2022 г., постановено по адм. д. 2446/2021 г., по описа на Административен съд Варна, в частта, с която по протест на прокурор от Окръжна прокуратура Варна са отменени разпоредбите на чл.16, т.1, чл.17 и чл.18 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет Провадия (ПОДОСП/Правилника), приет с решение 6-89/27.02.2020 г. по протокол 6 на Общински съвет Провадия. Твърди се, че решението в оспорваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Сочи се, че ПОДОСП е подзаконов нормативен акт, като предмет на правна регламентация са въпросите, свързани с вътрешната организация на дейността и начина на функциониране на общинския съвет и неговите комисии при упражняване на законово регламентираните правомощия. Развива съображения, че автономността на органа на местно самоуправление при решаването на въпроси, свързани с вътрешната организация, с функционирането и с начина на осъществяване на неговата дейност, може да бъде ограничена единствено по съображения за съответствие с императивни правни норми и със съдържаща се правна регламентация в нормативни актове от по-висока степен. Иска се отмяна на решението в оспорваната част. Претендира се присъждане на направените разноски. Ответникът прокурорът при Окръжна прокуратура Варна, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Производството пред Административен съд Варна се е развило по протест на прокурор от Окръжна прокуратура Варна срещу разпоредбите на чл.16, т.1, чл.17, чл.18 и чл. 60 от Правилника, приет с решение 6-89/27.02.2020 г. по протокол 6 на Общински съвет Провадия. Съдът е оставил без разглеждане, на основание чл. 159, т. 6 от АПК, протеста срещу чл. 60 от Правилника, поради влязло в сила решение 1415/05.10.2020 г. по адм. д. 735/2020 г. по описа на Административен съд - Варна. с което е отхвърлена жалбата на К. Мехмед срещу чл.60 от Правилника. В тази част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила. Административният съд е приел за основателен протеста срещу чл.16, т.1, чл. 17 и чл. 18 от ПОДОСП. Приел е, че протестираните разпоредби са приети от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Съдът е обосновал извод, че чл.16, т.1, чл. 17 и чл. 18 от ПОДОСП не съответстват на разпоредбите на ЗМСМА. Приел е, че разпоредбите на чл.16, т.1 и чл.17 от Правилника определят субектите от състава на председателския съвет и начина на вземане на решения от него, а чл.18 определя неговите правомощия по подпомагане на общинския съвет и председателя му при осъществяването на международни контакти и при разглеждането на сигнали, жалби, предложения, становища и искания за питания на граждани по обществено значими въпроси. Съдът е обосновал извод, че протестираните разпоредби противоречат на чл.28, ал. 3 от ЗМСМА. По отношение разпоредбата на чл.18, ал. 2 от Правилника е приел, че е в противоречие с приетата функция на председателския съвет да подпомага работата на председателя на общинския съвет, тъй като нормата предвижда председателският съвет да предлага на общинския съвет за утвърждаване състав на делегации за международни контакти. С тези мотиви съдът е отменил протестираните разпоредби. Решението, в оспорваната част, е частично неправилно. С разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 1 от ЗМСМА е дадено право на общинския съвет да създава постоянни и временни комисии и да избира техните членове. Председателският съвет по своя характер представлява помощна структура към нормативно установен орган, каквито са и постоянните и временните комисии. Председателският съвет безспорно може да бъде приравнен на тях, като съществен въпрос е какви функции и правомощия са предоставени на този орган" и дали тези функции не принадлежат на друг орган, съгласно предвижданията на нормативен акт от по-висока степен. Разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от ЗМСМА определя кръга на въпросите, които могат да бъдат уредени с правилника на общинския съвет, като изрично посочва, че те се отнасят до "... организацията и дейността на общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация". Настоящата касационна инстанция не споделя мотивите на административния съд за незаконосъобразност на нормите на чл. 16, т. 1, т. и чл.17 от Правилника. Атакуваната разпоредба на чл. 16, т. 1 от Правилника предвижда участие на заместник-председателя на общинския съвет в председателския съвет, когато председателят е възпрепятстван да присъства, а тази на чл. 17, ал. 1 от Правилника сочи, че председателският съвет се състои от председателя на общинския съвет и председателите на постоянните комисии. Няма законова пречка с норма от правилника да се урежда участието на председателя на общинския съвет и заместник-председателя в председателския съвет, които нямат управленски или разпоредителни правомощия, а само помощни функции във връзка с дейността на съвета. Разпоредби уреждащи състава и начина на свикване и ръководене на този съвет не са незаконосъобразни. От там насетне, в случай, че с дадена разпоредба на правилника се уредят отношения, които дават права и задължения на председателския съвет, различни и противоречащи на нормативен акт от по-висок ранг, ще влекат след себе си отмяна. С разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Правилника се регламентира в случая на невъзможност председателят на общинския съвет да участва в председателския съвет, да се замества от заместник-председателя, а с ал. 3 от същата разпоредба са уредени правомощията по свикване, провеждане и необходимото мнозинство в председателския съвет за вземане на решения. Тези норми не противоречат на нормативен акт от по-висок ранг. С оглед изложеното настоящият касационен състав намира решението за неправилно в частта, в която са отменени разпоредбите на чл. 16, т. 1 и чл. 17 от Правилника. Необосновано и незаконосъобразно в тази връзка съдът е отменил правилника в тази му част и е постановил неправилно решение, което касационната инстанция следва да отмени и да отхвърли протеста на прокурора. В останалата част решението на административния съд е правилно и касационната инстанция споделя изводите на административния съд в съответствие с чл. 221, ал. 2 от АПК досежно нея. С разпоредбата на чл.18, т. 1 от Правилника на председателския съвет се възлагат функции по разглеждане на постъпили сигнали, жалби и предложения от граждани по обществено значими въпроси на общината. С описаната формулировка на председателския съвет са предоставени права, които съгласно ЗМСМА са делегирани на други органи на местното самоуправление и чрез възлагането им на председателския съвет се реализира именно забраната за ограничаване и изземане на права на други органи и лица, предвидени със закон. Възложените правомощия имат разпоредителен характер и излизат извън компетентността на една помощна структура. Съсредоточаването на правото на вземане на решения по постъпили сигнали, жалби и предложения на граждани по обществено значими въпроси на общината, в правната сфера на председателския съвет прави нормата от Правилника противоречаща на акт от по-висока степен, в случая ЗМСМА. С разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Правилника са възложени функции на председателския съвет свързани с предложения към общинския съвет за утвърждаване състав на делегации за международни контакти. С посочената разпоредба се изземват функциите и правата на други органи, което е предвидено в ЗМСМА, който както бе посочено е нормативен акт с по-висок ранг. Съгласно разпоредбата на чл. 25, т. 6 от ЗМСМА председателят на общинския съвет представлява съвета пред външни лица и организации. В противоречие с цитираната разпоредба се явява нормата на чл. 18, т. 2 от Правилника, защото на председателя на общинския съвет законът делегира правомощията по представителство на съвета пред външни лица и организации, а не както е прието с Правилника председателският съвет да предлага на общинския съвет за утвърждаване състав на делегации за международни контакти. Съсредоточаването на права с такъв характер (разпоредбата на чл. 18, т. 1 и т. 2 от Правилника) на председателския съвет прави нормите на правилника, противоречащи на акт от по-висока степен, а именно на ЗМСМА. Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че административният съд като е стигнал до извода за незаконосъобразност на нормите на чл. 18, т. 1 и т. 2 от Правилника е постановил правилно решение в тази му част, предвид на което същото следва да бъде оставено в сила. Общински съвет Провадия, представляван от адв. Ангелова, е поискал присъждане на разноски, описани в списък по чл. 80 от ГПК, в размер на 470 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар и държавна такса. Съдът намира, че видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 01.04.2022 г. и платежно нареждане за реално изплащане на адвокатския хонорар, претендираните разноски са доказани. Предвид отхвърлената част на протеста и частта от решението, която следва да бъде оставена в сила, в полза на Общински съвет Провадия следва да бъдат присъдени разноски по компенсация съобразно уважената част от касационната жалба в размер на 370.00 лева. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение