Решение № 12046 от 12.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5854/2015 г.

Решение № 12046 от 12.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5854/2015 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Генчо Марков Генев подадена чрез адв. Зарчева, против Решение № 1674/16.03.2015 г., постановено по адм. дело № 11124/2013 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на Генчо Марков Генев срещу отказ за изплащане на финансова субсидия по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, обективиран в уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г. с изх. № 02-260-6500/10352 от 31.07.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Жалбоподателят твърди, че съдът, в противоречие на събрания доказателствен материал, е потвърдил наличието на двете основания за отказ от субсидиране, като по този начин неправилно е валидизирал и оспорения административен акт. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде отменен административният акт. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, съобразно чл. 218 АПК, като прецени наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административния съд е образувано по жалба на Генчо Марков Генев срещу уведомително писмо с изх. № 02-260-6500/10352 от 31.07.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" с което е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 684.91 лв. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП, и в предвидената в чл. 59 АПК форма. При издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправни разпоредби. С оглед фактическите установявания по делото, съдът e приел, че е осъществено правното основание за отказ по чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. По делото е представен контролният лист за извършена проверка на място, от който, както и от заключението на СТЕ, се установява, че в двата парцела, заявени от жалбоподателя - БЗС 04128-740-5-6 и 04128-740-5-7, е установена разлика между заявената и обработената площ в размер на 0,06 ха общо за двата имота. Поради това тази площ, като недопустима, не подлежи на подпомагане и следва нейният размер да бъде изключен от общо заявения размер на площта за подпомагане. На следващо място съдът е приел, че правилно административният орган е определил като недопустими от застъпване площи в размер на 0.56 ха, тъй като пред органа са представени валидни договори, удостоверяващи правото на ползване на спорните парцели както от жалбоподателя, така и от друг земеделски стопанин, поради което съгласно чл. 17 Наредба № 5/2009 г. като недопустими следва да се приемат площите и на двамата земеделски стопани. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че в процесното Уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви, въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им (макар и не съвсем обстоятелствено - номера, дати и т. н.), с което е спазен принципът за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото УП. Позоваването извършените справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. На следващо място следва да бъде посочено, че съгласно чл. 2а, ал. 3 от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5/2009), заявените земеделски площи трябва да се владеят или държат от ползвателите към 31.05. за годината, за която се подават заявленията за подпомагане. В чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5/2009 г. (в приложимата й редакция) е предвидено, че когато за една и съща площ, за което е установено застъпване, се представят документи по чл. 2а, ал. 2 на двама или повече кандидати, след прилагане на процедурата по чл. 18 се отказва субсидия за застъпената площ и се налагат санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. В конкретния случай настоящият съдебен състав кредитира фактическите констатации на първоинстанционния съд, които са направени въз основа на приетата по делото СТЕ, че в процесния БЗС 04128-740-5 е установено застъпване в рамките на 4 кадастрални имота, за което Генчо Марков Генев е бил уведомен с писмо изх. № 02-260-6500/13770 от 18.09.2012 г. За два от кадастралните имоти, попадащи в застъпването с площ от 0.55 ха, касаторът е представил документи за право на ползване на имотите, а застъпванията в останалите два застъпени имота в общ размер на 0.03 ха е отказал и не е представил документи. За имот с кадастрален номер 04128-039-050 касаторът е представил нотариално заверен и вписан в служба по вписвания договор за доброволна делба на земеделски земи от 07.03.2008 г. От този договор се вижда, че имот с кадастрален номер 04128-039-050 е разпределен в дял на Генчо Генев. За втория имот с потвърдено застъпване /имот с кадастрален номер 04128-039-051/ касаторът е представил договор за наем за срок от 20 години, който е вписан в Службата по вписвания гр. Харманли, като този имот 04128-039-051 също част от делбената маса по приложения договор за делба и същият е останал в собственост на Колю Генев Динков, а от нотариално заверения договор за наем се установява, че същият имот впоследствие е станал съсобствен между Таня Колева Динкова, Динко Колев Генев и Иванка Манолева Динкова. Застъпването в този имот е със земеделския производител "Джогов" ЕООД. Той от своя страна също е представил документи за право на ползване на част от застъпените кадастрални имоти. За четирите застъпени с касатора имоти "Джогов" ЕООД е представило документ за право на ползване само на един имот - имот с кадастрален номер 04128-039-051. Представеният документ е договор за наем за една година от 01.10.2011 г. и е сключен между Таня Колева Динкова и "Джогов" ЕООД. Настоящият съдебна инстанция приема, че административният орган може да преценява само формалната редовност на представените документи и не е задължен от законодателя да изяснява в това производство кои твърдения и на кой кандидат са доказани. Видно от приложената по делото административна преписка и приетата по делото експертиза, органът е провел предвидената процедура, като е изпратил Уведомително писмо за констатирано застъпване до всички бенефициенти, като в следствие на това последните са приложили документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5/2009 г., удостоверяващи правото им на ползване върху застъпените площи. Релевираните доводи за недействителност на документ, удостоверяващ правото на ползване по смисъла на чл. 2а от Наредба № 5/2009 г., по своята правна природа представляват спор за материално право между частноправни субекти, касаещ правото им на ползване върху определени имоти. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че административният орган е спазил изискването на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5/2009 г. (в приложимата й редакция), като е отказал субсидия за застъпената площ и на двете лица. На последно място настоящият съдебен състав приема за ирелевантни наведените в касационната жалба доводи, че площите, установени като недопустими с проверката на място, действително са били обработвани, за което са представени два броя анкетни формуляри. Дори да бъдат оборени приетите от административния орган резултати, обективирани в Контролният лист, съдържащ резултатите от проверката на място, то площите в размер на 0.06 ха отново биха били недопустими, тъй като, както вече бе посочено, попадат в площите с неотстранено застъпване в размер на 0.56 ха. В този смисъл процентът на наддеклариране отново би бил в размер на 27.59 %, като правна последица съгласно чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията е санкциониране на цялата заявена площ. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. I от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение