Решение № 12726 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14/2015 г.

Решение № 12726 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14/2015 г., III о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Антон Николов Христов, чрез адв. Милен Георгиев срещу Решение № 714 от 05.11.2014 г. по адм. дело № 507/2014 г. по описа на Административен съд - Перник.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на лицето срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 02-6500/2160 от 23.05.2014 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие".

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място, касаторът оспорва извода на АС - Перник за наличието на материална компетентност на органа, издател на АУПДВ, като твърди, оспореният административен акт е нищожен. На второ място, поддържа, че съдът не е отчел наличието на съществени нарушения в процедурата по издаване на акта, както и не е съобразил действащата разпоредба на чл. 14 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се обяви нищожността на оспорения акт или същият да се отмени. Претендират се направените разноски.

Ответната страна - заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", представлявана от юрк. Панчева изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Прави възражение за прекомерност по отношение на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред АС - Перник е образувано па жалба на Антон Николов Христов срещу АУПДВ № 02-6500/2160 от 23.05.2014 г., издаден от заместник изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", представляващ 75 % от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2009 г., 2010 г. в размер на 12 631,04 лева на основание чл. 14, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г.

От данните по делото се установява следната фактическа обстановка:

Със заявление Антон Христов е поискал подпомагане с общо заявление за плащания на площ за кампания 2009 г. с УИН 14/100609/13564, като е заявил участие по схеми за единно плащане на площ /СЕПП/ и схема за национално доплащане на площ /СНДП/ по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони". Към заявлението са приложени таблица на използваните парцели за 2009 г. и карти с тяхното местоположение.

С писмо изх. № 02-140-6500/355 от 19.04.2013 г. на основание чл. 26, ал. 1 от АПК административният орган е започнал административно производство по издаване на Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент, за което производство лицето е уведомено на 15.05.2013 г., видно от приложеното на л. 18 от делото известие за доставяне.

С Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент /АПМА/ по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 - 2013 г. е прекратен поетия от настоящия жалбоподател петгодишен ангажимент по посочената мярка по заявление с УИН 14/100609/13564, поради незаявено участие за третата година от поетия ангажимент /2011 г./ и е изключен от подпомагане, съответно се задължава да възстанови получените компенсаторни плащания в зависимост от годината в която е прекратено участието в мярката. Така постановения АПМА е съобщен на адресата си чрез неговата съпруга на 08.07.2013 г. видно от приложеното ИД на л. 19 от делото, като съответно не е подадено възражение и посоченият акт е влязъл в законна сила.

До лицето е изпратено уведомително писмо /прил. на л. 12 и л. 13 от делото/, че на основание чл. 26, ал. 1 от АПК ДФЗ - РА започва производство по издаване на АУПДВ, като Антон Христов е подал възражение № 02-6500/2160 от 20.03.2014 г. по описа на ДФЗ.

Въз основа на влезлия в сила АПМА е издаден процесният АУПДВ № 02-6500/2160 от 23.05.2014 г. на заместник изпълнителния директор на държавен фонд "Земеделие".

Съобразно тези факти и след анализ на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, АС - Перник е обосновал извод за материална законосъобразност на оспорения АУПДВ. Приел е, че оспореният акт е издаден от орган, разполагащ са материална компетентност - от заместник изпълнителния директор на ДФЗ при условията на делегация на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 от ЗПЗП. Изложил е мотиви за липса на допуснати процесуални нарушения в рамките на административното производство, както и за правилно прилагане на материалния закон при издаване на АУПДВ.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдяните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

1. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за неправилност на извода на АС - Перник за издаване на оспорения АУПДВ от материалнокомпетентен орган. Видно от приложената по делото заповед актът е издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ при условията на делегация. Редът и условията за установяване и събиране на публични държавни вземания са уредени в Дял Четвърти на ДОПК. Съгласно нормата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Според ал. 2 на чл. 166 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземание, то се установяване по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда на издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. В процесния случай в ЗПЗП не е предвиден изричен ред за установяване на публичното вземане, съответно не е определен органът, който следав да издаде акта. Следователно и на основание чл. 166, ал. 2 от ДОПК, актът аз установяване на публичното вземане се издава от органа, определен от ръководителя на съответната администрация - в случая заместник изпълнителния директор на ДФЗ съгласно заповед № 03-РД/2866 от 12.11.2013 г. на изпълнителния директор на ДФЗ.

Съобразно така посочената нормативна уредба обоснован е изводът на АС - Перник, че делегирането, извършено от изпълнителния директор на ДФЗ, е законосъобразно и съответно, процесният АУПДВ е издаден от компетентен орган.

1. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в хода на административното производство не са извършени съществени процесуални нарушения, които да обосновават отмяната на акта като незаконосъобразен. В приложената административна преписка се съдържат писмени доказателства, че лицето е било уведомено както за започване на производството по издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент и за приключване на същото производство, така и за започване на настоящото административно производство.

1. Изводът на АС - Перник за материална законосъобразност на АУПДВ е правилен и обоснован. Доводите на касатора относно приложението на материалния закон във връзка с издадения акт за прекратяване на многогодишен ангажимент, издаден по отношение на оспорващия, не следва да бъдат обсъждани, тъй като те не се отнасят до спорния предмет. Както правилно е отчетено от административния орган и от съда, АПМА /прил. на л. 14 и л. 15 от делото/ е връчен на адресата си и същият е влязъл в законна сила.

Във връзка с приложението на материалния закон следва да бъде посочено, че съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е въведено задължение на РА да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК представляват публично държавно вземане.

С разпоредбата на чл. 4, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11/2008 г. е въведено императивно задължение за кандидатите за подпомагане по мярка 211 и мярка 212 да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане и да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. За неизпълнение на тези изисквания от страна на земеделския стопанин чл. 14 от Наредба № 11/2008 г. предвижда задължение за ДФЗ за прекрати многогодишния ангажимент. Нормата на чл. 14, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата урежда задължението за лицата да възстановят съответните суми в зависимост от годината на прекратяване на ангажимента. В процесния случай не е спорно, че оспорващият е подал заявления за 2009 г. /изплатена му е сума в размер на 13 173,29 лева/ и 2010 г. /изплатена му е сума в размер на 3 668,10 лева/ и не е подал заявление за 2011 г. Въз основа на влезлия в сила АПМА, законосъобразно органът е установил публично вземане за сумата от 12631,04 лева, представляваща 75 % от получените суми за кампании 2009 г. и 2010 г. В допълнение следва да се посочи, че нито пред административния орган, нито пред първата инстанция оспорващият е поддържал наличието на обстоятелства за приложимост на чл. 15 от Наредбата.

Следователно, като е достигнал до извода за материална законосъобразност на оспорения АУПДВ, АС - Перник е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Трето отделение