Решение № 1515 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14220/2015 г.

ВАСПетчленен състав11.02.2016 г.докладчик Румяна Папазова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на Недялка Димитрова Графчева от гр. Варна за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в сила определение № 2638 от 11.03.2015 г. по адм. дело № 1461/2015 г. на Върховния административен съд, тричленен състав и оставеното с него в сила протоколно определение от 16.12.2014 г. по адм. дело № 3041/2014 г. на Административен съд - Варна. ОСЪЖДА Недялка Димитрова Графчева от гр. Варна да заплати на Община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 1515 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14220/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, подадено от Недялка Димитрова Графчева от гр. Варна, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в сила определение № 2638 от 11.03.2015 г. по адм. дело № 1461/2015 г. на Върховния административен съд, тричленен състав и оставеното с него в сила протоколно определение от 16.12.2014 г. по адм. дело № 3041/2014 г. по описа на Административен съд - Варна. Ответникът зам. кметът на Община Варна е оспорил искането за отмяна в писмено становище. Ответниците Светлана Кирилова Тронкова, Димитър Маринов Тронков, Милена Димитрова Тронкова и Момчо Койчев Момчев, всички от гр. Варна, не са взели становище. Искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено от надлежна страна в сроковете по чл. 240, ал. 1 и 2 от АПК. Разгледано по същество, е неоснователно по следните съображения: С определение № 2638 от 11.03.2015 г. по адм. дело № 1461/2015 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, е оставено в сила протоколно определение от 16.12.2014 г. по адм. дело № 3041/2014 г. на Административен съд - Варна, с което жалбата на Недялка Димитрова Графчева срещу заповед № Г-224/03.07.2014 г. на зам. кмета на Община Варна за одобряване изменение на ПУП за УПИ VI-1 и VII -2 и РУП за УПИ VII-2, кв. 166 по плана на 11 м. р. гр. Варна, е оставена без разглеждане на основание чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ и образуваното по нея производство е прекратено. Съгласно чл. 131, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) непосредствено засегнати недвижими имоти от предвижданията на подробния устройствен план са съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния. От заключенията на приетите съдебно-технически експертизи е било установено, че с одобрения с оспорената заповед ПУП за УПИ VI-1 и VII-2 и РУП за УПИ VII-2 не са допуснати намалени отстояния и засенчване спрямо УПИ III-9, от който жалбоподателката притежава 1/2 идеални части. Поради това с влезлите в сила съдебни актове е прието, че жалбоподателката Графчева не е заинтересувано лице в производството по одобряване на подробния устройствен план в твърдяната от нея хипотеза на чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ и жалбата й е процесуално недопустима. По пътя на отмяната по чл. 239, т. 1 от АПК страната може да се защити срещу неправилност на влязлото в сила решение или определение, която се дължи на обективна невъзможност да се попълни делото по време на висящността му с фактически или доказателствен материал. Отмяната е допустима при наличие на новооткрити обстоятелства или писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, но при решаването му не са могли да бъдат известни на страната въпреки положената от нея дължима грижа и проявената процесуална активност за водене на делото. Представените от искателката Недялка Димитрова Графчева документи - заповед № РД-9Р-7/17.04.2015 г. на министъра на културата (обн. - ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.) и уведомително писмо от 20.07.2015 г., изпратено от кмета на район "Одесос" - не представляват нови доказателства в хипотезите на чл. 239, т. 1 от АПК. Доказателствата удостоверяват обстоятелства, които са възникнали след влизане в сила на съдебните актове и не са относими към основанието, на което е била подадена жалбата против заповедта и на което съответно е бил подложен на преценка правният интерес на оспорващата - чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. Със заповед № РД-9Р-7/17.04.2015 г., с която е предоставен статут на групова археологическа недвижима културна ценност с категория "национално значение" на обект "Трети Варненски енеолитен некропол", гр. Варна, имотът на искателката е включен в териториалния обхват на груповата археологическа недвижима културна ценност. Нововъзникналото обстоятелство е неотносимо към основанието на жалбата, подадена срещу заповед № Г-224/03.07.2014 г. на зам.-кмета на Община Варна и правния интерес на заявеното с нея оспорване. Недопустимо е възобновяване на съдебното производство и преценка на правния интерес на друго основание - чл. 131, ал. 2, т. 5 от ЗУТ, въз основа на нововъзникнали обстоятелства, които не са съществували по време на делото. Новонастъпилото обстоятелство не може да повлияе върху извода на съда относно правния интерес от оспорването към момента на постановяване на съдебните актове и влизането им в сила. По изложените съображения следва да се приеме, че липсва основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК, поради което подаденото искане следва да бъде отхвърлено като неоснователно. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с ТР № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд - ОСС искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено в минималния размер от 600 лв. съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,

Цитирани разпоредби

2