Решение № 2980 от 8.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10925/2020 г.

Решение № 2980 от 8.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10925/2020 г., I о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност/ЗДДС/. Образувано е по касационна жалба от началник отдел "Оперативни дейности" - Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител гл. юрк. Атанасова, срещу Решение № 85/20.08.2020 г. по адм. д. № 35/2020 г. на Административен съд – Разград, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № 59-ФК/30.01.2020 г. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че извършването на нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС е безспорно установено, с оглед на което законосъобразно е наложена предвидената в чл. 187, ал. 1 ЗДДС ПАМ. Намира, че срокът на налагането й е съразмерен на нарушението и съобразен с целта на закона. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и на оспорената заповед. Претендира разноски. Ответникът по касационна жалба – [фирма], [населено място], в представен писмен отговор, чрез адв. Борисов изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение АС – Разград е отменил ЗНПАМ № 59-ФК/30.01.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на [фирма] е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/: запечатване на търговски обект - газстанция, находящ се в [населено място], Източна промишлена зона, стопанисван от дружеството и е забранен достъпа до обекта за срок от 7 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Според мотивите на заповедта при извършена проверка в обекта на 12.12.2019 г. и на 02.01.2020 г. и информационните масиви на НАП модул "ФУДВ" /Справка за записани данни от Z отчети за ФУ/ИАСУТД/ е установено, че от ФУ с рег. № 3861257 от 05.10.2017 г. с ИН DT429181 и ИН на ФП 02699764 не са подавани данни в НАП по осъществена дистанционна връзка от 15.01.2019 г. Последният "Z" отчет е записан на 14.01.2019 г. В тази връзка органите по приходите са приели, че за периода 15.01.2019 г. до 29.12.2019 г. не са предавани данни в НАП, с което задълженото лице е нарушило разпоредбите на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Резултатите от проверката са обективирани в протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 0384997/12.12.2019 г. и ПИП серия АА № 0384891/02.01.2020 г. Не е спорно, че на 30.12.2019 г. в обекта е регистрирана нова ЕСФП. Към преписката е представено писмо становище от [фирма], дружеството обслужващо процесното фискално устройство, в което е посочено, че монтираното ФУ не е имало възможност при липса на връзка с НАП да визуализира този проблем. В становището е изложено, че на 08.01.2020 г. с помощта на сервизен инструмент е направено възстановяване на конфигурацията и са изпратени всички отчети от данъчния терминал към сървъра на НАП, след което е извършена дерегистрация на фискалното устройство. По делото е изслушано заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, което е кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е дало заключение, че продажбите от касовия апарат на дружеството и издадените фискални касови бележки са включени в месечните отчети на касовия апарат. Те са намерили отражение в дневниците за продажба по ЗДДС, а от там и в счетоводните регистри на дружеството, съответно са подавани ежемесечно към НАП – Справки декларации по ЗДДС. Установено е, че има съответствие на получените, подадените и наличните количества горива през периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. При тази фактическа установеност, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при липса на нарушения на съдопроизводствените правила. За да отмени наложената ПАМ, съдът е обосновал извод за нейната материална незаконосъобразност и противоречие с целта на закона. Изложил е мотиви, че в заповедта не е посочено пълното материалноправно основание, тъй като административният орган не е уточнил коя точна алинея от чл. 118 ЗДДС е нарушена. След анализ на приложените доказателства, първоинстанционният съд е счел, че обстоятелството, че дружеството не е подавало данните от дневните финансови отчети с нулиране в НАП, не е било известно на дружеството, тъй като фискалното устройство в обекта не е имало възможност да визуализира евентуалното прекъсване на връзката с НАП. Приел е, че през целия посочен в заповедта период дружеството в качеството си на лице, което извършва продажба на течни горива, е въвело в експлоатация ФУ, което има изградена връзка с НАП и е издавало дневни отчети, което представлява индиция, че стриктно са изпълнявани задълженията произтичащи от данъчното законодателство. От справката на дружеството, извършващо сервизно обслужване на процесното ФУ, е видно, че данните от дневните фискални отчети са били записани на данъчния терминал, като в случая административния орган не е представил доказателства, че неподаването на данни в НАП се дължи на неправомерно действие или манипулиране на фискалното устройство от страна на оспорващото дружество. В тази връзка съдът е счел, че след като не е доказано по несъмнен и безспорен начин, че е извършено административно нарушение, то наложената ПАМ се явява материалнонезаконосъобразна. В допълнение, решаващият състав на АС Разград е приел, че дори и да е налице нарушение на чл. 39, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., от доказателствата по делото се установявало, че към момента на издаване на оспорената заповед данните от дневните финансови отчети с нулиране за процесния период са постъпили в НАП. Санкционираното дружество е предприело действия за отстраняване на нарушението и недопускане на други такива, като е въвело в експлоатация нов фискално устройство още на 30.12.2019 г. Съдът се е позовал и на заключението по извършената ССчЕ, съгласно което няма настъпили вреди за фиска. В тази връзка е обосновал извод, че след като легитимно признатите цели на ПАМ вече са били изпълнени към датата на издаване на ЗНПАМ, то налагането й придобива характер на санкция, с оглед на което наложената мярка е постановена в противоречие с целта на закона. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК. Правилни са изводите на съда, че оспорената ЗНПАМ е незаконосъобразна, тъй като е издадена при липса на материалноправните предпоставки за това и в противоречие с целта на закона. Не могат да бъдат споделени доводите в касационната жалба, че нарушението е безспорно доказано, като са налице всички предпоставки за налагане на процесната ПАМ. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС/ в относимата й редакция/ принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по чл. 118 в НАП. В случая не е спорно, че при извършената в обекта на [фирма] проверка е установено, че от наличното фискално устройство не се получават данни в сървъра на НАП за генерираните дневни финансови "Z" отчети за периода от 15.01.2019 г. до 29.12.2019 г. В тази връзка обаче, съдът правилно е анализирал приложените доказателства, като обосновано е приел, че в търговския обект е имало регистрирано и функциониращо фискално устройство, отговарящо на всички технически изисквания. В случая е било обективно невъзможно да се установи обстоятелството, че в процесния период не са подавани данни от дневните отчети до НАП. Съгласно приложеното становище от [фирма], фискалното устройство не е имало възможност да визуализира установената нередност, че дневните отчети не са изпращани в НАП. Съдът правилно е отчел и факта, че на 08.01.2020 г. с помощта на сервизен инструмент е направено възстановяване на конфигурацията и са изпратени всички отчети от данъчния терминал към сървъра на НАП. В тази връзка първостепенният съд основателно се е позовал и на заключението на вещото лице по извършената ССчЕ, съгласно което продажбите и издадените фискални бонове са включени в месечните отчети на касовия апарат и същите са намерили отражение в дневниците за продажба по ЗДДС. Същите са включени в счетоводните регистри на дружеството, като съответно са включени и в подаваните ежемесечно към НАП справки декларации по ЗДДС. Вещото лице е установило пълно съответствие на получените, продадените и наличните количества горива през периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. В случая следва да се посочи, че нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, като нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и данъци за фиска. В случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, което прави оспорената заповед незаконосъобразна. При констатирано нарушение за първи път и липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок за запечатване на обекта от 7 дни не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. Като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата, Административен съд – Разград е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са поискани от него с отговора по касационната жалба, както и до датата на съдебното заседание пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,