Решение № 16951 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2916/2011 г.

Решение № 16951 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2916/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директор на ТД на НАП - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите против решение № 1821/21.12.10 г., постановено по адм. дело № 1932/10 г. по описа на Административен съд Пловдив /АСП/, с което е отменен акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 921427/11.06.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 114/30.07.2010 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът Евгени Иванов Иванов, действащ чрез процесуалния си представител адв. Цв. Багрянов, в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 1821/21.12.10 г., постановено по адм. дело № 1932/10 г. по описа на АСП е отменен АУЗД № 921427/11.06.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 114/30.07.2010 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с който в тежест на Евгени Иванов Иванов са установени задължения за данък по ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 366,02 лв. поради отказ да бъде признато данъчно облекчение по чл. 22а, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 366,02 лв., което е упражнено с декларация вх. № 13199/06.04.2010 г. Съдът е приел за неправилни мотивите на органа по приходите, според които към момента на сключване на ипотечния кредит (06.08.07 г.) не е бил в брак (сключен на 20.06.09 г.). АСП е приел, че при липса на спор относно фактите спорът е правен, а при тълкуване и прилагане на закона, приел, че са налице всички предпоставки на чл. 22а, ал. 1 от ЗДДФЛ, а оттам и на основания за ползване на данъчно облекчение за млади семейства. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Между страните не е налице спор относно фактическата обстановка по казуса, а именно, че на 06.08.2007 г. между "Райфайзенбанк" ЕАД в качеството на кредитор и Евгени Иванов Иванов от друга страна, в качеството му на кредитополучател е сключен договор за банков ипотечен кредит. По силата на този договор, банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 7251,57 евро за покупка на жилище в гр. Пловдив. Не се спори и е видно от доказателствата по делото, че придобитият недвижим имот е единствено жилище за жалбоподателя и съпругата му. Двамата имат сключен граждански брак на 20.06.09 г. и към датата на сключване на договора за ипотечен кредит и двамата на са навършили 35 години. С подаването на ГДД за 2009 г. Евгени Иванов Иванов е декларирал данъчно облекчение за млади семейства в размер на 366,02 лв. При правилно установена фактическа обстановка АССГ е тълкувал правилно материалния закон в редакцията му, приложима за данъчен период 2009 г. Съгласно чл. 22а, ал. 1 от ЗДДФЛ сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 се намалява с направените през годината лихвени плащания върху първите 100 000 лв. по ипотечен кредит, когато едновременно са налице договор за ипотечен кредит на лице, което има скючен граждански брак, ипотекираното жилище е единствено за семейството, в което поне единият съпруг не е навършил 35-годишна възраст. В конкретния случай по отношение на Евгени Иванов и неговото семейство са налице за 2009 г. всички кумулативни условия на чл. 22а, ал. 1 от ЗДДФЛ (редакция ДВ, бр. 106/98 г. в сила от 01.01.09 г.). Законодателят не е поставил изискване за поредността, в която следва да се осъществят посочените обстоятелства, за да възникне правото на данъчно облекчение. Допълнително следва да бъде посочено, че с оглед социалната насоченост на тази разпоредба не следва да бъде осъществявано стеснително тълкуване на приложното й поле. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът по касация е направил разноски в размер на 300 лв. за процесуално представителство, които, в зависимост от изхода на спора и направената своевременно претенция за заплащането им, му се дължат за сметка на бюджета на касатора.. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение