Решение № 8218 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1808/2010 г.

Решение № 8218 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1808/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - Свищов чрез юриск. Силвия Янкова срещу решение № 598/15.12.2009 г., постановено по адм. дело № 809/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отменено решение № 7/9.09.2009 г. на началника на същата митница, потвърдено с решение № У-4415/0277/7.10.2009 г. на директора на Регионална митническа дирекция - гр. Русе за отхвърлено искане от "Захар" ЕАД - гр. Стара Загора за разрешаване на режим "активно усъвършенстване по системата с отложено плащане" и е върната преписката на Митница - Свищов за издаване на нов, законосъобразен акт, съобразен с указанията на решението на съда. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се от касатора, че искането за разрешаване на посочения режим е отхвърлено, поради неизпълнение на икономическите условия, защитаващи интересите на Общността, както и че цитираните и от решаващият съдебен състав баланс и собствен анализ на фирмата, не са взети предвид от административния орган, тъй като не може да се приеме, че същите са безспорни доказателства. Касаторът се позовава на чл. 539, ал. 1 от Регламент № 2454/93, в който изрично е посочено, че икономическите условия се считат за изпълнени, с изключение на случаите, когато искането се отнася за вносни стоки, посочени в приложение 73, както е в конкретния случай. Според касатора искането на "Захар" ЕАД за разрешаване на процесния режим не съответства на обяснителните бележки към Приложение № 67 към цитирания регламент, относно кл. 7 - "стойност", която е задължителна за попълване. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу административния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Ответникът по касационната жалба "Захар" ЕАД - гр. Стара Загора чрез процесуалния си представител юриск. Константин Страшилов я оспорва и моли да се остави в сила обжалваното решение по съображения, развити в представената писмена защита. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е обсъдил всички доказателства и относимата правна уредба - ЗМ и съответните регламенти на ЕО и правилно митническото решение е отменено, тъй като е установено изпълнението на изискването на чл. 553, ал. 1, т. "в" от Регламент № 2454/93 г. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна последните съображения: За да отмени решение № 7/9.09.2009 г. на началника на Митница - Свищов, Великотърновският административен съд е приел, че искането на "Захар" ЕАД за разрешаване на режим "активно усъвършенстване по системата с отложено плащане" (АУ/ОП) е основателно, тъй като са налице изискванията на чл. 114 от Регламент № 2913/92 г., защото се касае за необщностни стоки, предназначени да бъдат реекспортирани от митническата територия на Общността като компесаторни продукти, а в случая това са договори за покупко-продажба на бяла захар, сключени между "Захар" ЕАД и дружества от Турция и Сърбия, т. е. захарта ще бъде изнесена извън държавите на ЕС. Съдът е установил че са налице и условията по чл. 117 от същия регламент, а това е, че "Захар" ЕАД е лице, което е установено в Общността, а режимът, който е поискан спомага за създаване на по-благоприятни условия за износ или реекспорт на компесаторни продукти, при условие, че не се засягат основните интереси на производителите в Общността. За неоснователен е приет отказът на митническите органи с доводи, че не са представени безспорни доказателства за реекспортиране на основния компенсаторен продукт, като основание по чл. 537 от Регламент № 2454/93 г. (респ. чл. 380 ППЗМ), тъй като договорите с дружествата от Турция и Сърбия за покупко-продажба и реекспорт са за количества, покриващи количеството, за което е поискано разрешението. За неправилно е прието и становището на административния орган за липсата на предпоставки за изпълнение на икономическите условия на режима АО/ОП при посоченото в искането икономическо условие 11, тъй като представените баланси (оценка и прогноза) на суровата захар на територията на ЕО не били безспорни доказателства. Затова съдът е приел за основателно възражението на дружеството за липса на оферти за продажба на сурова захар от производители на територията на Общността и по този начин е налице условието на чл. 553, т. 1, б. "в" от регламент № 2454/93 на ЕО, както и че не са налице ограниченията по чл. 554 от цитирания регламент. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд е проследил нормативната уредба, която регламентира икономическия режим АУ, който бива АУ/ОП и АУ/В (система с възстановяване), както и правилно е приел, че "Захар" ЕАД е поискало разрешаване на режима от първия вид - АУ/ОП. Законосъобразни са изводите на съда, че са внесени необщностни стоки - сурова захар от Бразилия и Куба, която дружеството желае след усъвършенстване да изнесе или реекспортира получения компенсаторния продукт (продуктът, който се получава след усъвършенстване на внесената стока), в случая - бяла рафинирана захар. Във връзка с това по делото е представена заповед № РД-09-1153/18.12.2006 г. на министъра на земеделието и горите, с която "Захар" ЕАД е одобрен за постоянен рафиньор на сурова захар съгласно чл. 2, т. 13 от Регламент № 318/2006 г. Правилно са преценени и другите доказателства по чл. 537 от Регламент № 2454/93 г. (чл. 380 ППЗМ), представени от дружеството - баланси (оценка и прогноза) на суровата захар на територията на Общността, тъй като митническият орган в административното производство не е събрал доказателства в тази насока и голословно е изложил мотиви, че няма безспорни доказателства. Като се има предвид, че България е чл. на ЕО, то митническите органи са длъжни да търсят информация и да изискват от други държавни органи и администрация информация от ЕС. Освен това съгласно чл. 502 от Регламент № 2454/93 г. разрешението се издава от административния орган, когато са проверени икономическите условия, а това не е сторено от началника на Митница - Свищов. В този смисъл е изразеното становище и в решения по адм. дело № 5213/2009 г. и № 15863/2008 г. на ВАС, IА отделение, че не следва бездействието на митническия орган да бъде толерирано, след като той е длъжен да събере информация относно посочените обстоятелства. Законосъобразни са изводите на решаващият съдебен състав, че е изпълнено от "Захар" ЕАД и другото условие за допускане на искания режим по чл. 117 от Регламент 2913/92 г. - дружеството е установено в държава-членка на Общността, както и че с този режим се създават по-благоприятни условия за износ или реекспорт на компесаторни продукти при условие, че не се засягат основните интереси на производителите в Общността. С оглед гореизложеното ВАС, I отделение в настоящия си състав счита, че обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на материалния закон и при правилно установена фактическа обстановка са изградени и правните изводи на съда, поради което решението е и обосновано и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото, на касатора не се дължи поисканото юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото и направеното искане в писмената защита на "Захар" ЕАД, на дружеството следва да се присъдят 150 лв. юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,