Решение № 1310 от 27.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8755/2010 г.

Решение № 1310 от 27.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8755/2010 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Николай Кирилов Костадинов, действащ чрез пълномощника си адвокат Радост Караиванова, против решение № 962/16.04.2010 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. дело № 7026/2009 г., с което се отхвърля жалбата му срещу заповед № 3185 от 29.07.2009 г. издадена от директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост на правните изводи относно наличието на нарушения на служебните задължения на Костадинов по извършване на граничен контрол, както и спрямо поведението му спрямо служителите Атанасчиков и Бъчваров - касатора, след изнудване се е съгласил на искания му подкуп, за да избегне дисциплинарно наказание, а не е предлагал такъв, за да постигне същата цел. Поддържа се също така, че съдът не е изследвал обстоятелствата свързани с тежестта на нарушението спрямо наложеното наказание и смекчаващите вината обстоятелства. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, ограничило възможността на касатора за защита, е посочен отказът на съда да задължи ответната страна да представи автентичния носител на записа с проведения разговор между касатора и служителите Атанасчиков и Бъчваров. Ответникът, директора на ГД "ГП" - МВР - представляван от юрисконсулт Савова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. При постановяването на решението съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства и всички доводи на страните. Изрично се отбелязва, че съдът обосновано е приел, че заповедта е законосъобразна, като правилно и съответно на доказателствата е прието, че касаторът е преценено като морално укоримо и несъвместимо с етичните правила за поведение. Върховният административен съд, намира касационната жалба за допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от Николай Костадинов, в качеството му на държавен служител, полицай - I степен, категория "Е", старши полицай в 04 група "Охрана на държавната граница" от ГПУ - Петрич към РДГП - Смолян, против заповед № 3185 от 29.07.2009 г., издадена от директора на ГД "ГП". С посочената заповед, на основание чл. 228, т. 2, чл. 224, ал. 2, т. 1, 2 и 4, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и във вр. с точки 3, 5, 7, 12 и 13 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, му е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е прекратено служебното правоотношение. Съдът от доказателствата по приложената административна преписка е установил наличието на нарушението, посочено в заповедта и изразяващо се в това, че на 27.06.2009 г., около 21,42 часа, изпълнявайки служебните си задължения на ГКПП - Кулата, касаторът е пропуснал за излизане от страната таксиметров автомобил с ДКН Е 5459 АР без да извърши задължителен гранично паспортно-визов контрол и да въведе в системата на АИС "Граничен контрол", водача автомобила и пътуващото в него лице - Стефан Иванов, имащ наложено ограничение за напускане на страната, както и че около 22,00 часа в хода на оперативно издирвателните мероприятия по предотвратяване нелегалното извеждане на Иванов, Костадинов е предложил на служителите от дирекция "Вътрешна сигурност" - Атанасчиков и Бъчваров по 2000 евро, ако му разрешат да въведе необходимите данни в системата, с цел избягване на дисциплинарна отговорност и обещал да съдейства напълно с информация по случая. Съдът е възприел, че извършените от Костадинов нарушения представляват тежко нарушение на служебната дисциплина, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронили престижа на службата. Решението е правилно, като настоящата инстанция споделя изцяло съображението изложение от първоинстанционният съд. Съдът правилно не е изискал и не е приел веществено-доказателствено средство "1 бр. СD", съдържащ аудио запис на проведения между служителите на дирекция "Вътрешна сигурност" и Костадинов, като е приел, че направения запис и неговият носител не са приложени съобразно реда, предвиден в ЗСРС. В тази връзка не е налице твърдяното от касатора съществено нарушение на съдопроизводствените правила и това е така тъй като за разкриване на дисциплинарни нарушения е недопустимо да се използват способи за доказване, противоречащи на реда установен в ЗМВР, Закона за държавния служител и АПК. Неоснователно е и възражението на касатора, че съдът необосновано е възприел наличието на отговорност по отношение уронването на престижа на службата като резултат от извършването на деяние, явяващо се несъвместимо с установените етични правила за поведение на държавните служители в МВР. След задълбочен и всестранен анализ на доказателствата по делото, съдът правилно е приел, че тезата на Костадинов, че е бил обект на манипулация от страна на служителите Атанасчиков и Бъчваров, целяща личното им облагодетелстване, е защитна. Като голословно следва са се определи възражението, че Костадинов пръв и незабавно е съобщил за искания му подкуп при първата му дадена възможност - обяснения от 28.06.2009 г., (посочването на 27.06.2009 г. като дата съдът счита за техническа грешка) с рег. № 18733/30.06.2009 г. по описа на РСГ - Петрич (л. 92 - червен). Посочения документ не съдържа изявления от естеството, посочено в касационната жалба. Напротив от същия се установява, че "той" (Бъчваров) е останал да го пази до пристигането на следовател Баханов, но никъде не се споменава Костадинов да е бил обекта на изнудване от страна на Бъчваров и/или Атанасчиков. Развитието в защитната теза на Костадинов се установява с второто му по ред обяснение, направено два дни по-късно - рег. № 18705/30.06.2009 г. (л. 95 - червен). В него вече наистина има изявления за изнудването му, но както вече бе установено, тази тези твърдения са защитни и не отговарят на обективната действителност. По отношение на оплакването, че съдът не е изследвал тежестта на наложеното наказание спрямо извършеното нарушение - неосъществен граничен контрол, следва да се отбележи, че възражението очевидно не кореспондира с предмет на делото в неговата цялост. Дисциплинарно-наказващият орган е наложил наказание "уволнение" не защото са нарушени установените правила за провеждане на граничен контрол, а защото по повод на това нарушение и с цел да избегне следващата му се отговорност, Костадинов е предложил парична сума на проверяващите служители, за да неизпълнят задълженията си като му позволят да въведе контролните данни в АИС "ГК". Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав,