Решение № 3691 от 26.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3406/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на д-р В. Василев - главен инспектор и В. Костадинова Гроздилова инспектор при Областна дирекция по безопасност на храните София-град, чрез общ пълномощник адв. В. Беева от САК, срещу решение 8079 от 30.12.2022 г., постановено по адм. дело 5802/2022 г. от Административен съд София-град. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Претендира се присъждане на понесените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответната страна "Марс Инкорпорейтед България" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез пълномощник адв. Ф. Кьосев, в представения писмен отговор на касационната жалба, в депозирани по делото писмени бележки и в открито съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Не претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните и в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: От фактическата страна първоинстанционният съд е приел за установено, че във връзка с подаден сигнал, на 06.06.2022 г. е извършена проверка от инспектори при Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ София-град на обект склад за търговия на едро с храни на фирма "Марс Инкорпорейтед България" ЕООД в гр. София. На място е констатирано, че върху опаковките на шоколадови барчета Сникърс няма изписана страна на произход или място на произход на храната, което може да заблуди потребителя по това отношение и описали изводите си в Констативен протокол 0030462 от същата дата. Също на 06.06.2022 г., на осн. чл.138, § 1 от Регламент /ЕС/ 2017/625 и чл. 25, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на агрохранителната верига вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за храните издали Предписание 003900, с което е разпоредено да се предприемат коригиращи действия относно етикирането на посочения хранителен продукт в съответствие с изискванията на действащото законодателство. При тези фактически констатации и след анализ на разпоредбите на чл. 26, § 2, б. а от Регламент /ЕС/ 1169/2011 г., чл.138, § 1 и § 2, б.б. а, б, в и д от Регламент /ЕС/ 2017/62, чл. 24 и чл. 25, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на агрохранителната верига /ЗУАВ/ и чл. 1, ал.1, т. 3 от Закона за храните /сега чл. 17, ал. 1 от ЗХ/ съдът е стигнал до правния извод за незаконосъобразност на оспорвания пред него акт. Обосновал е заключение за това, че фактическите установявания в предписанието са твърде общи, като липсват мотиви по отношение на връзката на качествата на шоколадовите барчета Сникърс с държавата или мястото им на произход, за да се обоснове извод, че непосочването на държавата или мястото на произход може да заблуди потребителя. Наред с това съдът е приел, че разпоредителната част на предписанието е твърде обща и неясна, като липсва описание точно какви трябва да са действията по етикиране и според кои разпоредби на конкретния закон, което препятства възможността за контрол и прави предмета за изпълнение неясен. Решението е неправилно. Постановено е при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до неправилно приложение на материалния закон, поради което ще следва да се отмени. Административният съд не е формирал извод досежно компетентността на издателя на оспорвания пред него акт. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗУАВ ръководителите на съответните ведомства по чл. 7, в рамките на тяхната компетентност и в зависимост от тежестта на установените нарушения, прилагат една или няколко от мерките по чл. 138, параграф 2 от Регламент (EС) 2017/625. Според чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗУАВ мерките по чл. 24, ал. 1 се прилагат с предписание на длъжностното лице, осъществяващо официален контрол по чл. 138, параграф 2, букви "а", "б" в и "д" от Регламент (EС) 2017/625. Оспореното пред АССГ предписание не е издадено от ръководител на ведомство по чл. 7 от ЗУАВ, за да се приеме, че компетентността му произтича единствено от заеманата длъжност. Издатели на оспорения акт са главен инспектор и инспектор към ОДБХ София-град, които решаващият съд е конституирал като ответници по делото. В съдебното решение не са изложени никакви мотиви досежно компетентността на издателя - от кои доказателства и на какво основание съдът явно е приел за установено, че същият е компетентен орган. По делото процесуалният представител на ответната страна е представил писмени доказателства в тази връзка, които съдът не е обсъдил - в какво точно качество са действали гл. инспектор и инспекторът към ОДБХ при упражнените правомощия да налагат мерки по регламента. Съгласно чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдът е длъжен да обсъди относимите във връзка с материалната компетентност на органа доказателства, след което да изложи правните си изводи. Обосновани са възраженията на касатора за необоснованост на обжалвания съдебен акт. Съдът се е ограничил с кратко изложение на фактите по делото и обсъждане на приложимата правна уреда без да обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с възраженията на страните, поради което правните му изводи не им кореспондират. Съдът не е изяснил отношението на качеството на обсъждания хранителен продукт, което не е предмет на проверката и спора и неговия произход, съобразно наличието или липсата на изискуемата информация за потребителя в етикета/опаковката. След анализ на представените по делото доказателства и възраженията на страните съдът би могъл да отговори на въпроса задължително ли е в случая посочването на страната на произход или мястото на произход, за да не се заблуждава потребителя, че истинската страна на произход или място на произход е дистрибуторската база на търговското дружество, посочена на етикета на продукта. По изложените съображения касационната инстанция намира за основателно оплакването в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи основание за отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. При новото разглеждане следва да бъдат събрани и обсъдени всички доказателства и доводи на страните, след което да се осъществи и проверката по чл. 168 от АПК. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Пето отделение