Решение № 256 от 16.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 733/2014 г.

Решение № 256 от 16.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 733/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Шекерджиев Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения С. Г. А. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД № 1686/2012 г. по описа на Окръжен съд-гр. Варна. С присъда от 18.10.2011 г., постановена по НОХД № 6553/2010 г. по описа на Районен съд-гр. Варна, осъденият А. е признат за виновен в това, че в периода от 02.10 до 14.10.2008 г., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у Ж. И. М., М. П. Х. и Е. С. Г. заблуждение и с това причинил имуществени вреди на "Интеркарт" [фирма], [фирма] и [фирма] общо в размер на 9 097,50 лева, като на основание чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от три години. С присъдата А. е осъден за това, че на 12.12.2008 г. в [населено място], без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество-марихуана на обща стойност 1 031,64 лева, като на основание чл. 354а, ал. 3 във вр. с ал. 1 и чл. 54 НК му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от две години и "глоба" в размер на 2 000 лева. С присъдата А. е признат за невиновен в това да е получил сумата от 9 098,31 лева без правно основание, чрез използване на чужд официален документ - лична карта № [ЕИК], издадена на името на Д. Г. Г., като на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 212, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК. С присъдата на осъдения А. е определено едно общо най-тежко наказание три години "лишаване от свобода", като към него е присъединено и наказанието "глоба" в размер на 2 000 лева. С присъдата, на основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение, наложеното на осъдения наказание "лишаване от свобода" за срок от три месеца по НОХД № 3168/2008 г. и е определен първоначален "строг" режим за изтърпяване на определените наказания "лишаване от свобода". Постановеният първоинстанционен съдебен акт е изцяло потвърден с решение, постановено по ВНОХД № 1686/2012 г. по описа на Окръжен съд-гр. Варна. В искането се оспорва задочното разглеждане на делото, като се твърди, че осъденият е бил лишен от възможността да участва в съдебното производство, тъй като към този момент се е намирал в Кралство Испания. На това основание се моли да бъде възобновено приключилото наказателно производство, като бъде отменена влязлата в сила първоинстанционна присъда и постановеното въззивно решение. В хода на касационното производство защитникът моли да бъде възобновено наказателното производство, тъй като А. не е знаел за воденото срещу него наказателно производство и не е имал възможност да участва при разглеждане на делото. Предлага искането да бъде уважено, наказателното производство да бъде възобновено, а делото върнато за ново разглеждане от първостепенния или въззивния съд. Осъденият моли да бъде уважено искането и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Представителят на държавното обвинение предлага искането да не бъде уважавано, като поддържа, че осъденият е бил уведомен за воденото срещу него наказателно производство и въпреки това е напуснал страната, като по този начин сам се е поставил в невъзможност да участва в съдебното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Настоящото искане е подадено в срока по чл. 423, ал. 1 НПК и с него се атакува съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред. Ето защо същото е допустимо и трябва да бъде разгледано по същество. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. Осъденият А. е привлечен в качеството на обвиняем на 18.12.2009 г. като на същата дата му е било предявено постановлението за привличане и му е била определена първоначална мярка за неотклонение "подписка". След това му е предявено ново постановление за привличане на обвиняем от 9.02.2010 г. като е прецизирано обвинението и е оставена в сила същата мярка за неотклонение. Материалите по делото са предявени на осъдения А. с протокол за предявяване на разследване от 18.10.2010 г. Всяко едно от тези действия е извършено в присъствието на А., като той е знаел естеството на повдигнатите му обвинения и това, че срещу него се развива наказателно производство. След изготвяне на обвинителен акт и внасяне на делото за разглеждане пред Районен съд-гр. Варна осъденият А. е уведомен за датата на първото по делото съдебно заседание със съобщение, получено лично от него на 23.12.2010 г. А. не се е явил за съдебното заседание, укрил се, бил е обявен за общодържавно издирване и след като не е бил открит наказателното производство се е развило по реда на чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК. При тези факти, настоящата инстанция прие, че не са налице предпоставките на чл. 423 НПК за възобновяване на приключилото наказателно производство, тъй като осъденият А. е бил уведомен за неговото начало, бил е привлечен в качеството си на обвиняем, знаел е естеството на воденото производство, участвал е в досъдебната му фаза и е бил уведомен за първото по делото заседание в съдебната му фаза. След това, по своя инициатива той е нарушил определената му мярка за неотклонение и е напуснал страната, като не уведомил съда за новия си адрес. С това свое действие А. е поставил съдебният състав, разглеждащ делото, в невъзможност да изпълни задължението си да го уведоми за поредното съдебно заседание и да му даде възможност да участва в него. С нарушаване на взетата му мярка за неотклонение "подписка" той сам се е поставил в невъзможност да бъде призован, респективно не е могло да бъде осигурено участието му във всяко едно заседание в съдебната фаза на процеса. Касационната инстанция приема, че това поведение на А. е единствено причина за разглеждане на делото в негово отсъствие и на това основание не са налице предпоставките за възобновяването на приключилото наказателно производство. Ето защо съдът прие, че искането за възобновяване по реда на чл. 423 НПК на приключилото наказателно производство е неоснователно. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение