Решение № 3134 от 24.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Русе против решение 36 / 02.08.2022 г. по адм. дело 260 / 2022 г. на Административен съд - Русе. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност - касационни основания по чл. 209, т.2 и т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Община Русе, чрез юрисконсулт Е. Халил изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 36 / 02.08.2022 г. по адм. дело 260 / 2022 г. Административен съд - Русе е отменил по жалба на Община Русе изричен отказ на директора на РИОСВ - Русе, обективиран в писмо изх. И - 1582 / 11.04.2022 г. за възстановяване на преведените и неусвоени обезпечения и отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО на Община Русе за 2021 г., по заявление на общината вх. АО - 2089 / 06.04.2022 г. по описа на РИОСВ - Русе. Изпратил е преписката на административния орган за издаване на нов акт при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Присъдил е разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са твърденията на касатора, че към датата (06.06.2022 г.) на депозиране в Административен съд - Русе на жалбата на Община Русе срещу изричен отказ, обективиран в писмо изх. И - 1582 / 11.04.2022 г. за възстановяване на преведените и неусвоени обезпечения и отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО за 2021 г. същата е била недопустима, като преждевременно подадена, предвид висящото производство пред горестоящ административен орган (министъра на околната среда и водите), което е детерминирало този порок и върху съдебното решение. Релевираните пороци за недопустимост към момента на постановяване на съдебното решение са неналични. Жалбата е подадена в срока по чл. 140, ал.1 АПК, предвид липсата на указания за оспорване на индивидуалния административен акт и при условията на чл. 129 АПК, който допуска съдът да се произнесе по законосъобразността на оспорения акт. По делото е установено, че с решение 848, прието с протокол 31 / 24.03.2022 г. Общинският съвет при Община Русе е дал съгласие за възстановяване от РИОСВ - Русе на преведените и неусвоени отчисления по чл. 60, ал.2, т.1 и 2 и чл. 64, ал.1 от Закона за управление на отпадъците в размер на 4 359 798 лева да се разходват за събиране на битови отпадъци и транспортирането им до инсталации и съоръжения за третирането им, както и осигуряване на съдове за събиране на битови отпадъци и частично финансиране на дейност Мониторинг на рекултивираните депа. Решение по подобен въпрос органът на местната власт не е приемал през 2021 г. Въз основа на решението на Общинския съвет със заявление вх. А 0-2089 / 06.04.2022 г. до директора на РИОСВ - Русе кметът на Община Русе е поискал да бъдат възстановени на общината преведените отчисления за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. по чл. 60, ал.2, т.1 и 2 и по чл. 64, ал.1 от ЗУО. В заявлението си той се е позовал на §60 от ПЗР на ЗИД на ДОПК(обн. ДВ, бр.105 от 2020 г., в сила от 11.12.2020 г., доп. ДВ, бр. 17 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г.). С последните изменения на §60 от ПЗР на ЗИД на ДОПК законодателят е разрешил на общините да използват средствата по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО през 2021 г., като им е предоставил и допълнително възможност, ако тези средства не са били разходвани по реда на §60, ал.1 ЗИД на ДОПК през годината и са внесени към 31.12.2021 г. по сметката на РИОСВ да бъдат възстановени на общината в срок до 30.04.2022 г., ако е взето решение на общинския съвет. Обосновано административният съд е приел, че в рамките на 2021 г. Общински съвет - Русе не е гласувал решение за възстановяване на средствата по §60, ал.1 от ЗИД на ДОПК (обн. ДВ, бр.105 от 2020 г., в сила от 11.12.2020 г., доп. ДВ, бр. 17 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г.), а дължимите суми за обезпечения и отчисления по ЗУО са били внесени по сметка на РИОСВ. Отчитайки съдържанието на новата редакция на §60, административният съд законосъобразно и обосновано е приел, че решение за възстановяване на средствата няма как да бъде взето през 2021 г., каквито са мотивите за отказ на административния орган. Изменената разпоредба е влязла в сила на 01.03.2022 г. с придадено обратно действие от 01.01.2022 г., а Общински съвет при Община Русе и реализирал разписаните му правомощия в предвидения в нея срок до 30.04.2022 г. При тези съображения законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че издаденият изричен отказ с писмо изх. И - 1582 / 11.04.2022 г. за възстановяване на преведените и неусвоени обезпечения и отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО на Община Русе за 2021 г., по заявление на общината вх. АО - 2089 / 06.04.2022 г. по описа на РИОСВ - Русе е незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т.4 АПК. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на от 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение