Решение № 1801 от 13.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12306/2015 г.

Решение № 1801 от 13.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12306/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на М. Е. С. против решение № 5637/27.08.2015 г., постановено по адм. дело № 1700/2015 г. по описа на Административен съд С. - град. К. навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се уважи жалбата му срещу оспорения административен акт. Ответната в производството страна - полицейски орган към 01 група "Престъпления против личността" на сектор "Противодействие на криминалната престъпност" към 07 РУ "Полиция" при СДВР, в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на М. Е. С. срещу заповед за задържане на лице рег. № 3382зз-99 от 12.02.2015 г., издадена от полицейски орган към 01 група "Престъпления против личността" на сектор "Противодействие на криминалната престъпност" към 07 Районно управление "Полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи. Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като в текста й е посочено като фактическо основание за постановяването й - престъпление по чл. 354а от НК - ЗМ 438/15 г. по описа на 07 РУ-СДВР. От докладна записка вх. № 3382ЗМК-438 от 13.02.2015 г. до началника на 07 РУ - СДВР относно задържано лице по линия на "НВ" се установява, че в звено "НВ" при 07 РУ - СДВР е получена информация, че лице с малко име "Марк. " разпространява наркотици в ж. к. Младост 4, от жилището, в което живее под наем. След проведени ОИМ е прието, че сигналът касае лицето М. Е. С. - неизвестен на МВР. Установено е, че Стайков живее под наем, след което е изидирен и собственикът на жилището. На 12.02.2015 г. е проведена полицейска операция с цел проверка на информацията и задържане на Стайков, в състав служители на 07 РУ - СДВР. Посочено е, че при задържането Стайков е оказал изключително яростна съпротива, поради което е била употребена физическа сила за сломяването й и поставянето на белезници. Извършено е претърсване и изземване на намерените в жилището растителна маса, вещество на бучки и прах в насипно състояние, един брой таблетка и електронна везна. За осъществените действия е съставен протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 12.02.2015 г., одобрен с определение от 13.02.2015 г. по н. ч. д. № 2313/15 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 15-ти състав. За да отхвърли жалбата, решаващият съд приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. След анализ на правната уредба е установено, че заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма по чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, като съдържа реквизитите, предвидени в ал. 2 на цитираната разпоредба. Обоснован е извод досежно наличието на посочване както на правното основание за задържане на лицето - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, така и на фактическото основание за това - престъпление по чл. 354а от НК - ЗМ 438/15 г. по описа на 07 РУ-СДВР. В заключение първоинстанционният съд намира, че обжалваната заповед е издадена както в съответствие с материалния закон, така и с целта му. Решението е правилно - липсват основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазване на процесуалните и материалноправните изисквания на приложимата нормативна уредба. Формираните правни изводи са обосновани и законосъобразни, поради което изцяло се споделят от настоящата касационна инстанция. Изяснените по правилата на чл. 170 и чл. 171 АПК факти и обстоятелства са ценени съвкупно и са анализирани предвид релевантната правна уредба. В резултат на служебната проверка по чл. 168 вр. чл. 146 АПК е обоснован извод за неоснователност и недоказаност на отклонения от критериите за валидност и законосъобразност на оспорената заповед за задържане на лице по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР вр. чл. 354а от Наказателния кодекс. Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи , непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията.