Решение № 5576 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11019/2013 г.

Решение № 5576 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11019/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Петър Кръстев Томов в качеството му на ЕТ "Тома - Петър Томов", гр. Сливен против решение № 1203/4.06.2013 г. на Административен съд, град Бургас постановено по адм. дело № 524/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 201100948/6.10.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП град Бургас, потвърден с решение № 62/10.02.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас относно установените задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен период 1.01.2009 г. -31.12.2009 г. в размер на 46 386,52 лева и лихва за забава в размер на 6 978,72 лева В касационната жалба и в представените писмени съображения на процесуалния представител на касатора, са изложени подробни съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. В устните състезания по делото, процесуалният представител на касатора се позовава на влязло в сила съдебно решение на ВАС по адм. дело № 5089/2013 г., с което е призната реалността на доставките от "Тимер груп" ООД за данъчни периоди м. 03 и м. 04.2009 г. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика", град Бургас при ЦУ на НАП не изразява становище по наведените касационни доводи. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите в касационната жалба и извърши дължимата проверка по чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна, поради следното: С оспорения пред Административен съд, гр. Бургас ревизионен акт на Петър Кръстев Томов в качеството му на ЕТ "Тома - Петър Томов" са установени допълнителни задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в резултат на извършено увеличение на финансовия резултат от стопанската дейност на търговеца, на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 10 от ЗКПО с отчетени разходи на обща стойност 361 615,24 лева, както следва: по фактура № 6/31.07.2009 г. с данъчна основа 5 416,60 лева и ДДС 1 083.32 лева, фактура № 10/31.08.2009 г. с данъчна основа 127 270 лева и ДДС 25 454 лева, фактура № 38/30.09.2009 г. с данъчна основа 37 500 лева и ДДС 7 500 лева и фактура № 39/30.09.2009 г. с данъчна основа 8 800 лева и ДДС 1 760 лева, издадени от "Авто инвест груп" ООД, гр. Сливен, с предмет на доставките - метални, квадратни, стоманени тръби и метални конструкции; по фактура № 595/23.03.2009 г. с данъчна основа 30 128,60 лева и ДДС 6 025,72 лева и фактура № 580/24.04.2009 г. с данъчна основа 75 000 лева и ДДС 15 000 лева, издадени от "Тимер груп" ООД, гр. Пловдив, с предмет на доставките - извършена строително - монтажна дейност, съгласно договор, и извършено СМР, съгласно протокол обр. 19; фактура № 1000000211/03.12.2009 г. с данъчна основа 39 999,24 лева и ДДС 7 999,85 лева и № 1000000217/10.12.2009 г. с данъчна основа 37 500,80 лева и ДДС 7 500 лева, издадени от "Благоев 2008" ЕООД, гр. София, с предмет на доставките различни видове строителни материали, описани във фактурите. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата изцяло, като е анализирал подробно установените по делото факти относно документирането и реалното осъществяване на доставките от "Авто инвест груп" ООД, гр. Сливен, "Благоев 2008" ЕООД, гр. София и "Тимер груп" ООД гр. Пловдив и предвид недоказаността на реално осъществени доставки на стоки по фактурите, издадени на жалбоподателя от "Авто инвест груп" ООД и "Благоев 2008" ЕООД е обосновал извод, че тези доставчици не са издали редовни първични счетоводни документи и фактурите не отразяват реално осъществена стопанска операция, поради което не са налице документално обосновани разходи по смисъла на закона. На това основание е приел, че органът по приходите правилно е приложил нормата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО и законосъобразно с ревизионния акт не е признал за данъчни цели счетоводните разходи по фактурите, издадени от "Авто инвест груп" ООД и "Благоев 2008" ЕООД, общо в размер на 256 486,64 лева, вследствие на което е определил допълнителни задължения по ЗДДФЛ. Допълнителен аргумент за материална законосъобразност на извършеното увеличение на финансовия резултат на жалбоподателя за 2009 г. със стойността на посочените разходи, съдът е почерпил от идентичността на фактическите констатации в оспорения акт, с тези по приложението на ЗДДС и определените в предходни ревизионни производства допълнителни задължения за ДДС по същите фактури. В тази връзка се е позовал на влязло в сила решение № 411/31.03.2011 г. по адм. дело № 14/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, потвърдено с решение № 4113/22.03.2012 г., постановено по адм. дело № 7603/2011 г. по описа на ВАС, VIII отделение, с което е отхвърлена жалбата на ревизираното лице против ревизионен акт № 2001000511/12.07.2010 г. на ТД на НАП - гр. Бургас, в частта, относно отказаното на жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 6/31.07.2009 г., № 10/31.08.2009 г., № 38/30.09.2009 г. и № 39/30.09.2009 г., издадени от "Авто инвест груп" ООД, както и на решение № 1103/19.06.2012 г. по адм. дело № 1469/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ "Тома - Петър Томов" срещу ревизионен акт № 201001739/8.03.2011 г. на ТД на НАП - гр. Бургас, в частта, относно отказаното на жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 1000000211/03.12.2009 г. и № 1000000217/10.12.2009 г., издадени от "Благоев 2008" ЕООД, поради недоказана реалност на доставките по фактурите. Относно увеличението на декларирания от жалбоподателя финансов резултат със стойността на разходите по фактури № 595/23.03.2009 г. и № 580/24.04.2009 г., издадени от "Тимер груп" ООД, за извършени СМР съгласно протокол обр. 19, по които са отчетени разходи общо в размер на 105 128,60 лева, съдът е приел, че в хода на ревизионното и съдебното производство не са ангажирани доказателства за фактическото извършване на услугите именно от доставчика, липсват доказателства за техния конкретен вид и обем, както и такива относно кадровата, техническа и материална обезпеченост за осъществяването им. На това основание е обоснован извод за наличие на предпоставките за приложението на чл. 26, т. 2 от ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат на търговеца и определяне на допълните задължения за данък върху доходите от стопанска дейност по ЗДДФЛ. Решението е неправилно в частта, в която е прието за законосъобразно извършеното увеличение на финансовия резултат на ЕТ "Тома - Петър Томов" с разходите по фактурите, издадени от Тимер груп ООД. С влязло в сила съдебно решение № 16728/13.12.2013 г. на ВАС, I отд. по адм. дело № 5089/2013 г. окончателно е разрешен спора относно реалността на доставките, по фактура № 595/23.03.2009 г. и фактура № 580/24.04.2009 г., издадени от "Тимер груп" ООД. В това отношение са основателни доводите на процесуалните представители на касатора, че следва да бъде зачетено действието на така постановеното съдебно решение. Нормата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО предвижда, че не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Въз основа на наличните по делото доказателства и предвид влязлото в сила съдебно решение, с което по приложението на ЗДДС е установено, че фактурираните от "Тимер груп" ООД СМР услуги са реално осъществени, следва да се приеме, че крайните изводи на първоинстанционния съд за липса на документална обоснованост на разходите по същите фактури са неправилни. Действително към момента на постановяване на обжалвания съдебен акт, спорът относно законосъобразността на установените задължения по ЗДДС, част, от който е и въпросът за реалното осъществяване на доставките по процесните фактури от същия доставчик, е бил висящ. Съдът е отчел това обстоятелство и принципно правилно при преценката си за материална законосъобразност на акта се е позовал на конкретните фактически установявания по делото към момента на постановяване на решението. По силата на чл. 177, ал. 1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК при приложението на материалния закон в настоящото производство следва да бъде отчетено действието на влязлото в сила решение по адм. д. № 5089/2013 г., с което се признава правото на данъчен кредит по процесните фактури, поради доказана реалност на същите доставки. След като е установено, че фактурите установяват достоверно документираните стопански операции, то не са налице предпоставките по чл. 26, т. 2 от ЗКПО за увеличение на финансовия резултат. С оглед на изложеното следва да се приеме, че извършеното увеличение на финансовия резултат на ЕТ с разходите по фактури, издадени от Тимер груп ООД в общ размер на 105 128,60 лева е незаконосъобразно, поради което решението в частта, в която е отхвърлена жалбата по отношение определения данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер от 15 705.29 лева и съответните лихви следва да се отмени като неправилно. Вместо него следва да се постанови друго, с което ревизионния акт да се отмени по отношение на посочения размер на данъка и съответните лихви върху тази сума. В останалата част решението е правилно. Възраженията в касационната жалба за неправилна преценка на доказателствата по делото относно действителното осъществяване на доставките, са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно установените по делото факти относно осъществяването на фактурираните стопански операции от "Авто инвест груп" ООД и "Благоев 2008" ЕООД и изводите за наличие на основанията по чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10 от ЗКПО за увеличение на ФР на ЕТ "Тома - Петър Томов" се подкрепят от събраните по делото доказателства и са логически обосновани. По отношение на тези разходи съдът е съобразил и влезлите в сила съдебни актове, с които при идентични обстоятелства е прието, че процесните фактури не документират реално осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги по смисъла на ЗДДС. Доводите в касационната жалба повтарят твърденията на ревизираното лице в хода на първоинстанционното производство относно фактите по осъществяване на доставките, които съдът е обсъдил при установяване на фактическата обстановка по спора. Изложените в първоинстанционното решение мотиви се споделят от настоящия състав, поради което не следва да бъдат повтаряни. Посочените в писмените съображения от 19.03.2014 г. указания на изпълнителния директор на НАП и решения на Съда на Европейския съюз, са относими към законосъобразността на установените задължения по ЗДДС, спорът по които е приключил с влезли в сила съдебни актове, чието действие рефлектира върху задълженията за преки данъци на касатора за доходите му от стопанска дейност като едноличен търговец. С оглед на изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че увеличението на финансовия резултат на ЕТ "Тома - Петър Томов" със сумата от 256 486,64 лева по фактурите, издадени от "Авто инвест груп" ООД и "Благоев 2008" ЕООД е законосъобразно. Поради това не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК при отхвърляне на жалбата относно установения в резултат на това преобразуване данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 30 681.23 лева и съответните лихви. Посочената сума на данъка се определя върху данъчна основа от 204 541.54 лева, представляваща разликата между установената в ревизионния акт данъчна основа за доходи от стопанска дейност като ЕТ в размер на 309 670.14 лева и сумата от 105 128.60 лева, отчетени разходи по фактурите от "Тимер груп" ООД при данъчна ставка по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ 15 %. По изложените съображения решението в тази част следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че сумата от 15 705.29 лева, за която ревизионният акт се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен представлява разликата между дължимия данък в размер на 30 681.23 лева върху законосъобразно установената данъчна основа от 204 541.54 лева до пълния размер на установеното с ревизионния акт задължение по чл. 48 от ЗДДФЛ от 46 386.52 лева /46 368.52 лева - 30 681.23 лева = 15 705.29 лева/. Доводите в касационната жалба за непрецизност на диспозитива на първоинстанционното решение относно името на жалбоподателя, тъй като е посочено само името на физическото лице, не и търговското му качеството на ЕТ са неотносими към обхвата на касационната проверка по чл. 218 във връзка с чл. 209 от АПК. Така допусната неточност подлежи на корекция по друг процесуален ред, който не се преклудира с постановяването на касационното решение. При този изход на спора следва да бъде отменено решението и в частта на присъдените в полза на дирекция ОДОП град Бургас разноски за сумата над 1063.62 лева. На касатора се дължат деловодни разноски за двете инстанции съобразно уважената част от жалбата. В касационното производство Петър Кръстев Томов, в качеството си на ЕТ "Тома - Петър Томов" е представляван от двама адвокати, на всеки от които е заплатил адвокатско възнаграждение съгласно представените договори за правна защита и съдействие, съответно от 20.02.2014 г. и от 18.03.2014 г. Съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК в данъчния процес се присъжда възнаграждение за един адвокат. В случая при определяне размера на разноските съдът намира, че следва да се взе предвид адвокатското възнаграждение платено на по-ранна дата - по договора от 20.02.2014 г. По делото няма доказателства за направени от страната разноски за ползваната пред първата инстанция адвокатска защита, поради което такива не се присъждат. С оглед на изложеното на Петър Кръстев Томов, в качеството му на ЕТ "Тома - Петър Томов" следва да се присъдят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в размер на 722.86 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,