Решение № 7792 от 24.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1355/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните жалби на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение Юг ЕАД чрез юрисконсулт Николов, срещу Решение 7575 от 05.12.2023 г., постановено по адм. дело 7414/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилността му, като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искат отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени оспореното пред съда решение на Комисията за енергийно и водно регулиране. Искат присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Ответникът Комисия за енергийно и водно регулиране, гр. София, чрез юрисконсулт Дуевски в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът И. К. К., чрез адвокат Митев в писмен отговор и в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на сторените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита обжалваното решение за правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение Юг ЕАД, срещу Решение Ж-567 от 06.07.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на дружествата са дадени задължителни указания: 1. в 7-дневен срок от получаване на решението да удовлетворят искането на И. К. за промяна на използваната електрическа енергия от небитови нужди на битови нужди за обект 5 и 6 с ИТН 2763784, находящ се в гр. Бургас, [адрес] в 7-дневен срок след изпълнение на указанията по т. 1, да уведомят КЕВР за предприетите действия. За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административно-производствените правила и правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение. Правото на участие на тези страни в съдебното производство не е препятствано по никакъв начин, решението е мотивирано съгласно законовите изисквания. Неоснователни са и доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е извел правни изводи, които надлежно е мотивирал. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на съдебния акт. Съгласно разпоредбите на чл. 22, ал. 1, т. 2, и ал. 5 от Закона за енергетиката (ЗЕ), на които се и основава оспореното пред съда решение на комисията, тя разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, като в случаите, когато приеме жалба за основателна, тя с решението дава задължителни указания по прилагането на закона. В случая е отправена жалба от клиент на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, по която именно КЕВР дължи произнасяне по правилното приложение на закона по възникналия спор. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че жалбата до КЕВР е подадена единствено срещу Електроразпределение Юг ЕАД. Същата е във връзка с подадени до това дружеството заявления за снабдяване на притежавани обекти от жалбоподателката с оглед реалното им ползване, както и за започване на продажба на електрическа енергия от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД в качеството му на краен снабдител, които искания коректно са посочени в жалбата до КЕВР и се иска изпълнението им. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 6 от Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), процедурата по този раздел се прилага при смяната на доставчик на пазара по свободно договаряни цени с краен снабдител, която се администрира от съответния оператор на електроразпределителната мрежа, в случая Електроразпределение Юг ЕАД. Според чл. 102, ал. 1 ПТЕЕ в случаите, когато е депозирано искане за смяна на доставчик съгласно чл. 99, ал. 1, т. 6, съответният мрежови оператор регистрира смяната само при липса на мотивирано възражение от страна на настоящия му доставчик, което възражение може да се основава единствено на наличие на задължения, произтичащи от действащ договор по чл. 11, т. 4 или задължения за неустойки,, ако такива са предвидени в договора. В случая настоящия доставчик не извежда съображения за наличие на каквито и да е задължения към него, а счита, че за да се снабдяват обектите на жалбоподателката с електроенергия на регулиран пазар по цени за битови клиенти е необходимо да се промени предназначението им по реда на Закона за устройство на територията, тъй като следва ползвателят да е физическо лице, което използва енергията за битови нужди и предназначението на обекта да е за такива. Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 4 от Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/ЕС, битов клиент означава клиент, купуващ електроенергия за собствено битово потребление, като се изключват търговски или професионални дейности, съответно, според чл. 2, т. 5 от същата директива небитов клиент означава физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди, включително производителите, промишлените клиенти, малките и средните предприятия, предприятията и клиентите на едро. Водещото обстоятелство за разделението на битови от небитови клиенти е нуждата, която те ще задоволяват със закупената електрическа енергия собствено, битово потребление или такова, свързано с търговска или професионална дейност. Обоснован и при правилно приложение на закона е изводът в обжалваното решение, че И. К. следва да има статут на битов клиент по отношение на ползваната електрическа енергия в обекти с ИТН 2763784, тъй като попада в приложното поле на дефиницията по § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, и дадените от Комисията задължителни указания са в съответствие с приложимия материален закон. Законът за енергетиката е специален и именно той се прилага към взаимоотношения по предоставяне на електрическа енергия, като фактът дали предназначението на обекта е сменено съгласно изискванията на ЗУТ е неотносим към спора. След като водещ критерий за разделение между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва електрическата енергия в обекта, а не предназначението на последния, то промяната на предназначението на използваната електрическа енергия не следва задължително да се обвързва с промяна на предназначението на обекта по реда и при условията на ЗУТ. В случая са ангажирани и доказателства за начина на ползване. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора исканията на касационния жалбоподател ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение Юг ЕАД за присъждане на разноски по делото е неоснователно. На ответника КЕВР, в съответствие с чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лв., платими от всеки един от касационните жалбоподатели. На ответника И. К. следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 1000 лева, договорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 27.02.2024 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение