Решение № 6232 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8897/2014. г.

Решение № 6232 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8897/2014. г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началник група "Административно-наказателна дейност" в отдел "Пътна полиция" на Столичната дирекция на вътрешните работи, гр. София, ул. "Лъчезар Станчев" № 4 срещу Решение № 3244 от 15.05.2014 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 12330/2013 г.

С обжалваното решение съдът отменил Заповед № 3230 от 13.11.2013 г. на началник група "Административно-наказателна дейност" в отдел "Пътна полиция" на Столичната дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата на Спас Тодоров Георгиев е наложена принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че на Георгиев служебно са възстановени контролни точки по реда на чл. 158 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Не отчел, че към 2.08.2011 г. Георгиев бил с отнети повече контролни точки от първоначално получените, поради което загубил правоспособността си. Граматическото, логическото и систематическото тълкуване на чл. 158 във вр. с чл. 157 ЗДвП водят до извод, че възстановяването е допустимо само при частично, не и при пълно отнемане. Поради това счита за неправилен извода на съда за служебно възстановяване на частично отнети контролни точки. Съдът не отчел, че изпълнението на процедурата по чл. 158, ал. 1 ЗДвП изисква отразяване на факта на възстановените точки в съответните регистри, което в случая не е налице. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отхвърли жалбата на Георгиев. Касаторът се представлява от юрисконсулт Красимира Чакова.

Ответникът по касационната жалба - Спас Тодоров Георгиев, счита същата за неоснователна. Правилно съдът приел, че към датата на издаване на оспорената заповед Георгиев не бил с отнети пълен брой контролни точки. Обсъждайки доказателствата по делото съдът правилно приел, че към 2.08.2011 г. Георгиев бил с възстановени пълен брой контролни точки. Счита, че не може да се вмени в негова вина факта на неотразяване на възстановените точки в системата. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Мария Соколова и адв. Виктор Тодоров, Софийска адвокатска колегия.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно, постановено при установено противоречие между приложените по делото доказателства относно наличието на материалноправните предпоставки за отнемане на свидетелството. Органът не изложил никакви мотиви защо приел за вярна информацията от автоматизираната система и игнорирал писмените доказателства за противното. С оглед на това решението следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 208 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна следното:

1. Спас Тодоров Георгиев притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство, категория "АМ", В1", "В", "С1С"1 "ВЕ" и "Ткт".

1. На 4.01.2007 г. на Георгиев било издадено наказателно постановление № 2300-1091, с което за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП му били отнети 16 контролни точки. Наказателното постановление било връчено при условията на чл. 58, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

1. На 19.04.2007 г. на Георгиев било издадено наказателно постановление № 1214-674, с което за извършено нарушение на чл. 102, ал. 1 ЗДвП му били отнети 10 контролни точки. Наказателното постановление било връчено лично на Георгиев на 15.06.2007 г., не било обжалвано и влязло в сила на 23.06.2007 г.

1. На 3.04.2008 г. на Георгиев било издадено наказателно постановление № 2200-1129, с което за извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП му били отнети 8 контролни точки. Наказателното постановление било връчено лично на Георгиев на 08.06.2007 г., не било обжалвано и влязло в сила на 16.06.2007 г.

1. На 30.09.2008 г. на Георгиев било издадено наказателно постановление № 1500-23780, с което за извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП му били отнети 8 контролни точки. Наказателното постановление било връчено лично на Георгиев на 14.01.2009 г., не било обжалвано и влязло в сила на 22.01.2009 г.

1. На 7.01.2009 г. на Георгиев било издадено наказателно постановление № 1215-3230, с което за извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП му били отнети 8 контролни точки. Наказателното постановление било връчено лично на Георгиев на 22.03.2009 г., не било обжалвано и влязло в сила на 31.03.2009 г.

1. На 21.05.2009 г. на Георгиев било издадено наказателно постановление № 1214-634, с което за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП му били отнети 3 контролни точки. Наказателното постановление било връчено лично на Георгиев на 21.06.2009 г., не било обжалвано и влязло в сила на 29.06.2009 г.

1. На 17.07.2009 г. било изготвено удостоверение на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пазарджик, в което е посочено, че към тази дата Георгиев има 7 седем контролни точки и не се е явявал на допълнително обучение. Удостоверението е изготвено да послужи пред "Валери -1" ЕООД, но приложения по делото екземпляр не е подписан от началник сектор.

1. На 18.07.2009 г. в Протокол № 16 за резултатите от проведено допълнително обучение на водачи на моторни превозни средства от "Валери -1" ЕООД, съгласно чл. 158, ал. 1, т. 1 ЗДвП е вписан под № 1 Спас Тодоров Георгиев.

1. На 20.08.2009 г. директорът на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пазарджик, издал Заповед № З-2021, с която определил реда и правилата за работа с програмата за административно-наказателна дейност.

1. На 4.12.2013 г. началник група "Регистрация и отчет на пътни превозни средства, собствениците им и водачи" в сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пазарджик, изготвил докладна записка до началник сектор "Пътна полиция", в която посочил, че:

а) с въвеждането на наказателно постановление № 23780 от 30.09.2008 г. на Георгиев останали 7 контролни точки;

б) на 22.07.2009 г. представил документ за възстановени 13 контролни точки, поради което имал 20 контролни точки;

в) на 2.03.2010 г. с въвеждането на наказателно постановление № 3230 от 7.01.2009 г. и наказателно постановление № 634 от 21.05.2009 г. на Георгиев се отнемат 11 контролни точки и останали 9 контролни точки;

г) на 2.08.2011 г. на Георгиев автоматично му били възстановен пълният брой контролни точки - 39;

д) на 27.09.2013 г. Георгиев бил отчислен за отдел "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приел, че и шестте наказателни постановления са влезли в сила, в т. ч. и това, което е връчено при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, тъй като посочения начин на връчване може да се оспори само при депозирането на жалба в съответното производство пред районния съд. Приел, че органът "не съобразил, че на водача са възстановени контролни точки служебно до пълния обем на 2.08.2011 г., т. е. след като са издадени описаните НП". Приел, че при въвеждането на наказателното постановление била "допусната грешка", поради което "на лицето неправилно са отразени наличния брой контролни точки и съответно е издадена процесната заповед." Въз основа на това органът издал заповедта, без да обсъди всички доказателства, с което съществено нарушил "правото на защита на дееца". Приел, че органът трябвало при условията на пълно доказване да установи колко контролни точки имал Георгиев. Въз основа на това съдът направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я отменил.

Крайният извод на съда е правилен, макар и по други мотиви.

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон. Доводите, които излага са за неправилно приложение на чл. 157, ал. 4 във вр. с чл. 158 ЗДвП.

Видно от хипотезата на правната норма, на основание на която е наложена принудителната административна мярка - чл. 171, т. 4 ЗДвП, предпоставката, при наличието, на която органът е длъжен да наложи предвидената в диспозицията на нормата последица, а именно преустановителната принудителна административна мярка, е една - неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Правната техника на препращане, която законодателят използва, налага при преценка на законосъобразността на заповедта по чл. 171, т. 4 ЗДвП да се установи налице ли е предвиденото в чл. 157, ал. 4 ЗДвП задължение - връщане на свидетелството за управление, и да се установи неговото неизпълнение.

Задължението за връщане на свидетелството за управление по смисъла на чл. 157, ал. 4 ЗДвП възниква за водач, на когото са отнети всички контролни точки. Поради това, за да е налице релевантно отнемане на контролни точки, а в резултат на това да може да се установи преминат ли е максимално допустимият им брой, е необходимо да е установено по надлежния ред извършването на някое от визираните в нормативните актове нарушения. Кога едно нарушение е установено по надлежния ред определя Законът за административните нарушения и наказания.

В оспорената заповед, като фактическо основание за нейното издаване, органът посочил шест броя наказателни постановления. За да е установено по надлежния ред административното нарушение е необходимо наказателното постановление, което го констатира, да е станало окончателен, изпълняем, т. е. влязъл в сила, административен акт. Само този акт има изпълнителна сила и с оглед на това поражда предвидените в правната норма правни последици. Съгласно чл. 64 ЗАНН влизат в сила наказателните постановления, които не подлежат на обжалване, не са били обжалвани или са обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда.

Следователно едва след сбъдването на някой от посочените юридически факти наказателното постановление ще е влязло в сила и по надлежния ред ще е установено извършването на съответното нарушение и на нарушителя ще следва да бъдат отнети съответния брой контролни точки. За да се установи, че дадено наказателно постановление е влязло в сила е необходимо да се установи датата, на която то е съобщено на адресата, и съответно факта подлежи ли то на обжалване или не. Ако подлежи на обжалване е необходимо да се докаже по безспорен и категоричен начин, че адресатът на акта не е упражнил субективното си право на жалба. Правото на обжалване, както е известно, възниква от деня на връчване на акта - чл. 59, ал. 2 във вр. с чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Ако е упражнено правото на обжалване следва да се установи, че с влязло в сила съдебно решение наказателното постановление е потвърдено. Доказателствената тежест за тези релевантни факти е на административния орган - чл. 170, ал. 1 АПК.

В случая административният орган обосновава акта си с отнети на касатора 43 контролни точки по шест наказателни постановления като пет от тях били връчени лично на касатора, а едно било връчено при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. При така установените по делото доказателства досежно влизането в сила на наказателните постановления съдът приел, че и шестте постановления са влезли в сила и следователно са породили съответните правни последици. Този негов извод е верен досежно петте връчени лично наказателни постановления. Тяхното връчване е надлежно установено, необжалването им също, поради което е безспорно, че са влезли в сила. Неправилно съдът приел, че връчването на наказателно постановление № 2300-1091 е в съответствие с изискванията на закона и следователно е породило правни последици.

Безспорно е, че разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН съдържа една правна фикция като приравнява правните последици на личното връчване с тези на невръчване на наказателното постановление. Тъй като фикционната норма е изключителна - представлява отклонение от общата уредба на съответната материя по смисъла на чл. 11, ал. 2 от Закона за нормативните актове, нейното тълкуване е само ограничително. Следователно, за да е осъществен фактическия състав на чл. 58, ал. 2 ЗАНН е необходимо да са налице точно посочените в нормата предпоставки - нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият адрес да е неизвестен.

От доказателствата по делото е видно, че не е установено нито един от кумулативно изискуемите факти и обстоятелствата. Няма никакви доказателства търсен ли е Георгиев на посочения адрес, намерен ли е, неизвестен ли е новият му адрес. Следователно от така установените по делото факти, не може да се направи извод, че наказателно постановление № 98816 от 4.01.2007 г. е връчено надлежно на касатора при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. С оглед на това извода на съда, че същото е влязло в сила и породило правни последици е неправилен. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 ЗАНН изисква наказателното постановление да бъде връчено срещу подпис, а не, както приел съдът, за него нарушителят да е узнал по повод или чрез други правни и фактически действия - в случая във връзка с издаването на оспорената заповед за налагане на принудителната административна мярка.

Тъй като с това наказателно постановление на касатора били отнети 16 контролни точки към датата на издаване на Заповед № 3230 Георгиев не е бил с отнети 43 контролни точки, а с 27 контролни точки. Това значи, че към датата на налагане на принудителната мярка касаторът не е с отнети всички контролни точки, поради което не е изгубил правоспособността си. Наличието на 12 контролни точки към датата на издаване на оспорената заповед, прави извода на съда за незаконосъобразност на акта, макар и по други мотиви - правилен.

Наличието на 12 контролни точки прави ирелевантни мотивите на съда досежно проведеното производство по чл. 158 ЗДвП. Съдът не следва да обсъжда правилността им. Неотносим към правилността на обжалваното съдебно решение с оглед на това е и довода на касатора за допуснато от съда нарушение на чл. 158 ЗДвП. Дали на Георгиев са били или не са били служебно възстановени контролни точки за заповедта по чл. 171, т. 4 ЗДвП с оглед на установеното наличие на 12 контролни точки към датата на издаване на оспорената заповед е ирелевантно. Разпоредбата на чл. 171, т. 4 ЗДвП е приложима само, когато са установи, че всички контролни точки на водача са отнети. Само тогава той е изгубил правоспособността си и при доказано неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 ЗДвП органът има правомощието да изземе свидетелството за управление на моторно превозно средство, защото то вече не изпълнява функцията си да удостовери наличието на съответната правоспособност.

Видно от изложеното обжалваното съдебно решение, макар и по други мотиви, като краен резултат е правилно. При извършената, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебна проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да го остави в сила.

С оглед на изхода от делото, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Спас Георгиев направените по делото разноски за настоящата инстанция. Тъй като разноски за настоящата инстанция не са доказани съдът не следва да присъжда такива.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд