Решение № 1288 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5095/2014 г.

Решение № 1288 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5095/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по касационна жалба на "ИЮ Съндей" АД, представено от адв. Илиян Петров, против решение № 94/17.01.2014 г., постановено по адм. д. № 2338/2013 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 121-1/02.04.2013 г. на началника на Митница Варна, в частта му по т. 1, с която е отказано възстановяването на митни сборове по 9 бр. ЕАД, на основание Споразумение за свободна търговия /ССТ/ между Европейския съюз и Република Корея и Протокол за произход към Споразумението. Касаторът заявява трите категории основания за неправилност на съдебното решение по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е доказал предпоставките за преференциално тарифно третиране на при внос в страната на продукти с произход Корея, тъй като декларациите за произход съдържат референции към удостоверение за одобрен износител № 010-11-232325 на износителя на стоките "СДН Къмпани" АД. Предвид датата на удостоверението 222.11.2011 г. следвало да се приеме за установено издаването на декларацията за произход след тази сата, а съответно и в релевантния за съществуването на преференциално тарифно третиране период по чл. 34 от Протокола за произход - 12 месеца от влизането в сила на споразумението. Иска отмяна на първоинстанционното решение, а имплицитно и на административния акт. Претендира се деловодни разноски. Ответникът по касация - началника на Митница Варна, чрез повереник отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: Фактическите установявания на първостепенния съд са за извършено с ЕАД № 11BG002005Н0035677/8.09.2011, № 11BG002005Н0037569/19.09.2011, № 11BG002005Н0048967/5.12.2011, № 12BG002005Н0014372/26.04.2012, № 11BG002005Н0037724/20.09.2011, № 11BG002005Н0039003/30.09.2011, № 12BG002005Н0013691/20.04.2012, № 12BG002005Н0014364/26.04.2012 и № 12BG002005Н0014977/2.05.2012 от жалбоподателя деклариране пред Митница Варна на внос на стоки от Република Корея - части от "монтажна система за фотоволтаична електроцентрала" за поставяне под режим "допускане до свободно обръщение за крайно потребление". Предшестващият режим на стоките е "митническо складиране". Възникналите публични задължения във връзка с оформянето на стоките в режима допускане за свободно обращение са платени. Титулярят на режима е поискал с писмо № И 47-111/29.06.2012 г. ползване на тарифни преференции по Споразумение за свободна търговия между Европейския съюз и Република Корея и възстановяване на недължимо платеното мито. За да откаже възстановяване на платените митни сборове, митническият орган е приел, че не са осъществени условията за преференциално третиране, тъй като декларацията за произход върху фактурите за придобиване на внесените стоки по образеца от приложение III на Протокола към ССТ не съдържа дата. При проверката по чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК съдът е признал компетентността на издателя на административния акт. Приел е, че при издаването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Определил е решението като съответно на материалния закон. Обусловил е решаването на спора за съществуването на правото на възстановяване на платените митни сборове от установяването на предпоставките за преференциално тарифно третиране по ССТ. В решението са дефинирани предпоставките за прилагане на преходния режим за ползване на тарифните преференции по чл. 34 от Протокола за произход. Прието е за доказано предходното прилагане на режим "митническо складиране" по отношение на процесните стоки и отправяне на искането за ползване на преференциите в 12-месечния срок от влизане в сила на Споразумението на 1.07.2011 г. Отречено е да е представено пред митническите органи на страната вносител в същия 12-месечен срок доказателство за произход на стоките, изготвено впоследствие. Съдът е изследвал реквизитите на обективираните върху фактурите декларации за произход, въведени с приложение III от протокола за за произход към ССТ и заради липсата на дата /включително в съдържанието на документа/ е изключил съществуването на предпоставките за прилагане на преходния режим по чл. 34 от Протокола за произход към СТЕ за преференциално тарифно третиране. Отречено е значението на датата, на която износителят е придобил статут на одобрен износител. Решение е неправилно. С искането си от 29.06.2012 г. "ИЮ Съндей" АД е поискало възстановяване на платените от него митни сборове по редица ЕАД, между които и процесните. При действието на чл. 214, ал. 2 от Закона за митниците и чл. 236, § 1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 2913/92 НА СЪВЕТА от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността /МКО/ правото на възстановяване възниква, ако плащането на митните сборове е било недължимо или основанието за плащане е отпаднало. Терминологично единство съществува между съюзното и националното право при дефинирането на понятието възстановяване, което се определя като връщане в пълен или частичен размер на заплатените вносни или износни митни сборове /вж. чл. 214, ал. 1 от МКО и чл. 235, б. "а" от МКО/. В случая съществуването на правото на възстановяване е обусловено от осъществяването на предпоставките за прилагане на преходния режим за преференциално тарифно третиране по чл. 34 от Протокола за произход към ССТ. Преходният режим отнася привилегията за тарифно третиране към съответстващите на разпоредбите на протокола стоки, оформени в режим транзит или временно складиране към датата на влизане в сила на Споразумението за свободна търговия. В обхвата на нисшата критика на закона се установява влизането в сила на ССТ на 1.07.2011 г. - вж. Известие относно временното прилагане на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна /Обн. L ОВ. бр. 168 от 28 Юни 2011 г./. Първостепенният съд правилно е дефинирал предпоставките за прилагане на преходния режим. Страните не спорят относно съответствието на стоките с разпоредбите на протокола за произход към ССТ, както и приложеният към тях и заварен от влизането в сила на споразумението митнически режим. Спорен е произходът на стоките от Корея и то с оглед въведените с Протокола ограничения в доказването. Вън от случаите по чл. 21 от Протокола за произход доказването на произхода, като условие за преференциално тарифно третиране, се осъществява с декларация за произход /вж. чл. 15, § 1 от Протокола/ във формата по приложение III към Протокола, направена от износителя върху фактурата или всякакъв друг търговски документ. За пратка, включваща един или повече пакети, съдържащи продукти с произход, чиято обща стойност не надхвърля 6 000 евро, декларация за произход може да изготви всеки износител, а извън тази хипотеза декларацията се изготвя от износител одобрен по реда на чл. 17 от Протокола. Номерът на митническото разрешение на одобрения износител следва да бъде поставен в декларацията за произход /арг. от чл. 17, § 3, пр. 2 и приложение III към протокола/. Според приложение III към протокола мястото и датата на издаване на декларацията за произход са съществени нейни реквизити, макар бележките към приложението да допускат липсата им, ако те се съдържат в текста на декларацията. Щом в декларацията за произход върху фактурите на внесените стоки е посочен номер на одобрен износител, чието одобрение е настъпило след датата на влизане в сила на споразумението /удостоверението е с дата 22.11.2011 г./, то е спазено изискването на чл. 34 от Протокола доказателството за произход да е издадено впоследствие. Не се твърди доказателството за произход да е представено след срока по чл. 34 от Протокола, а с оглед най-ранната възможна дата на издаването му 22.11.2011 г. несъмнена е валидността му /арг. от чл. 18, § 1 от Протокола/. Неправилното съдебно решение следва да бъде отменено, ведно с административния акт, чието оспорване е отхвърлено с него. С арг. от чл. 173, ал. 2 във вр. с чл. 228 от АПК преписката следва да бъде изпратена на административния орган за постановяване на решение по искането на "ИЮ Съндей" АД за възстановяване на платени на отпаднало основание митни сборове при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени по-горе. При този изход на спора на касатора се следват разноски по производството в размер на 6 469.04 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,