Решение № 3265 от 16.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6545/2016 г.

Решение № 3265 от 16.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6545/2016 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд (ДФ) "Земеделие", подадена чрез пълномощника юрк. Ц. И., против решение № 410 от 19.04.2016 г., постановено по адм. дело № 1108/2015 г. на Административен съд С. - област. С него по жалба на сдружение "Правешки пчелини" е отменено уведомително писмо изх. № 02-230-2600/7997 от 05.11.2015 г. на зам. -изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2014 г. Със същото решение е изпратена преписката на зам. -изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението, в срок от един месец от влизане в сила на това решение. В касационната жалба са развити оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Прави се искане за частично обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на производството в тази му част, както и за отмяна на обжалваното решение в останалата му част и постановяване на друго решение в тази част, с което да бъде оставено в сила уведомителното писмо. Ответникът - сдружение "Правешки пчелини", чрез представляващия сдружението, с представени писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник против уведомително писмо изх. № 02-230-2600/7997 от 05.11.2015 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2014 г. С него по подадено от касационния ответник сдружение "Правешки пчелини" заявление за подпомагане с УНР: 557142 за кампания 2014 г. е отказано финансово подпомагане по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, по схемата за преразпределително плащане /СПП/ и по плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/. Освен това с посоченото уведомително писмо са наложени санкции за бъдещ период - по СЕПП 532,70 лв., по СПП 235,23 лв. и по НР1 450,03 лв. С обжалваното решение № 410 от 19.04.2016 г., постановено по адм. дело № 1108/2015 г. на Административен съд С. - област, е отменено уведомителното писмо и е изпратена преписката на зам. -изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението, в срок от един месец от влизане в сила на това решение. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалноправните разпоредби. В тази насока е приел, че уведомителното писмо е немотивирано, тъй като цифрови данни в таблиците към уведомителното писмо не били обсъдени и интерпретирани в текстовата част на уведомителното писмо. Не били обсъдени представените от жалбоподателя декларация за изясняване принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин, както и представените към нея договори за наем. Не ставало ясно дали административният орган е взел предвид подадените от собствениците на имотите, заявени от жалбоподателя, декларации по чл. 69, ал. 1 от ППЗСПЗЗ вр. чл. 37б, ал. 1 от ЗСПЗЗ за стопанската 2013/2014 г. Не бил направен анализ и проверки на място в присъствието на жалбоподателя на установените разлики и застъпвания в заявените площи от жалбоподателя с тези на други лица. Това представлявало нарушение от категорията на съществените, тъй като препятствало осъществяването на правото на защита на жалбоподателя и препятствало възможността за осъществяване на контрол за законосъобразност на акта от съда. Административният съд е приел също така, че не е спазен чл. 24, ал. 2 от Регламент № 796/2004 г. констатирането на нередности, които произтичат от кръстосани проверки да води и до други подходящи административни процедури и ако е необходимо проверки на място. Освен това било допуснато нарушение от административния орган и на чл. 41 от Хартата на основните права на ЕС - заявителя да бъде изслушан преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която има неблагоприятни последици за него. Обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В обжалваното решение не са изложени мотиви по съществото на спора нито от фактическа, нито от правна страна. Неправилни са изводите на административния съд, че атакуваният акт не съдържал фактически и правни основания. Няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания в оспорваното уведомително писмо и таблиците към него, описаните в таблици имоти, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по всяка програма и схема, както и данните от административната преписка, обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на касационния ответник, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което и е реализирано. Според изложеното в уведомителното писмо - колони 3 и 5 от таблиците на стр. 2 по СЕПП и на стр. 4 по НР1 и обяснителните бележки към тях, се установява, че частичният отказ за финансово подпомагане е на две основания: Първото от тях /колона 3 от двете таблици/ е по чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП относно СЕПП /за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено/. А по НР1 идентичното основание в колона 3 е чл. 12, т. 4 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11/ - за една и съща площ са подадени две или повече заявления и спорът между засегнатите кандидати не е разрешен. От колона 3 и обяснителните бележки към нея се установява, че на касационния ответник не са оторизирани площи на това основание в общ размер на 1,63 ха за шест Блокове на земеделското стопанство /БЗС/, като конкретните парцели, за които е прието неотстранено застъпване са посочени в първата колона на таблицата. А в посочената колона 3 е посочена площта на всеки от парцелите, за която има неотстранено застъпване. Следва да се посочи, че касационният ответник, въпреки че е обжалвал изцяло уведомителното писмо, е съсредоточил възраженията си само за тази част за неотстраненото застъпване за шестте БЗС /видно от неговото изявление в първото съдебно заседание/. Второто основание за отказа от финансово подпомагане е по колона 5 от двете таблици и обяснителните бележки към тях. То е по чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП относно СЕПП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой за 2014 г. А относно НР1 основанието по колона 5 е чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 - земеделският стопанин е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. От колона 5 и обяснителните бележки към нея се установява, че на касационния ответник не са оторизирани площи на това основание в общ размер на 0,14 ха за две БЗС - посочените на пето и последно място в двете таблици, като конкретните размери за неоторизираната площ на това основание са посочени в съответния ред на двете БЗС в колона 5 на двете таблици. Относно СПП неоторизираната площ е следствие от недопустимата площ относно СЕПП, което също е посочено в уведомителното писмо. Освен това по делото е била назначена съдебно-техническа експертиза, която е анализирала подробно неоторизираните площи за всеки конкретен парцел и по всяка схема. Заключението на тази експертиза само е описано в обжалваното решение, без заключението да се съпостави в конкретните основания за отказа за подпомагане в уведомителното писмо и да се формарит правни изводи въз основа на тях. Вместо да разгледа неоторизираните площи за всеки един БЗС и да изложи адекватни и относими мотиви за всеки от тях /и след като по делото са били събрани и съответните доказателства/, административният съд е изложил мотиви, които са неправилни и не касаят съществото на спора. Административният съд неправилно и приел, че в хода на административното производство е допуснато нарушение на чл. 24, ал. 2 от Регламент № 796/2004 г. на Комисията. Този регламент обаче е отменен от 01.01.2010 г. с Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. (ал. 107 от преамбюла на последния). Тъй като искането за финансово подпомагане на жалбоподателя в административното производство е било подадено след 01.01.2010 г., то разпоредбите на отменения Регламент № 796/2004 г. не могат да намерят приложение. Но въпреки това няма нарушение нито по отменената разпоредба на чл. 24, ал. 2 от Регламент № 796/2004 г. на Комисията, нито по относимата такава на чл. 28, ал. 2 Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. Посочените разпоредби касаят извършването на проверки на място. Същите обаче са само един от способите за проверка на подадени заявления за подпомагане. Съгласно чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП на задължителна проверка на място подлежат 5 % от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. Такава задължителност не следва и от посочените разпоредби от отменения регламент и от приложимия Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията. В случая заявлението на касационния ответник не се спори, че не е попаднало след 5 %-вата квота за проверка. Затова като не е извършена проверка на място, не е допуснато нарушение на процедурата по ЗПЗП и Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията. Административният съд не е обсъдил приложимите разпоредби на чл. 17 /изм./ и чл. 18 (отм.) от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /Наредба № 5/, в съдържанието на тези разпоредби, действало по време на административното производство. Не е обсъдено представеното от ответника в първоинстанционното производство писмо № 02-0400/543 от 27.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните /л. 228 от делото/. Вместо това неправилно административният съд е акцентирал на представените декларации по чл. 69, ал. 1 от ППЗСПЗЗ вр. чл. 37б, ал. 1 от ЗСПЗЗ за стопанската 2013/2014 г. от собствениците на имотите, заявени от жалбоподателя. Следва да се посочи, че в производството по заявление за финансово подпомагане административният орган не може да се произнася по спорове за материално право на ползване на земеделски земи. В този смисъл е нормата на чл. 17, ал. 6 от Наредба № 5, в редакцията й към момента на издаване на процесното уведомително писмо. Като не е разгледал приложените към делото доказателства, не ги е съпоставил с обжалваното уведомително писмо и не е изложил мотиви, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неизлагането на мотиви по съществото на спора е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като поради липсата на такива мотиви касационният съд не може да се произнесе по същество поради забраната за нови фактически установявания по чл. 220 АПК. Изложеното налага отмяна на обжалваното решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на спора съдът ще следва да обсъди всички относими към спора доказателства, съдържащи се в административната преписка и събрани в съдебното производство /включително заключението на съдебно-техническата експертиза/. След това съдът трябва да съпостави тези доказателства с мотивите в уведомителното писмо. Въз основа на това съдът ще следва да направи правните си изводи относно установяването на фактическите основания, описани в уведомителното писмо, както и по спазването на законовите изисквания при издаването му. Неоснователно е оплакването на касатора за частична недопустимост на обжалваното решение. Твърди се, че в административното производство се обжалвало само първото основание относно неотстранените застъпвания. Оплакването е неоснователно, тъй като с жалбата до административния съд е било оспорено изцяло уведомителното писмо. Действително в първото заседание по делото представляващият жалбоподателя е заявил, че възраженията му касаят само неотстраните застъпвания. Но нито е оттеглил жалбата в някаква нейна част, нито е конкретизирал частта от уведомителното писмо, което обжалва. Затова административният съд законосъобразно се е произнесъл относно жалбата срещу уведомителното писмо. Разноски по настоящото производство не се присъждат предвид изхода на спора и нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение